Оклеветеният светец

„У Своите си дойде, но своите Му Го не приеха“

(Иоан 1:11)

Голямото и неизменно чудо на нашата Църква е непрестанната поява на нови светци. Никога не е имало епоха в хилядолетната ѝ история без светци. Светците, мъже и жени, са видимите знаци на спасителната благодат на Светия Дух, Който възражда хората и ги прави богоподобни същества, чисти икони на Троичния Бог, богове по благодат. Затова няма епоха, когато в Църквата да няма светци. Един голям аскет беше написал, че липсата на светци в света ще означава неговият край.

Най-утешителното и вдъхващо надежда събитие е, че е в нашето съвремие на отстъпление и многообразен бунт срещу Бога, се явяват богоносни светци, родни по дух на светците от древната Църква. И това е така, защото, както пише св. ап. Павел, „където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Рим. 5:20). Където дяволът обработва своята нива, сеейки плевели, Бог върши делото Си с благо семе.

Такова едно благо семе се яви и бе отгледано в нашето смутно време. Една огромна по размери звезда просия на умното небе. Един истински Божи човек, възроден от божествената благодат, беляза със своето присъствие и дело Христовата църква през изминалия век. Става дума за св. Нектарий Чудотворец, епископ на Пентаполис в Египет. Един благодатен съсъд на Божия избор, в чието лице Той се отобрази, както пее нашата Църква, и Бог беше прославен. Един съвременен светоотечески образ, близък до големите отци на древната Църква. Чист Божи образ и осветен човек.

Св. Нектарий бил обичан от Бога и омразен на дявола. Когото Бог обича, дяволът го мрази. Той проявява омразата си с различни телесни страдания. Тъй като има на земята съработници, органи на своето действие, порочни хора, отдали се на безчестие, егоизъм и детинска амбиция, той ги насочва срещу онези, които искат да живеят по Бога.

Св. ап. Павел уверява, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, биват гонени“ (2 Тим. 3:12). Църковната ни история и синаксарите на светците ни са нелъжовни свидетели за гоненията на хиляди светци на Църквата ни. Няма светец, който да не е опитал горчивата чаша на гоненията и изпитанията (ап. Павел и другите апостоли, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Атанасий Велики, Максим Изповедник и толкова други).

Господ предупреждава, че животът на изповядващите Неговото свято име ще има последици. Предупреждава ги, че падналият свят, намиращ се под влиянието на господаря на лъжата, ще се възпротиви решително на откриващата се истина, а свидетелите на тази истина ще претърпят мъчения, за да не блесне истината и да не бъде посрамен в света бащата на лъжата. „Изпращам ви като овце сред вълци“ (Мат. 10:16) и „Мен гониха и вас ще гонят… всичко това ще ви сторят заради Моето име“ (Иоан 15:20-21). „Ще бъдете мразени от всички заради Моето име“ (Мат. 10:22). „Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене“ (Мат. 10:17-18).

Всички светци потвърждават думите на Господа, както, разбира се, и св. Нектарий, който беше истински образ на пострадалия заради нас Христос. Неговият бурен живот е бил едно постоянно изпитание, невероятно гонение, стигащо дори до физическото му унищожаване от противните сили.

Родил се на 1 октомври 1846 г. в Силиврия, Тракия, в многочленно и благочестиво семейство. Името му било Анастасий Кефалас. Първият му негативен опит в живота била изключителната бедност в семейството. Родителите му нямали възможност да отглеждат с достойнство многобройното си семейство. Баща му от време на време работил като моряк. Оскъден хляб и дрипи, които не стигали, за да покрият изтощените тела. Никаква възможност за образование на децата. Единствената утеха и подкрепа на семейството била вярата в Бога и надеждата, че Този, който храни птиците в небето, ще се погрижи и за тях.

Малкият Анастасий бил много проницателно и будно дете, смело понасял бедността в семейството и калявал детската си душа за бъдещите големи изпитания, които щял да му поднесе животът. Научил се от неграмотните си родители да хвали Бога за всичко, което имат. Живял на дело казаното от св. ап. Павел: „Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни“ (1 Тим. 6:8).

Когато станал на тринадесет години през 1860 г., бил принуден да търси работа далеч от родното си място. Откъснат от родителския дом и без никакви пари, единствено с вяра в Божия промисъл, той тръгнал за Константинопол, за да търси работа. Опитал се да се качи тайно на един кораб, но го свалили при проверката на билетите. Тогава застанал на пристанището и горчиво заплакал. Видял го капитанът и го съжалил, взел го на кораба. Накрая билетът му го платил един състрадателен пътник.

