Библията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.
1. ПонятиеБолестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]
2. Произход и смисъл на болестта според Библията. Болестта в Стария Завет
Старият Завет съдържа, на пръв поглед, разхвърляна и несистематизирана, но при подробно четене достатъчно обемна и многообразна информация преди всичко за религиозния (идеологически и ритуален) и социално- битовия аспект на болестта и почти никаква информация за самите видове болести. В резултат на това се явяват редица разминавания при дефинирането и характеристиката на болестите, споменати в Стария Завет. Има откъслечни бележки и опити да се направи някаква класификация, но тя обикновено се свежда до упоменаване на няколко възможни заболявания.[3]
Болестта и страданието в Стария Завет обикновено се разглеждат от морално-етичен ъгъл и самото детерминиране на заболяването остава на заден план. В него няма данни за естествените причини на болестта. Това се дължи на факта, че феномените живот, смърт, раждане, лечение, превенция, които обикновено се преплитат в културните корени на всяко едно обществото, според старозаветната библейска традиция са подвластни на Божията воля и като такива се контролират единствено и само от Бог. Старият Завет не дава отговор на въпроса за биологичните причини на болестите, споменати в него. За старозаветния герой Бог е този, който знае причината. И тъй като страданието и болката не са естествено състояние на човека и идват на света заедно със злото и греха (Бит. 2:17), то и те имат своя причина и произход в греха. Човек страда и боледува, когато е извършил нарушение на Божиите разпоредби (Изх. 9:3; Лев. 26:25; Числ. 14:12). Опитът от болката кара човека, който страда, да се замисли и преразгледа своя живот (Втор. 28:21-22; 58:61). Чрез болест Бог показва мощта Си (Изх. 2:6; 9:10-11). Болестта е проява и на телесното остаряване и отпадане на организма (Бит. 27:1; 48:10). Така болестта и болката придобиват екзистенциален характер. Те се осъзнават като духовно зло, като нарушение в равновесието на добрите взаимоотношения между Бог и човек. В Стария Завет болестта се разглежда на психологическо ниво, т.е. отдава се значение повече на нейното психологическо влияние върху човека, докато физиологическото й измерение остава на заден план и се заключава в лаконично описание на някои външни прояви – отслабнало зрение, болнави очи, болни крака и т.н.[4]
Освен като наказание, болестта служи и за изпитване на вярата. В Стария Завет страдат и боледуват и праведници. Тази болест не е наказание, тя е възможност за засвидетелстване на непоколебима вяра и преданост към Бог не само в благополучието, но и в страданието (Иов, Товит).
По-подробна информация за конкретни болести и начина на третиране на болния, намираме в закона за ритуалната чистота, изложен основно в книга Левит. При подробното разглеждане на този текст става ясно, че комплексите от забранени и позволени дейности поставят в центъра на внимание не просто болестта, а здравето на еврейския народ като цяло.
Така в Стария Завет думата болест, страдание (holi) се споменава 24 пъти, а болен, слаб – 77 пъти.[5] Докато думата здраве, сила – ha/yil се споменава цели 246 пъти.
Болестите, споменати в цялата Библия са обект на по-продължително и задълбочено изучаване. Това е първата част от изследването на болестите в Стария Завет, в която спирам вниманието си на здравословните проблеми, споменати в първите пет книги на Стария Завет. Следват втора част (болестите в останалите книги на Стария Завет) и трета част (болестите в Новия Завет).
3. Болестите в Моисеевото Петокнижие
3.1. Книга Битие
В книга Битие имаме описани общо пет случая на човешко страдание, причинено от някакво заболяване.
