Като вярващи християни не трябва да смятаме резултата от Божия съд за даденост. На всяка св. Литургия православните християни се молят: „Добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим! Господи, помилуй!“. В Послание до римляни (2:2-16) се описва Божият съд и се показва как можем да се подготвим за него: „А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. Нима мислиш, о, човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорстват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин, а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; защото Бог не гледа на лице. Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците“.
Според тези думи на св. апостол Павел Божият праведен съд ще бъде извършен:
1. Според истината (ст. 2-3): Нищо не е скрито от Бога. Той вижда всичко и знае истината за всеки от нас. Една от най-големите самозаблуди на хората е да казват: „кой ще ни види?“ (Ис. 29:15) и да мислят, че няма съд.
2. Според сърдечното покаяние (ст. 4-5): Непокаялото се или закоравяло сърце презира Божията доброта и събира Божия гняв за съда. От друга страна, покаялото се сърце е благодарно за Божието търпение и пребъдва в Христа. То практикува покаяние през целия си живот, което поражда увереност пред Бога на съда (виж 1 Иоан. 2:28).
3. Според нашите дела (ст. 6-15): „Правенето на добро“ (ст. 7) не е опит да спечелим заслуги пред Бога. По-скоро то е единство на намеренията с действията, на вярата с делата. Дори невярващите са възнаградени за добрите дела, независимо от духовното разбиране (ст. 14-15). Но обърнете внимание на следното:
3.1. „Да правиш добро“ означава да търсиш Божията слава (ст. 10), а не своята собствена слава; Божията чест, а не своята собствена чест; вечната награда на безсмъртието, а не наградата тук и сега. „Да правиш добро“ означава да търсиш първо Царството на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33).
3.2. Самите добри намерения или вярата без дела не спасяват (ст. 13). Просто да слушаш и да не вършиш е религия без реалност. Тези с истинска вяра, „изпълнителите“ на истината, практикуват добродетелта от чисти и разкаяни сърца (Иак. 1:21-27).
3.3. „По природа“ (ст. 14) хората са вдъхновени от Божията благодат и си сътрудничат с нея. Затова добрите дела са естествени за нас, докато злите дела са противни на природата ни. Тъй като всички ние грешим, се нуждаем от Божията милост (Рим. 3:9-19). Наличието на Божия закон в съвестта ни (ст. 15) осъжда всичко, което правим против истинската човешка природа. Следователно, дори езичниците – хора, които не са подчинени на Моисеевия закон, или тези, които не познават Христа – имат вътрешен закон от Бога, естествения закон, написан в сърцата им, според който Бог ще ги съди. Мелхиседек, Йов и ниневийците са старозаветни примери за неевреи, които са били съдени като праведни. Евреите, следователно, имат два закона от Бога – Моисеевия закон и закона на съвестта – и са отговорни пред Него и за двата (ст. 12).
3.4. Онези, които са осъдени, избират да отхвърлят Бога. Няма автоматично, предопределено осъждане. Божието справедливо съждение за нас се основава на упражняването на нашата свободна воля. Въпреки че грехът отслабва нашите сили, той не унищожава Божия образ в нас или нашата свободна воля.
4. И, накрая, Божият съд ще бъде извършен чрез Иисус Христос (ст. 16). В деня на съда ние няма да бъдем съдени пряко от Бога Отца, Когото не можем да видим, а от Въплътения Син, Когото виждаме, от Христа Иисуса (Деян. 17:31; срв. Иоан 3:16-21, 35-36). Христос ще съди въз основа на светлината, която Той Самият е дал на всекиго от нас (Иоан 1:9), и въз основа на нашия отговор на Неговата светлина (Иоан 3:16-21). А „тайните на човеците“ (ст. 16) са „помисли и намерения на сърцето“ (Евр. 4:12).
Превод: Младен Янев, Великобритания
* Източник: Orthodox Study Bible