Така момчето пристигнало в Константинопол. След като известно време гладувал и спял на улицата, накрая си намерил работа в една тютюнджийница, в едно мрачно, мръсно и нездравословно мазе. Там за първи път познал експлоатирането на човека и жестокостта. Работодателят му бил жесток човек, който се интересувал само от печалба и нехаел, че работниците са тези, които му носят печалбата. Безчовечно било отношението и към най-малкия му работник Анастасий, който работел от ранна сутрин до полунощ. Единствената му заплата била малко храна и прашен одър на един таван. Момчето обаче никога не се оплаквало. Когато работодателят му го биел, той се молел и умолявал Бога да му прости и да го пази. И не само това, бил чувал, че житейските трудности укрепват човека, а търпението и незлобието са добродетели, които привличат Божията благодат.

Решил, че освен тежката си работа, трябва да се потруди и за Бога, така че да бъде полезен на ближните си. Да научи безразличните, че е нужно да сложат Христос в сърцето си, да привлекат божествената благодат в живота си, за да успеят. Измислил следното: поставял в кутиите с тютюн изречения от Евангелието. Това му доставяло голяма радост и успокоение в страданията му. След доста време, когато един ден стопанинът му го биел, го забелязал един добър търговец, съжалил го и го взел при себе си. Възложил му по-лека работа и му оставял свободно време да ходи на училище и на църква. При този добър човек Анастасий работил седем години и завършил училище.

На двадесет години заминал за Хиос и започнал работа като учител. Останал там десет години. Там именно взел решение да стане монах. През 1877 г. бил ръкоположен за дякон с името Нектарий. Отишъл в Атина, за да продължи обучението си. А след това се озовал в Александрия, за да служи близо до патр. Софроний, който бил впечатлен от личността на младия дякон. Изпратил го отново в Атина, за да завърши Богословския факултет на Атинския университет. Нектарий се отличавал във всичко. През 1885 г. заминал пак за Александрия, където бил ръкоположен за свещеник и му възложили длъжността патриаршески секретар и проповедник. Проявил се като забележителен оратор, който вдъхновявал многобройните си слушатели. През 1889 г. бил избран за епископ на Пентаполис Либийски.

И тогава започнала голямата война срещу него. Тогава започнали големите му проблеми и несправедливи гонения. Естествените качества на Нектарий, доброто му образование и бързият възход, както и голямата пастирска и обществена дейност, смутили много клирици в Патриаршията, които го възприели като заплаха за собствените си амбиции и желание да наследят вече много възрастния Софроний на престола на Александрийската катедра.

Най-добрият изследовател на живота на св. Нектарий, проф. Софоклис Димитракопулос, отбелязва: „Личността и цялата дейност на „благия“ Нектарий, последователната защита от негова страна на правата на патриаршията, очевидният му напредък предизвикали завист, омраза и ответни действия“. Нека отбележим, че древната катедра на св. Марк в онази епоха била в пълен упадък. Коварни, амбициозни и корумпирани духовници владеели историческата патриаршия, с цел да удовлетворят личните си амбиции. Безупречният характер на Нектарий представлявал заплаха за техните незаконни цели. С ужас наблюдавали бързото му приближаване до патриаршеския трон и затова задействали лукав план за отстраняването му.

Започнали да разпространяват ужасяващи клевети срещу него, стараейки се те да достигнат до патриарха. Проф. Димитракопулос пише: „Различните му врагове се обединили, за да постигне всеки своите планове“. Те подготвяли почвата с различни уж случайни подхвърляния и накрая убедили патриарха, че Нектарий бунтува народа и се стреми да го свали от патриаршеската катедра, за да я заеме той. И продължава: „След това интригантите добавили, както се прави в такива случаи, и необходимите намеци за негови морални отклонения“. Възрастният, безпомощен и страдащ от частична деменция патр. Софроний бил убеден от обвинителите и освободил Нектарий от задълженията му без никакви обяснения. Било 3 май 1890 г. Това било първото голямо изпитание в бурния му живот.

Как реагирал той? Прощавайки на клеветниците си и без да очаква да възтържествува истината, той заминал за Атина през лятото на 1890 г. Разбрал, че Египет вече не е гостоприемно място за него. В отпустното патриаршеско писмо не се споменава никакво обвинение срещу него, а единствено фразата: „не можа да свикне с климата в Египет“. Както и: „може да изпълнява архиерейските си задължения, където отиде“.