Първото конкретно споменаване на здравословен проблем е в Бит 27:1, където се споменава за отслабеното зрение на Исаак. Разглеждайки текста по-подробно, става ясно, че зрението на Исаак не само е отслабнало, но по всяка вероятност е било изгубено изцяло. Преклонната възраст на Исаак, както става ясно от текста, се сочи като причина за това. Няма посочени никакви други сведения, относно здравословното състояние на библейския герой, за да могат да се направят някакви конкретни заключения. Изучавайки съвременните медицински данни за причините на старческото ослепяване виждаме, че то може да се дължи на: глаукома – наречена “тихия крадец на зрение“; диабет; катаракта – една от основните причини за загуба на зрението при възрастните индивиди. Сенилна макулодистрофия – най- често срещаната причина за загуба на зрението у възрасните хора.[6]
В текста на Бит. 27:11 научаваме една интересна подробност за сина на Исаак – Исав. В текста се казва, че той е бил силно окосмен. Това на пръв поглед не прави особено впечатление, но съотнасяйки този текст към Бит. 25:25, където се говори, че при раждането си Исав е бил “червен и космат“, вече може да се предположи наличието на определен здравословен проблем. В съвременната медицина прекаленото окосмяване се счита за патологично и се нарича хипертрихоза. Тя може да се придобие в следствие на хормонално увреждане, но може и да е генетично обусловена. Когато хипертрихозата е в резултат от хормонално увреждане, обикновено се касае за наличието на тумор в надбъбречната жлеза или увреждане в хипофизата. В случая с Исав, обаче, може би се касае за генетично обусловена хипертрихоза. Когато хипертрихозата е генетично обусловена, е ясно проявена още в първите дни от живота и много често се съпровожда и с хиперпигментация на кожата.[7] – “Първото излезе червено, цялото космато като кожа; и го нарекоха с име Исав“ Бит. 25:25.
Следващото място от кн. Битие, където попадаме на здравословен проблем е в гл. 29, ст. 17: “Лиа имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице“. Няма, обаче, повече данни в текста, които биха могли да ни доведат до някакви по-конкретни предположения, относно заболяването на Лиа. Ако обърнем внимание на противопоставянето в стиха, което библейският писател прави – болнавите очи на Лиа на хубавото лице и снага на Рахил – можем да преполагаме, че заболяването е било ясно изразено и по всяка вероятност е било някакво хронично възпаление на очите, което е придавало на лицето на Лия неприятен и отблъскващ вид. Може да се предположи алергичен конюктивит, който предизвиква обилно слъзеотделяне, зачервяване и отичане на очите, или блефарит – възпаление на краищата на клепачите. Проявява се в зачервяване, сърбеж, чувствителност към светлина. По правило е хронично заболяване.[8]
Текстът на Бит. 32:24-25 описва борбата на Яков с Бог (“... и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова...“. В следствие от това увреждане Яков остава хром до края на живота си. Това е първият текст, където срещаме упоменаване на определен вътрешен анатомичен орган (известна в анатомията ligamenta circuforma acetabuli).[9] Еп. Константин твърди, че анатомичните познания на древните евреи са почерпени, по всяка вероятност, от познаването на животинското устройство.[10]
Днес се знае, че при увреждане на тази връзка се получава артроза на тазобедрения състав, каквато вероятно е получил и Яков. Във връзка с този текст е интересно да се отбележи, че благодарение на него е направена крачка в развитието на медицината, а именно сложено е начало на ново направление, изучаващо влиянието на механическите фактори върху биологическите процеси в организма, наречено морфомеханика.[11]
Бит. 48:1 съобщава, че Яков е болен. Не се дават никакви по-конкретни данни, за да може да се направи някакво предположение. Става ясно от целия текст на посочената глава, че Яков е бил вече доста възрастен. По всяка вероятност става въпрос за обикновено отслабване на организма, свързано с възрастта. В случая на Яков – 147 години.
В ст. 10 на същата глава се казва, че “очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не може да вижда ясно“. За причините на възрастова дегенерация на зрението споменахме по- горе.
Според така описаните случаи на болестни страдания, можем да направим извод, че в в текста на книга Битие болестта е представена като проявление на несъвършената и тленна природа на човека.
3.2. Болестите в книга Изход
В книга Изход текстовете, в които се упоменават болести са малко. Но в тях ясно се застъпена всеобщата библейска идея за болестта като наказание, като проява на Божията воля и свидетелство за Божието всемогъщество.
