Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

Fr George Calchu

Разговор с отец Георги-Калчу Думитряса:

- Ето, че мина повече от година от единственото посещение, което направихте в Румъния след падането на диктатурата на Чаушеску. Беше, ако не се лъжа, през февруари-март 1990 г. Нима това посещение Ви остави един толкова горчив привкус, че повече не бяхте изкушен да дойдете повторно?

Моето посещение в страната, малко след падането на Чаушеску, се случи наистина на фона на едни не само неприятни, но дълбоко обезпокоителни дела. Тогава се извърши, под широката усмивка на бъдещия президент Илиеску, първото масово нахлуване на миньорите в столицата.[1] Сега, поглеждайки ретроспективно събитията, си давам сметка, че е било прелюдия на миньорската вълна от юни 1990 г. и че тактиката на неокомунистическата власт от самото начало е била ясна и единна. Разбрах, че тогава са вършени позовавания и върху моята скромна личност, като са ми присъждани пред лицето на цялата нация някои колкото тежки, толкова и неоснователни обвинения. Аз току-що бях пристигнал в страната и, заобиколен от роднини и приятели, не следях излъчването по телевизията. Познавам инцидента по-скоро от изложенията на други. Не съм обвинявал миньорите нито тогава, нито по-късно. Вината принадлежи на тези, които са ги използвали безскрупулно, съзнателно дългосрочно компрометирайки образа на румънския народ в очите на целия цивилизован свят.

Още тогава в страната се създаде изключително опасно напрежение, което, изглеждаше, не ще може да се обезвреди. Знаете ли кой беше първият въпрос, който ми зададе един журналист тогава, още на летището? „Връщайки се в страната, нима не се чувствате по никакъв начин… манипулиран?". Този въпрос ме изненада повече от всичко, случило се впоследствие! Беше отражение на една обществена психоза. Отговорих му, естествено, че като свещеник съм постоянно изрично „манипулиран” от Иисус Христос…

Инфлацията на слухове и подозрения, някои направо абсурдни, е част от традиционната комунистическа тактика. Познавам тази тактика от опита на цял един живот, платен с цената на тежки години затвор. Разбира се, посещението в Румъния, което сънувах и очаквах години наред, ми остави при тези условия и една горчивина. От друга страна, топлината, с която ме приеха толкова други хора, познати и непознати, в известна степен ми подслади тази горчивина. Колкото и лошо да бях приет от едните, винаги ще се завръщам с любов в страната, в случай че житейските обстоятелства ми благоприятстват.

- Оставяйки настрана личните неприятности, какво мислите за общото развитие на румънското общество след събитията от декември 1989 г.?

- Не знам дали го направихте нарочно, но се радвам, че заобиколихте несвойствения термин „революция”. Не искам да навлизам в излишна дискусия за „кулисите” на събитията; но едно е ясно: че независимо как фактически са били нещата, голямото народно движение представляваше решаващият фактор както от „историческа” гледна точка, така и от „мистична”. То [движението] според мене е представлявало нещо повече от революция, защото нашите „революционери”, младежите, които излязоха на улицата, предварително не са обмислили нещата и не използваха насилие. Надделя жертвеният дух, а не духът на размириците. Беше нещо като придобиване на възкресение след смърт. Младежите – и дори децата – отидоха като агнета на заколение. Не „герои”, а мъченици трябва да се нарекат, за да не се изгуби някак мистичното измерение на нещата. В този смисъл може да се каже, че става въпрос за „чудо”. Но само за едно първоначално такова. Това, което стана впоследствие и което случва се и днес, е друг въпрос. Вижте, в историята понякога се случват чудеса, но не се въвеждат чудеса. Искам да кажа, че това, което се спечели в миг на просветление, индивидуално или колективно, може да се изгуби в следващия миг поради неспособност или небрежност. На когото Бог дава много, от него много и ще се потърси. Напразно си успял да завладееш нещо, ако не си в състояние да го запазиш и укрепиш, т. е. мъдро да управляваш дара, който ти е направен. Опасността, пред която днес се намираме като народ, е да игнорираме, че сме били бенефициенти на едно „чудо”, да изгубим това мистично измерение на нещата и да се върнем, както казва ап. Петър, „псето се върна на своята бълвотина” (2 Петр. 2:22). Ако забравим за Бога така, както сме забравяли, тогава би могло последното зло да стане по-голямо от първото…

