Неделя на православието е днес!
За някои това е първата неделя от Великия пост, която се съпровожда от традиционно шествие с икони.
За други у нас, в Гърция, това е досадата от повтарянето на един безполезен символичен ритуал, при който държавният глава присъства на литургията на Св. Синод и произнася Символа на вярата.
За малцина обаче това е възможността да се замислят защо възстановяването на иконите трябва да се нарича „Тържество на Православието“… Дали защото самите вярващи са одушевени икони? Дали защото колажът от живи икони съставлява самото Православие?
Може би затова преди десетилетия Св. Синод определи следващата седмица след този празник да бъде посветена на мисионерската дейност на Църквата. На универсалността на християнското послание, с други думи.
Православието не се формира от обикновеното, познатото, предвидимото. В православния свят има място за разнообразието, за неопитоменото, за екзотичното. Има място за всеки, който е решил да повярва, че Бог, Който някога е станал човек, е победил смъртта; където и да живее този човек, каквато и да е неговата културна самоизява.
Православието включва милиони американци, разпръснати из огромната страна, в големи и малки градове. В някои православни енории се срещат дори афроамериканци!
Но корейците също имат Православна църква. Малка по численост, но сериозна. Да не пропускаме и филипинците.
Там близо са и тайванците. Много сериозна е тяхната дейност, с много публикувани богословски текстове онлайн на китайски език.
Близките ни араби? Там пък да видите: ливанци, сирийци, йорданци, палестинци. В техния богословски факултет често канят наши учени да преподават.
Но православието е голямо и сред естонците. За двадесет и четирите години под грижите на гръцкия митрополит Стефан броят им се е утроил.
Кой би си помислил, че ще бъдат православни и французите? И все пак, когато преди години почина големият Оливие Клеман, „Монд“ публикува голям некролог за този забележителен православен богослов. Аз самият съм работил в покрайнините на Париж за православни френски семейства.
Африканските православни са познати от много години. Почти във всяка африканска страна вече има епархии и енории. Трудностите са очевидни, ревността им за вярата далеч не е безопасна.
С риск изповядват своята вяра и индонезийските православни, тъй като са заобиколени от фанатизирани ислямисти. Но все пак и те продължават да се увеличават.
Дори на тихоокеанските острови Фиджи от коренното население стават членове на Православната църква!
В Гватемала, например, се случи невероятното: хиляди представители на коренното население преди години се присъединиха към Православието.
Подобно е положението и с колумбийските коренни жители. И на о-в Мартиника на Карибите.
Дори в Турция има православни турци, които отдавна са се присъединили към Христовото семейство.
Независимо от националността, когато повярваш и се кръстиш, ти се приобщаваш към Личността на Иисус Христос, т. е. към Бог, приел човешко естество. Където и да живееш тогава, участваш в Неговите Тяло и Кръв.
В един тропар от Неделята на Православието пише, че при въплъщението божествената красота е била смесена с омърсения и страдащ човешки образ. Това е поразително събитие, което надхвърля границите и се извършва с всяко човешко същество независимо от раса и етнос.
Православната неделя е денят, в който са възстановени иконите, които украсяват нашите храмове и домове. Но това е и изпълнено с благодарност вълнение, защото ние сме живи икони, които украсяват света.
Източник: Huffpost
