Няма конфликт между християнската съвест и ваксинирането
- Детайли
- Д-р Цветан Биюков
Предлагаме втората част на интервюто с д-р Цветан Биюков относно най-разпространените страхове в религиозните среди за ваксинирането. Първата част на интервюто може да прочетете тук.
- Популярно мнение сред религиозните критици на ваксините е, че за изработването им се използват „клетки от абортирани ембриони“. Вярно ли е това?
- Дали е вярна подобна смесица от полу-термини и полу-неточности? Вече стана дума за важността на източниците, а по отношение на медицинските данни за пореден път се убеждавам как ЕЖК се котира като възможно най-акуратният и достоверен източник!
- ЕЖК?
„Една Жена Каза“…
Но все пак сериозно на въпроса. И съвсем конкретно по това какво се знае и какво не, защото словосъчетание като „абортирани ембриони“ може да бъде развявано по различни начини. Има се предвид клетъчната линия НЕК293, която от десетилетия се използва при много видове медицински тестове и изобретяване на нови лекарства. Забележете – при изобретяване, не за изработване, нито производство. Тя води произхода си от бъбречно-надбъбречна тъкан многократно трансфектирана с аденовирусна ДНК, при което един клон получени клетки с хибридна вирусно-човешка ДНК след това е бил контролирано отглеждан с месеци, докато се получи стабилна клетъчна линия. Понастоящем няма данни дали тази тъкан е била от продукт на спонтанно помятане или изкуствен аборт, но се знае, че това е било през 1972 г. в холандския град Лайден.
Памет за заслужилия учител и църковник Апостол Михайлов
- Детайли
- Иван Ж. Димитров
На 14 януари преди точно петдесет години ни напусна нашият учител Апостол Михайлов, богослов и филолог. След продължително боледуване от тежка болест той си отиде от нас може би не пълен с години, но пълен с трудове и добри дела, оставил светъл спомен преди всичко у своите хиляди ученици от Пловдивската и Софийската духовна семинария, но също така и в цялата ни църковна общност и в интелектуалните ни среди като добър преподавател, научен работник и опитен лексикограф.
Апостол п. Михайлов Апостолов е роден на 22 ноември 1910 г. в с. Константиново, разположено южно от Варненското езеро, на няколко километра от морския град. Родителите му са били преселници от радомирските села Дебели лаг и Извор. Баща му Михаил е бил свещеник в с. Константиново и в гр. Провадия, а после близо двадесет години е служил в Доростоло-Червенска епархия, в гр. Силистра, където Доростоло-Червенски митрополит Михаил го назначава за архиерейски наместник и отличава с титлата иконом – тогава рядко давана.
Спасението на душите ни не е в научните открития, а във всеки наш избор
- Детайли
- Д-р Цветан Биюков
Д-р Цветан Биюков е член на екипа на „Двери“ от самото създаване на портала. Работи в научни екипи за разработване на нови лекарства в различни държави. През последната година работи в Майнц, Германия, където е и центърът на биотехнологичната компания BioNTech, един от създателите на първата ваксина срещу COVID-19. Разговаряме с него не само като със специалист, но и като християнин за ползата от откритието, за рисковете, както и за популярните теории за контрол над човека чрез ваксинирането му, ограничаване на свободната му воля и др.
- Д-р Биюков, усилията по създаването на ваксина срещу COVID-19 са съпътствани от редица конспиративни теории за това, че имунизацията ще нанесе необратими увреждания на човека. Моля да ни обясните как действа новата ваксина?
- Първата одобрена в Европейския съюз ваксина, разработена от „Бионтек“, е създадена на нов за медицината принцип, различен от досегашните. Всъщност идеята и теорията не са отскоро – първите практически стъпки се полагат още в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век, но напредъкът на технологиитe позволи пълното осъществяване едва сега.
Синодната палата
- Детайли
- Христо Темелски
В различни енциклопедии и пътеводители на град София са публикувани съвсем кратки, противоречиви и дори направо неверни данни за административната сграда на Св. Синод – Синодната палата. Тяхното тиражиране продължава дори до днес, като по този начин продължава и заблуждаването на общественото мнение. Интересно защо в продължение на цяло столетие не се намери някой, който да разнищи историята по построяването на тази великолепна сграда в центъра на столицата. Тук ще се опитам, макар и накратко, да запозная любопитните със събраните от мене бележки и сведения за този архитектурен паметник от началото на двадесетото столетие.
През 1880 и 1881 г. в София е било свикано архиерейско събрание с участието на всички митрополити от Княжеството. Това събрание се е занимало с основния въпрос: как, по какви правила ще се управлява Църквата в свободна България. Изработен е бил законопроект, наречен „Екзархийски устав, приспособен в Княжеството“, като за негова основа е послужил Екзархийският устав, изработен и приет на 14.5.1871 г. от Първия църковно-народен събор. На 4.2.1883 г. княз Александър Батенберг утвърждава този църковно-правен документ и той влиза в сила. През 1890 и 1891 г. той е допълван, а четири години по-късно е утвърден нов устав, който на свой ред е допълван в 1897 и 1900 г. Според устава Църквата в Княжеството се управлява от Св. Синод, съставен от всички митрополити, но на практика постоянно са заседавали само четирима за срок от четири години. С Българския екзарх Йосиф е постигната договореност той да управлява и Църквата в Княжеството посредством свой екзархийски наместник. Такъв се е избирал само от митрополитите в Княжеството и лично екзархът го е одобрявал. Св. Синод не е заседавал постоянно и това е продължило доста дълго време, чак до 1894 г. От тази година насетне той започва да функционира редовно и разглежда всички текущи въпроси в управлението на църковните дела.
Българската църква в Тулча
- Детайли
- Цветан Димитров
В Северна Добруджа, Румъния, в крайдунавския град Тулча се намира българската църква „Св. Георги“ или Biserica Bulgara Sfântul Gheorghe, по известна като „Biserica cu ceas“ – „Църквата с часовника“.
До началото на руско-турската война от 1827-1828 г. българите са имали само една малка дървена църква в лозята извън Тулча. Духът на изгубеното време е запечатан в пожълтелите фотографии:
| Словото стана плът |
|---|