Трябва да се приеме изобщо, че всеки нов ред включва първоначален хаос и че лесно не се влиза в жизнеспособна форма на нормалност след 45 г. организирано бедствие. Едва сега, в новият контекст, може да се види наистина колко зло е сторил комунизмът както в материално и социално, така и на духовно и индивидуално ниво. Физически той унищожи у нас стотици хиляди хора, а душевно уби много милиони…

Да, преживяваме морална криза и криза на манталитета…

- Точно така. И за да можем да ги превъзмогнем, трябва да се апелира към християнската същност на този народ по такъв начин, че тя [християнската същност] да бъде актуализирана и оползотворена като такава. Възкресяването от мъртвите на румънския дух под знака на християнската вярата и любов е голямата спешност на тези времена. Ако тази „реформа” бъде осъществена, другите ще се случат след нея. Ние не трябва да поставяме, както е правил комунизмът и както решително изглежда, че прави отново [неокомунизмът], каруцата пред коня. Не трябва да започваме, както някой добре наблюдава, от идеята да строим нов свят, от който да произлезе нов човек, а обратното, трябва да построим истински нов човек, от който да произлезе след това нов свят.

Този „нов човек” да разбирам, че би трябвало да бъде християнинът. На някои обаче може да им изглежда парадокс: как може да бъде „ново” нещо, което е старо от две хиляди години?!

- Не е никакъв парадокс. Нов, от християнска гледна точка, означава жив и актуален. „Няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9) – ни учи библейската мъдрост. Единственото истинско ново е било въплъщаването и възкресението на Христос. Иначе „новостта” в историята не е нещо друго, освен едно постоянно реактуализиране и обогатяване на вечни ценности. Това е, ако искате, способността да живееш по нов начин върху основите на един хилядолетен опит. При липсата на подобни основи „новостта” е обикновена авантюра, дори илюзия. „Новият човек” не се създава от нищо, а се изгражда върху основата на праотеческите традиции. Румънският народ е призван да се преоткрие като християнски народ. Християнски по същество, той трябва отново да стане християнски и де факто, да живее съзнателно християнски. Трябва отново да завържем разкъсаната преди половин век верига. За да се обновим, ние самите трябва преди това да се завърнем към самите нас. Това, а не обикновеният „труд” – както навсякъде се повтаря, – е истинският императив на сегашния час. И тук се говори също за труд, но за един много по-изкусен и по-тежък труд, за труд в нашата вътрешност, в „мината” на нашите души. Този труд да вършим, но и за другия да не забравяме!

- На кого смятате, че се полага основната мисия в тази необходима нравствено-духовна реформа?

- Безспорно на първо място на Румънската православна църква. Само че в последните десетилетия нашата Църква, за съжаление, също премина през тежко състояние на упадък, загубвайки своя стар и естествен престиж. Някои достигнаха дори до това, поради липса на разсъдък да поставят слабостта на Църквата като институция върху самото православие, на Църквата като мистична реалност… Несъмнено нашата Църква, като историческа институция, се срещна с тежка вътрешна криза. Затова не трябва да се очаква всичко да бъде извършено от свещениците и монасите. Всички християни в Румъния са призвани повече от всякога към „добрия подвиг”,[2] всеки според своите сили и средства, така че нито един талант да не остане заровен. Партиите, съюзите, фондациите, всички християнски организации [нецърковни] биха могли да играят важна роля в степента, в която се докажат на висотата на християнската насоченост, която са избрали. Нужно е живо мисионерско съзнание, настоятелна кампания за християнско образование на младежта, особено чрез пресата и училището. Печално е, че властите, които чувам, че много парадират с външно и случайно християнство, не улесняват този процес на нравствено оздравяване и че например възвръщането на религията в училищата все още „се обсъжда”.[3] Докато хората бъдат изоставяни под претекст на зле разбрана свобода, на информационния и образователен хазарт, или изкушени да се приравнят отново към една тясна „официална посока”, те не ще излязат от невидимите тъмници на стария манталитет и не ще бъдат, следователно, истински свободни.

- Имате ли доверие в способността на румънския народ да преодолее тази исторически задънена улица?

