«Царството Божие вътре във вас е » (Лука 17:21)
Това малко човешко сърце!
В него, а не някъде другаде - там, в съкровената му глъбина - се борят и любовта, и омразата, и животът, и смъртта. И трудно ще се намери човек по света, който да не е за нещо и от някого ненавиждан, отричан или пренебрегван. Много или малко омразата се таи във всяко човешко сърце. Тя е сила, противостояща и отричаща живота.
Омразата е в сърцата ни, но и любовта е там.
Ето как се моли св. Франциск Асизски:
Господи, направи ме служител на Твоя мир!
За да обичам, където има омраза,
и да прощавам, когато обиждат;
да помирявам, когато има размирие;
да будя надежда сред отчаяните;
да разгарям светлина, където мракът цари;
да нося радост в човешката скръб.
Господи,
помогни на стремежа ми
да утешавам, без самият аз да бъда утешаван;
да разбирам другите, ако те не ме разбират;
да обичам, дори и ако аз не съм обичан.
Защото,
който раздава себе си, той получава;
който забравя себе си, той намира;
който прощава, той получава прошка;
и който умира,
ще бъде пробуден за вечен живот. (Превод:А.Х.)
Сложна е борбата, която се води в самия човек. Той воюва за щастие на земята, а сам много често не знае, че щастието не е вън от него. То не е във вещите, в парите, в стихията на секса, в привлекателната сила на развлеченията и лукса. Щастието е вътре в човека - във вътрешната свобода, чистота и съвършенство на духа.
В един древнохристиянски паметник от II век ("Послание до Диогнет") е засвидетелствано: "Християните живеят на земята, но са и граждани на небето. Те се подчиняват на законите, но заедно с това надвишават законите със своя живот... Те обичат всички човеци..."
Любовта! Боже, каква могъща сила е тя!
Възможно ли е вместо омразата у нас да блесне великата любов - любовта дори към ония, които ни ненавиждат в злоба, в завист и коварство?
Възможно ли е в сърцето човешко да припламне искра, запалена от предвечната Божествена любов, и то никога да не се върне повече към зловещата стихия на злобата?
Изводът се налага от само себе си. Ако сме неспособни за това преобразяване, тогава ще бъдат невъзможни и истинската радост, и малкото частици щастие в земната ни участ.
Това малко човешко сърце!
То първо долавя и вижда незалязващите зари на другия живот - в безсмъртие и в Първоизвора на всяко битие.