Напразно св. Нектарий се опитвал да убеди новия патр. Фотий, една противоречива личност, да го възстанови. През 1902 г. в писмо до новия Александрийски патриарх Фотий той проявява своето незлобие, пишейки: „… ние… в дух на любов и не искайки да протестираме… се подчинихме на волята му и напуснахме Египет, надявайки се на справедливост в ден, когато Бог благоволи“. Какво незлобие проявява и святост! Александрийският вестник „Метаритмиси“ пише на 22 юли 1890 г.: „… голям морален ущърб е лишаването от най-състрадателния сред архиереите, най-благия и деен между клириците… много ни натъжи и дълбоко ни разстрои неговото заминаване…“. Но напразни останали усилията му да убеди и Вселенския патриарх Йоаким III да го възстанови. В едно формално писмо той му отговаря: „… нашата църква не може да го направи“. Тук трябва да споменем, че никой от клеветниците му не успял да се възкачи на патриаршеския трон…

Наклеветеният и прогонен епископ вярвал, че в Атина ще намери спокойствие и че отровните стрели на клеветниците и гонителите му няма да стигнат дотам. Но горчиво се излъгал! Отровните слухове за него вече били достигнали гръцката столица и той не можел да намери нито миг покой – клеветниците сред „събратята“ му се стараели да не бъде приет никъде на работа. Димитракопулос пише: „Един наистина свят епископ, без помен от егоизъм заради епископското си достойнство, търсил да намери каквото и да било работно място!“. Но напразно, всички порти се затваряли пред него, а дошло и нещо по-лошо: престанали да му изплащат заплата и той заживял в крайна бедност! Нямал пари да плаща наема дори за една малка стая в „Екзархия“,[1] нито имал пари за храна. Атинският архиепископ, макар че му симпатизирал, не можел да му помогне, защото отстъпил пред натиска на клеветниците му, които имали силни връзки в църковните и политически среди в Атина.

Отчаян, търсел място на проповедник в някоя митрополия, но затова било нужно одобрение от Министерството на църковните дела и образованието, което отказвало да издаде разрешително, под предлог че нямал гръцко гражданство! Че не се е родил на гръцка земя, но в завладените от турците. Св. Синод удостоверил гръцкото му поданство, но от министерството продължавали без обяснения да му отказват назначение.

След доста време, с намесата на кмета на Атина Михаил Мела, проблемът се решил. Св. Нектарий бил назначен за проповедник в Халкида през март 1891 г. Изпълнен с радост и славейки Бога, светецът заминал за Халкида, за да проповядва Божието слово с ревност и пламенно, развивайки забележително мисионерско дело, спечелвайки си любовта на благочествия евбейски народ. Но и тук заслепените от омраза го преследвали – пращали хора от Атина, които викали, докато той проповядвал от амвона: „недостоен“ и „блудник“! Св. Нектарий не им се гневял, мълчаливо прощавал, мълвейки тихо Господните думи: „Не знаете какво вършите“.

Но и архиепископът на Халкида не обичал светителя. Страхувал се от сравнението, което хората правили между него и св. Нектарий, и затова му завиждал и постоянно му създавал проблеми. Стигнал дотам, че му забранил да служи.

След две години една след друга клеветите срещу него рухнали, интригантите също били разобличени и обвиненията срещу светителя отпаднали. Епископът на Халкида и народът в областта с облекчение приели тази вест. Св. Нектарий проповядвал вече свободен от стигмите на миналото. Славата му се разпространила извън Евбея и стигнала до Атина.

На 3 януари 1894 г. го назначили за ректор на църковната семинария „Ризариу“ в Атина. Делото му в прочутото училище било голямо и приносно. Съсредоточил се преди всичко върху православния начин на мислене, защото по онова време западното богословие опасно прониквало в гръцките православни среди. Оставил ярки примери за християнско поведение на ученици и учители. Отделял безкрайни часове за работа, преподаване, четене, писане и молитва. Не се притеснявал да върши и най-черната работа. Така например веднъж заел тайно мястото на чистача на тоалетните в семинарията, който не се чувствал добре, и след полунощ ги изчистил всичките. Учениците и преподавателите го обичали безкрайно. Дейността му се простирала извън пределите на училището, в което служил четиринадесет години. Хиляди хора получили от него най-разнообразна помощ. Св. Нектарий останал в „Ризариу“ до 1908 г., когато подал оставка по здравословни причини.

Оттеглил се в Егина, в един изоставен манастир в местността Ксанто, с четири жени – негови духовни чеда от Атина. Там с аскеза, молитва и пост изпълнил старото си желание да живее като монах. Въздигнал от нищото разрушения манастир със собствени средства. Бил изповедник в манастира и същевременно извършвал най-изтощителните дейности. Изработвал и пантофи за монахините! Именно по това време започнали да се проявяват първите белези на светостта му. Излекувал един местен бесноват, а по молитвите му на острова завалял дъжд след тригодишна суша. Славата му нараснала и множество народ от цяла Гърция започнал да се стича към Егина. Той разширил манастира и положил големи усилия да го узакони.

Дяволът обаче кроял козни да разруши постигнатото от светеца, тъй като виждал, че то принася плод на този свят остров. Внушил на завистливите клирици и съветници на тогавашния Атински митрополит Теоклит да отхвърлят упорито и без сериозни причини юридическото признаване на Егинския манастир. Въпреки молбите, застъпничествата и посещенията на св. Нектарий в Атинската архиепископия, той не успял да получи юридическото признание, докато бил жив, и манастирът функционирал неформално, почти незаконно.

Светецът не успявал да види приживе манастира си узаконен, което му причинявало голямо страдание. Многобройните му писма до архиепископията свършвали в кошчето за боклук! Показателно е неговото писмо от 20 юни 1913 г. до архиеп. Теоклит, към когото отправя гореща молба и драматичен призив да узакони манастира. Отговорът на Теоклит дошъл чак след три месеца, като вместо така жадуваното разрешение, той приканил св. Нектарий да се оправдае, защото е дръзнал да създаде монашеско сестринство без официално разрешение. Светецът бил много огорчен и се принудил да се оправдава, за да защити себе си от приписваното нарушение.

След свалянето на Теоклит, последвало драматичните събития с анатемата срещу Венизелос (декември 1916 г.), на митрополитския трон на Атина се възкачил Мелетий (Метаксакис). Добронамереният Нектарий вярвал, че новият митрополит ще даде най-сетне очакваното юридическо признание на манастира му. За съжаление обаче и тези негови очаквания не се оправдали.

Мелетий (Метаксакис) имал антимонашески настроения и категорично отхвърлил признаването на манастира в Егина и даже посъветвал св. Нектарий да напусне манастира си и да дойде в Атина, за да се посвети на социално служение, защото монашеството според него било анахронизъм и изчерпан институт. Архиепископът даже отишъл на Егина, за да убеждава светеца да изостави начинанието си да създава сестринство на острова. Заедно с него бил и тридесет и тригодишният му дякон, Атинагор (Спирос), бъдещият Вселенски патриарх! Показателни са думите му към монахолюбивия св. Нектарий, сочейки му към разрушените църкви в областта: „Нектарие, не след много години, както виждаш да са тези руини, така ще стане и с твоя манастир, заради който напразно се трудиш“, а светецът отговорил: „Брате и съслужителю, никога няма да стане така, както казваш, с моя манастир, но и другите тук скоро ще бъдат възстановени на този остров, за слава на Светата Троица“. Светецът се оказал прав, а злополучният йерарх бе опроверган, тъй като манастирът на св. Нектарий в Егина придоби общогръцка и световна слава на духовен център и място за поклонение!

Скоро след това ново и жестоко изпитание се стоварило върху седемдесет и две годишния вече измъчен и изтощен Нектарий. В Егина живеела една жена, която не била местна. Продавала свещи на поклонниците около манастира, за да се прехранва. Името ѝ било Ирина Франкудаки. Тя имала дъщеря Мария, която искала да омъжи за един египтянин. Но дъщерята искала да се замонаши и въпреки протестите на майка си се присъединила към сестринството на св. Нектарий. Майка ѝ реагирала остро на нейното решение и се опитала по всякакъв начин да я върне, но без резултат. Тогава замислила сатанински план – да оклевети духовния отец на дъщеря си, Нектарий. Омразата ѝ я отвела при прокурора в Пирея, където обвинила св. Нектарий, че е съблазнил дъщеря ѝ и е имал сексуални контакти с нея, а тя е родила, като децата ги хвърлили в кладенец! Единствената му цел, казвала тя, била да вземе дъщеря ѝ в манастира и да живее с нея.

