Св. Йоан Кръстител – Ивановден
„Не аз съм Христос, но съм пратен пред Него“ (Иоан 3:28)
Църковният канон е определил на всеки иконостас до иконата на Господ Иисус Христос отдясно да се намира и иконата на Неговия Предтеча – св. Йоан Кръстител. В бедняшка дреха от камилска вълна, сурова и строга се откроява фигурата на великия Божи пророк, застанал на централния исторически прелом между старата и новата ера.
Св. Йоан Предтеча започва безпощадната си и изобличителна проповед край бреговете на р. Йордан (ок. петнадесетата година от управлението на римския имп. Тиберий), за да подготви общественото служение на Богочовека Иисус като Месия и Спасител на всички човеци. „Покайте се – призовава той, – защото се приближи очакваното царство на Духа. Прави правете пътеките на Божията правда: пътят към осъществяване на божествената истина е пътят на духовната обнова“.
„Гласът на викащия в пустинята...“ (Лука 3:4)
Но не юдейската пустиня, взета в буквалния смисъл на думата, има предвид Господният Предтеча. Това е душевната пустош, в която няма идеали. Това е страшното мъртвило на нравствената деградация и безверието. Това е пустинята на вкаменените и лишени от любов и доброта човешки сърца.
В тая пустиня на безчовечност и безсърдечие св. Йоан Кръстител призовава към покаяние и към коренна промяна на цялото човешко битие. Така за символ на този прелом той избира кръщението – чрез потапяне във водите на р. Йордан. „Това кръщение – възвестява Предтеча – няма никаква стойност, ако преди това човек не преосмисли цялото си съществуване и не започне съвършено нов живот“.
Покаянието е функция на свободата на духа и единствено като свободен акт на волята то има пречистваща и преобразяваща сила. По такъв начин Божият пророк обявява нравственото прераждане за път към свободата.
Сред народа, събран тогава около св. Йоан Кръстител, идва и Иисус Христос. Той пристига от Назарет Галилейски, за да се кръсти от Своя Предтеча – повествува св. Евангелие (срв. Мат. 3:13; Марк 1:9; Лука 3:21). Това събитие е свързано с тайнствена теофанѝя, със символните образи на Богоявлението, защото в него се разкрива непостижимата за разума богооткровена истина за троичността на единия Бог.
Личният живот на св. Йоан Кръстител обаче е покъртителна и кървава драма. Непримирим и безкомпромисен в бичуването и критиката срещу порочността, беззаконието и демагогията на управляващия елит, той е обезглавен по заповед на местния галилейски тиранин Ирод Антипа.
В човешката история Божиите пророци са били винаги преследвани и избивани по най-жесток начин, като жертви на държавно насилие или на религиозно-авторитарно самовластие. Пророците са преди всичко изобличители на обществените и религиозните недъзи. Заедно с това в прозрения и в съзидателна проекция те посочват и бъдещето: пътя, по който трябва да се усъвършенстват и човекът, и обществото в безпътицата на всяка духовна криза.
„Гласът на викащия в пустинята...“ (Лука 3:4)
Докосва ли той и сега сърцето човешко, когато в съдбоносно кълбо от противоречия и конфликти в общество и в църковна действителност се преосмислят традиции и ценности? „... Секирата лежи вече при корена на дърветата; ... всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“ (Мат. 3:10). Божият съд, Апокалипсисът присъстват всеки миг в историческата реалност като пророческа отсъда и призив за покаяние и напълно нов богоустремен живот пред великата тайна на Богоялението.
В тайнството на благодатно вътрешно прераждане св. Йоан Кръстител зове да се преосмисли изцяло животът ни в съответствие с Божията истина, с абсолютните принципи и идеали на Сина Божи, за Когото Божият пророк предрече, че ще кръщава с Духа Свети и с огъня на правдата Божия (срв. Иоан 1:19 сл.; Лука 3:16-17; Мат. 3:11-12).