- Имам доверие в Бога, в националната традиция и в младежта на тази страна. Не очаквам задънената улица да се преодолее за една нощ. Трябва да се потрудим, да бдим и да се молим, запазвайки надежда дори при объркване и страдание, защото нашата надежда е в Този, Който „победи света” (Иоан 16:33). Не е лесно да надвиеш всички трудности и да преминеш през всички капани, поставени на всяка крачка от повече или по-малко прикритите сили на този век. Борбата се води на едно много по-широко и по-високо поле, отколкото обикновено си представяме. Днес целият свят е опустошаван от силите на мрака, макар това да не е по еднакъв начин на различни места. Лицата на злото са многобройни и измамни. Знаете че румънецът има една поговорка: „Не се покланяй, докато не разбереш, кой е светецът!”… Трябва да пазим повече от всякога тази мъдрост. И да бъдем единни в духа на търпението. Светът е започнал от Бога и в Бога ще свърши.

Каква е Румъния, за която мечтаете и се надявате да бъде?

- Ще се изразя не с политически, а с духовни термини. Румъния, за която мечтая, е тази, която ще събере в лоното си всички свои синове, разпилени от съдбата по света, та всички да бъдат едно, в хилядолетната земя на нашите страдания, но и на нашите радости, под знака на Христовия кръст.

- Чул ви Господ!

 

Превод: свещ. Кирил Синев

Вижте още за о. Калчу:

Изповедникът отец Георги Калчу-Думитряса

Призвание

Библиография на отец Калчу:

Priester Gh. Calciu, Sieben Worte an die jungen Freunde, München: „Jon Dumitru Verlag” 1984.

Предговор към книгата на Д. Баку Питещ, Хамилтън (Канада), 21989.

Şapte cuvinte către tineri (Седем слова към младите), Bucureşti: “Anastasia” 1996.

Christ is calling you. A course in catacomb pastorship, Platina, California: “St. Herman of Alaska Brotherhood” 1997.

Rugăciune şi lumină mistică. Eseuri şi meditaţii religioase (Мистичната молитва и светлина. Религиозни есета и размишления), Cluj-Napoca: “Dacia” 1998.

Războiul întru cuvânt. Cuvintele către tineri şi alte mărturii (Словесната война. Словата към младите и други свидетелства), Bucureşti: “Nemira” 2001.

Homo americanus. O radiografie ortodoxă (Homo americanus. Православна радиография), Bucureşti: “Christiana” 2002 (reed. 2007).

Предговор към книгата Occidentali convertiţi la Ortodoxie. Şase ipostaze mărturisitoare (Западни хора, обърнати към православието. Шест изповеднически ипостаси), Bucureşti 2002.

Едно недостойно слово към една книга с голямо и свято достойнство – към книгата на Йоан Янолиде Възвръщане към Христос. Документ към един нов свят, Букурещ 2006.

Testamentul Părintelui Calciu. Ultimele sale cuvinte, cu un portret biografic şi şapte evocări (Заветът на отец Калчу. Неговите последни слова, с биографичен портрет и 7 спомена), Bucureşti: “Christiana” 2007.

Suferinţa ca binecuvântare (Страданието като благословение), ediţie îngrijită de ieromonah Savatie Baştovoi, Bucureşti: “Cathisma” 2007.

Mărturisitorul prigonit. Predici, eseuri şi meditaţii religioase (Гоненият изповедник. Проповеди, религиозни есета и размишления), Piatra Neamţ: “Crigarux” 2007.

Viaţa Părintelui Gheorghe Calciu, după mărturiile sale şi ale altora (Животът на отец Георге Калчу според негови и на други свидетелства), Bucureşti: “Christiana” 2007.

Fiţi jertfelnici! De la cuvintele către tineri la mărturiile testamentare (Бъдете жертвоготовни! От словата към младите до заветните свидетелства), Bucureşti: “Christiana” 2012.

Cuvintele către tineri (Слова към младите), Bucureşti: “Christiana” 2015.

 

* Интервю за сп. Puncte cardinale [Кардинални точки], Сибиу, год. 1, бр. 6, юни 1991, с. 4 (бел. прев.). 

[1] За целия период февруари 1990 – септември 1991 г. са се случили 4 миньорски вълни („минериади”), като най-насилствената е на 13-15.6.1990 г., използвана, за да се прекрати продължителна антикомунистическа демонстрация на Площада на университета.
[2] Luptă – в смисъл на „борба” (бел. прев.).
[3] Днес този въпрос е решен повече от задоволително. В училищата преподават богослови и свещеници. За експерти по религия се назначават също и духовници, докато у нас от 1 март 2017 г. беше закрит щатът на последния експерт (д-р Росица Георгиева) по предмета религия в Регионалното управление по образованието в Русе, след като преди това бяха постепенно закрити от МОН и другите шест подобни щата (бел. прев.).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua364 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.