На делото било дадено ход и съдебен следовател пристигнал в манастира, за да разследва светеца. Без да уважи нито епископския му сан, нито възрастта му, нито презумпцията за невинност на обвиняемия, той се държал в обителта безпрецедентно грубо, заплашвал, ругаел и даже посягал. Светецът посрещнал това поведение спокойно. За времето, което вбесеният следовател го ругаел и заплашвал, той се молел тайно, умолявайки Бога да прости тези клевети и да разкрие истината на бедния човек. Отказал да се защитава, като единствените му думи били: „Бог знае дали всичко, което казваш, е истина. Аз няма да се оправдавам!“. Напразно игуменката, сестрите на манастира и другите служители го убеждавали да защити невинността си. „От толкова време ви уча – им отговорил той. – Никога не защитавам себе си. Молете се за този човек. Виждам над него мъка. Помолете се, моля. За него се разпна Господ“.[2] В случая се намесил и Атинският митр. Мелетий, който заел крайно негативна позиция към светеца. Отнесъл се с него много жестоко. Лично отишъл в Егина на 9 април 1919 г., за да разследва светеца. Но не пристъпил към действия, изчаквайки решенията на съдебните власти.

Оправданието не закъсняло. Момичето било изследвано от гинеколог и от преподавателя по гинекология от Атинския университет Николаос Петсалис, които установили, че то е девствено. Светецът бил оправдан. Жената, която го обвинила, била осъдена за лъжесвидетелство и изселена. По-късно се разкаяла и станала монахиня в друг манастир на о-в Егина, заедно с дъщеря си, получавайки името Ксения. Съдебният изпълнител имал лош край: въпреки прошката, която получил от светеца, заболял от гангрена и умрял в болницата „Евангелисмос“, точно както предвидял св. Нектарий.

Изпитанията обаче продължили. И краят на живота му трябвало да бъде скръбен, както и целият му живот. Здравето му постоянно се влошавало. Трудностите в бурния му живот разклатили здравето му и го довели до мъчителен край. През 1920 г. влязъл в Атинската болница „Аретио“, където установили напреднал рак на простатата. Починал няколко дена по-късно, на 9 ноември.

Светостта му се проявила веднага. Честнòто му тяло останало нетленно тридесет години, въпреки трите разкрития на гроба му. Безброй чудеса се случили и продължават да се случват и в наши дни в негово име. На 20 април 1961 г. бил причислен към светците, а паметта му се чества в деня на успението му, на 9 ноември.

Страданията на светеца не свършили дори със смъртта му. Докато всички православни вярващи почитали Нектарий като светец веднага след смъртта му, Александрийската патриаршия отказвала да признае светостта му и да почете паметта му, въпреки свидетелството на безброй чудеса и дори въпреки канонизацията му през 1961 г. Трябвало да изминат почти четиридесет години от канонизацията му, за да поиска блаженият патр. Петър прошка и да включи светеца в календара на патриаршията на 15 януари 1998 г.

Парадоксално е, че и след смъртта на св. Нектарий продължили клеветите срещу него. През 70-те една безчестна старостилна монахиня, на име Магдалена, игуменка на манастира „Възнесение“ в Козани, подхвана ожесточена война срещу него, защото бил… икуменист! Издаде няколко книги с хули и обиди срещу светеца. Нейното начинание беше толкова ожесточено, че създаде напрежение не само в нашата църква, но и сред различните разклонения на старокалендарците, които се разделиха на такива, които подкрепят монахинята, и на други, които я осъждат. В крайна сметка Магдалена беше отлъчена като еретичка, хулеща светците, и почина неразкаяна. Има и други неразкаяли се врагове на светеца.

Както обаче слънцето не може да се затъмни от калта, която децата в игрите си хвърлят, така не могат да бъдат похулени и светите Божии хора. Много бързо калта на клеветниците се връща обратно върху лицата им.

Този осветен от благодатта йерарх, избран съсъд на Бога, постигна обòжението още в този земен живот, претърпя смело житейските страдания и очисти душата си, за да я превърне в чиста икона на Бога. Затова и Бог го прослави в този живот.

Превърна го в пример за търпение и беззлобие, за да покаже и на другите, че освен пътя на отмъщението съществува и пътят на любовта.

Този път св. Нектарий следвал през целия си живот, превръщайки се в жив пример за нас, вярващите. Ще завършим с думите на светогорския монах о. Теоклит Дионисиатски: „Св. Нектарий се изкачи до най-високите стъпала на добродетелите, умирайки за света, живееше в Христа Иисуса, превърна се в обиталище на Светия Дух, обòжен и богоподобен, вече е във вечния, благословен и богоравен живот“.

Нека имаме молитвите му и неговото застъпничество пред престола на Божието величие!

Превод: Златина Иванова

* Λάμπρος Κ. Σκόντζος „Ο Άγιος Νεκτάριος συκοφαντούμενος και διωκόμενος“ – romfea.gr (бел. прев.).
За първи път този превод е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 8 (155), 2020, с. 90-98 (бел. ред.).