Последната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя подир Петдесетница. Защото идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. И светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога някъде другаде. Също така не е случайно, че добродетелните и верните хора от времето преди Христа, от Стария Завет, се наричат не светци, а праведници.
Бог ни е създал, за да станем – с Неговата собствена благодат, но по наша собствена воля и с нашите лични усилия – богове по благодат, но навлизането на греха в света по вина на човека спря тази първична перспектива да достигнем до „подобие на Бога“, т. е. до нашето обòжение. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето бедствие, да премахне злото и да ни обедини отново с нашия Създател, да ни направи свети, образи на Божията светост. Това е делото на Църквата – да ни превърне в светци.