Така в Изх. 4:6-7 Господ поразява ръката на Моисей с проказа “... и ето ръката му бе побеляла от проказа, като сняг“ и след това веднага я излекува. Този стих е интересен, защото тук за първи път се назовава конкретна болест по име – проказа. На проказата ще спра внимание по-напред в текста, тъй като тя е най-често споменаваната болест в Стария Завет.
От текста на Изх. 4:10 ни става известно, че Моисей е имал дефект в говора и е заеквал. Болшинството медицински справочници определят заекването като психологически проблем, придобит в следствие на силен стрес. Понякога може да се дължи на наследствена или придобита мозъчна дизфункция в речевата област.[12]
Изх. 9:9-10 съобщава за появата на циреи и гнойни струпеи по хора и животни. Това е едно от наказанията, които Бог изпраща над Египетската земя.
3.3. Болестите в книга Левит
Както бе споменато в началото единствената книга от Стария Завет, в която се дават някакви по-подробни описания на заболявания, от които са страдали древните евреи е книга Левит. Тяхното описание е преплетено в изложението на закона за ритуалната чистота, обхващащ глави 13-15.
Така в глава 13 се дават предписания относно редица здравословни проблеми, предимно кожни, които в този текст за обединени под общото наименование “проказа“. Както споменах по-горе наименованието “проказа“ е най-често срещаният термин за обозначаване на някакъв здравословен проблем, предимно кожен, в Стария Завет.
Терминът “проказа“ е споменат в цялата Библия общо 68 пъти – 55 в Стария Завет и 13 пъти в Новия Завет. В еврейския текст се употребява наименованието tsara’ath, а в гръцкия λέπρα, с което се обозначава не само проказата или Хансен болест, каквато ни е известна днес, но и различни кожни проблеми, включително плесени по стените и дрехите (Лев 13:14).[13] Това дава основание на някои автори да твърдят, че споменатата в Библията проказа не е истинската болест, каквато ни е известна днес. Zias твърди, че проказата в нейният съвременен вариант не е съществувала по това време.[14] Според него истинската проказа е пренесена в свещените земи много по-късно, когато войските на Александър Македонски се завръщат от Далечния Изток в 327-326 г. пр. Хр. Като се направи преглед на текста в кн. Левит 13-14, обаче, става ясно, че в това време вече болестта съществува и се знаят основни нейни проявления.
Ако оставим за малко настрани факта, че терминът лепра е общ за Стария Завет и насочим нашето внимание само върху болестта проказа такава, каквато е известна днес. Разглеждайки симптоматиката на различните форми на болестта на Хансен, не можем да игнорираме паралела, който съществува между симптомите, упоменати в Библията и тези, установени в наши дни. И не само това, можем да открием едно добро познаване на заразните и незаразните форми на болестта. Така според Левит 13 гл. проказата се проявява по следния начин: поява на петно по кожата (Лев 13:3); образува се рана, която се задълбава в кожата (Лев. 13:3); космите на това място са побелели (Лев. 13:2).
Това са ясни признаци, които дават основание на свещеника да обяви болния за нечист.
Когато има някакви съмнения, относно заболяването, или когато неговата проява не е ясно изразена, се препоръчва седем дневна изолация (Лев. 13:4). Ако след тези седем дни няма промяна, се препоръчва нова карантина за още седем дни (Лев. 13:5). Когато се установи, че след този втори период на изолация е настъпила промяна, в случая петната по кожата са намалели, болният се обявява за чист и може да се върне при семейството си (Лев. 13:6). Изолацията на болния и неговото обявяване за чист или нечист е ясно доказателство, че още в тези древни времена редица заболявания са осъзнавани като заразни. Изолацията има не само религиозен смисъл по отношение на чист-нечист, но и хигиеничен и превантивен характер.
Разглеждайки текста в Лев. 13:10, на пръв поглед ни се струва, че се повтаря казаното от ст. 3, но тук виждаме една съществена разлика – споменава се “поява на живо месо по кожата“. Появата на този признак е сигнал за инфекция, която може да предизвика зараза. Отново се препоръчва изолация на болния.
Ако цялото тяло на болния се покрие с бял обрив, той се обявява за чист (Лев. 13:13). Това би могло да означава две неща: или болестта не е заразна, или че заразният период е преминал. В този случай можем да предположим, че става въпрос за псориазис.
