Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

BASA 2072K 1 244 20 Dimitar MarinovСлужбата на св. равноапостол цар Борис-Михаил, Покръстител на българите, е написана от българския просветен и културен деятел Димитър Маринов (1846-1940 г.), родом от Лом, който през последните две десетилетия от живота си се подвизава като монах в Чипровския и Рилския манастир. Още тук да отбележа, че авторът последователно титулува светеца цар, а не княз, какъвто в действителност е бил. Тази двойственост впрочем се е запазила и досега.

В края на службата авторът е отбелязал: „Настоящую службу собрал от священних книг Ветхаго и Новаго Завета и от творений святих отец и сочинил Димитрий Маринов“. Предвидени са всички песнопения, ако храмът е посветен на равноапостола или „аще изволит настоятел (игуменът, б. м.)“, да може да се изпълни и всенощно бдение. Паметта на св. Атанасий Велики, Александрийски архиепископ (пренасяне на мощите му или летен Атанасовден), е отбелязана по-пестеливо. Има малка вечерна, посветена изцяло на светеца, като „и нине“ е предвидено да е на празника, а тропарите са подредени: на св. Борис, „слава“ на св. Атанасий, „и нине“ на празника. А празникът е в повечето случаи Пасха, в редки случаи – Възнесение Господне. В края на текста авторът е посочил, че 2 май може да се падне „от 2 неделя след Пасха до съботата на 6 седмица след Пасха“, а това вече е съботата след Възнесение (т. е. тази седмица е непълно пасхална, защото в срядата се отдава Пасха и в четвъртък е Възнесение).

На великата вечерна са предвидени десет стихири на „Господи, воззвах“, разделени съответно така: седем на св. цар Борис, една само на св. Атанасий и две на празника. Отново „слава“ на св. Борис и „и нине“ на празника. Литийните и стиховните стихири и славите им са все на св. Борис, а „и нине“ на празника, както се полага. Приблизително същото съотношение между трите празника (на св. цар Борис, св. Атанасий и господския празник – Пасха или Възнесение) се запазва и на утринната. На евангелския чин песнопенията са пак на светеца, възвеличаван като „боговенчаннаго и равноапостола царя Бориса“. Канонът е изцяло посветен на св. Борис, дори и в богородичните на отделните песни задължително се споменава неговото име – един впечатляващ факт.

Авторът на службата показва отлична запознатост с живота и дейността на светеца и непрекъснато споменава едно или друго сведение за тях. А в седалния след Трета песен на канона, включен и като последна хвалитна стихира, се изброяват във връзка с погребението на св. Борис непосредствените дейци за християнизирането на българския народ и просвещението му във вярата Христова: „син твой царствующий Симеон и блаженнии отци Наум, Климент, Константин, Григорий, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър“, т. е. освен двамата ученици на св. Кирил и Методий авторът включва епископ Константин Преславски, Григорий (презвитер, мних, т. е. монах), Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. На места той споменава и архиеп. Йосиф, първия глава на новооснованата през 870 г. Българска църква.

От тази служба българският свещеник в гръцката църква в гр. Торки, Англия, отец Траян Горанов е направил превод на утринната, който предлагаме на читателите ни, за да поменат с молитва светия и благоверен български Покръстител цар Борис-Михаил.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69fhw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник