Продължение от Глава четвърта
ГЛАВА ПЕТА
Но понеже се видял обезпокояван от мнозина и не бил оставен да живее в отшелничество, както искал по своето разбиране, а и като се боял да не би да се възгордее от делата, които Господ вършел чрез него, или пък друг някой да помисли подобно нещо за него, решил и тръгнал да отиде в Горна Тиваида при хората, които не го познавали. И като взел от братята хляб, седнал на брега на р. Нил и гледал дали ще мине някой кораб, за да се качи и да отиде с него.
Докато размишлявал по този начин, един глас дошъл до него отгоре: „Антоние, накъде отиваш и защо?“. А той, като чул гласа, не се смутил, понеже бил свикнал да бъде викан така, и отговорил с думите: „Понеже не ме оставят на спокойствие тълпите, затова искам да отида в Горна Тиваида поради многото главоболия, които ми причиняват тукашните хора и особено понеже искат от мене неща, които са свръх силите ми“. А гласът му казал: „Ако искаш да имаш истинско спокойствие, иди сега по-навътре в пустинята“.