Днес първите симптоми на една от незаразните форми на проказата се изразяват в поява на депигментирано петно или петна по кожата, които може да са с нарушена чувствителност. Понякога се наблюдава промяна в цвета на косъма или олисяване. Петната могат да се появят навсякъде по кожата. Този етап на болестта се определя като недетерминирана проказа и не е заразен. [15]
Друга форма, която не е заразна е т. нар. туберколоидна проказа. Тя се изразявя в поява на лезии, папули или плаки по кожата, понякога пълни с течност. Тонът на лезията е чевеникаво-кафяв с различна форма.[16]
В стихове 18-28 има предписания относно възпаления и инфекции, предизвикани от циреи и изгорено.
В следващите стихове 29-37 се дават предписания, относно кожно заболяване, наречено в българският превод “кел“. В латинския превод стои tinha. В съвременните справочници тинята се определя като дерматофитоза- паразитно гъбично заболяване по кожата.[17] Прави впечатление предписанието да се острижат космите по тялото, като се остави неподстриган само заразения участък (Лев. 13:33). Това указва на добро познаване на инфекциозно-паразитния характер на заболяването. По всяка вероятност още тогава се е осъзнавало, че става въпрос за зараза, която се предава от косъм на косъм по тялото и поразява кожата.
В ст. 38-39 се описват прояви на лишеи по кожата.
Стихове 42-46 описват признаците на зараза, която кореспондира най- много със заразната форма на проказата – Hanseniase Virchoviana, а именно появата върху лицето на възли, язви и плакети с дифузна инфилтрация на кожата.[18] Според така направените предписания в ст. 45 “На прокажения, който има тази рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист“. Това предписание е свидетелство, че тази болест вероятно се е считала за една от най- опасните зарази. Затова и болният се е изолирал извън стана (Лев. 13:46).
В Лев. 14:37-48 се говори за поява на зараза по стените на къщите и дрехите. Тук несъмнено става въпрос за поява на плесени. Стих 37 набляга на описанието на плесента: зелена или червеникава. Днес са известни над 200 вида мухъл и плесени. Една голяма част от тях се определят като патогенични, токсични или “инфекциозни“. Така например разновидностите Blastomycosis, Cryptococcus, Histoplasmosis, Aspergillus се появят като зеленикави или червеникави петна по стените, могат да засегнат и някои дрехи, направени от естествени материали. Тези плесени произвеждат микротоксини, които могат да предизвикат редица здравословни проблеми, от временно възпаление или по-продължително заболяване до разрушаване на имунитета, неврологични проблеми и дори рак.[19] Вредни са както за хората, така и за животните.
Възниква въпросът дали в тези древни времена плесените по стените са се осъзнавали като причинители на определени здравословни проблеми? Вероятно да. От тук и строгото предписание да се изстържат стените, да се направи нова мазилка и дори да се разруши цялата къща, като разрушения материал се изхвърли далеч от града.
Друг един интересен факт привлича вниманието в този текст, а именно начина на очистване на къщата от заразата. Като оставим настрана религиозния характер на предписанието, виждаме в ритуала по пречистването да се употребяват две растения: исоп и кедър. Исопът, или както е известен днес Hyssopus officinalis се препоръчва като противовъзпалително средство, с изразено противогъбично, антисептично и противотоксично действие.[20] Употребата на кедъра е доста по- широка. Днес в справочниците по традиционна медицина се говори за неговите високоефективни свойства. Иглолистната му маса има висока фитоцитност и способност да обеззаразява въздуха.[21]
В гл. 15 на същата книга се дават предписания относно редица заболявания, чиято симптоматика се свързва с различни течения от тялото. Такива проблеми в съвременен смисъл класифицираме като венерически. Така всеки, който има някакво течение от тялото си е нечист. Заедно с него са нечисти дрехите му и всички вещи, до които се допре (Лев. 15:3-4). Освен това нечист е и всеки, докоснал се по някакъв начин до болния или някоя негова вещ (Лев. 15:5-7). В ст. 4 в текста на Septuaginta се доуточнява “изтичане на семе“. В случая става въпрос за инфекции като гонорея, кандидоза, трихомоназа. И трите заболявания в симптоматиката си включват поява на течение от половите органи, което древните евреи явно са считали за семенна течност. Предписанието да се счита за нечиста всяка вещ на болния и всеки, който се допре до него има не само религиозен смисъл, но и превантивен характер. Още едно потвърждение на тезата, че се е осъзнавал заразния характер на тези инфекции. Днес е известно, че Кандидата и Трихомоназата се предават единствено по полов път, но Гонореята има и форма, която се разпространява по извън полов път.[22] Едва ли древните евреи са различавали вида на инфекцията, но вероятно са осъзнавали, че е възможна зараза чрез съприкосновение с болния и неговите вещи. Затова и препоръките да се измие всеки, който е бил в близост, са толкова строги. Интересна е заповедта да се счупи всеки глинен съд, до който се е допрял заразения, а дървения съд само да се измие (Лев. 15:12).
Текстът, който привлича вниманието по-натам е ст. 24, където се обявява за нечист всеки мъж, който преспи с жена по време на месечния й цикъл. Той е нечист 7 дни. Тук отново може да се види прозорливостта на древния законодател относно възможността за инфекция при един такъв контакт.
За нечиста се обявява и всяка жена в месечен цикъл или с някакво патологично кървене (Лев. 15:19).
Прави впечатление старателността, с която се определят случаите, в които се налага изолация. Всяка рана по тялото и всяко течение е сигнал за възможна зараза.
В Лев. 19:14 се отделя внимание на слепите и глухите. За тях има специално указание в Моисеевия закон – да не се притесняват.
В Лев. 20:11-21 се забранява кръвосмешението. В древността тези случаи никак не са били редки и законодателя е осъзнал, че поколението от такива кръвосмешения се ражда генетически увредено. От тук явно е продиктувана и забраната на хора с телесни недостатъци да принасят жертви (Лев. 21:18-20).
3.4. Болестите в книги Числа и Второзаконие
В останалите две книги, Числа и Второзаконие, няма споменати някакви конкретни болести. Тук болестните страдания като мор, (Чис. 16:47), огница, треска, възпаление (Втор. 28:22); египетска проказа, хемороиди, краста и сърбеж ,лудост, слепота и вцепеняване на сърцето (Втор. 28:27-28); лоша проказа в коленете и пищелите от стъпалото до самото теме (Втор. 28:35); огница и люта зараза (Втор. 32:24) се появяват под формата на предупреждение. Бог ще накаже еврейския народ, ако не спазва заповедите Му с телесни страдания и тежък живот.
Изводи
Изводи
От разгледаните до тук текстове можем да направим следните изводи:
1. Древните евреи са обръщали внимание основно на тези болести, които имат външно проявление.
2. Свещеникът е този, който е съблюдавал за общото здраве на народа.
3. Свещеникът е бил запознат с основните прояви на различните заболявания и е бил способен да дава диагноза.
4. Диагностиката на болния се изразява в оглед на болния, изолация, повторен оглед и заключение.
5. За разлика от други древни народи, които имат изградени собствени лечебни практики, при евреите няма сведения да се препоръчват диета, лечебна гимнастика, слънчеви облъчвания, водни процедури.
6. Преди всичко терапията на болния се заключава в измиване, изпиране на дрехите, подстригване, изолация от стана – общо взето в съблюдаване на лична хигиена.
[11] Анна Шонова, Подсказка из Библии, причину артроза помогло разкрьть Свещеное Писание, Росийская газета бр. 3707, ел. ресурс www.rg.ru/2005/02/25/artroz.html
[13] Библейското понятие “цара ат“ е доста по-широко. В Електронная еврейская енциклопедия се обяснява, че цара ат е единственият вид ритуална нечистота, причина за която се определя от всички законоучители еднакво: злословие на един евреин срещу друг (коментар Раши към Лев. 13:46). Мидраш обяснява произхода на думата “мецора“ – поразен от “цара ат“ , от “моци шем ра“ – клеветник.
