Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от Рождество Христово – Anno Domini (Nostri Iesu Christi) или A.D. В новата българската историография, повлияна от времето на атеизма, често се използва терминът „нова ера“. Дионисий Малки при подготовката на своите Пасхални таблици приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера“ да се наложи дори в църковните среди. Пръв опит за използването ѝ правят някои западни църковни историци и писатели като Флавий Марк Аврелий Касиодор Сенатор, Юлиан от Толедо и Беда Достопочтени. През 7 в. опит да бъде използвано Дионисиевото летоброене прави и папа Бонифаций ІV. През 8-9 в. то може да се срещне в документите на различни държави в Западна Европа. През 10 в. срещаме християнското летоброене в документи на папа Йоан ХІІІ (965-972 г.), но едва от времето на папа Евгений ІV, от 1431 г. т. нар. ера от Рождество Христово се използва редовно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската ера е била посочвана и годината от „сътворението на света“ (5508 г. пр. Р. Хр.).
Източната църква също дълго избягва да ползва откритието на Дионисий Малки, а споровете в Константинопол за това, кога се е родил Христос, продължават чак до края на 14 в. Разбира се, както на Запад, така и на Изток е имало изключения. Така например в гръцката Пасхалия, съставена през 9 в., на целия 13 велик индиктион (877-1408 г.) Йоан Презвитер, наред с годината от сътворението на света и позоваването на лунния и слънчевия календар, посочва и годината от Рождество Христово според изчислението на Дионисий Малки. В Русия, например, християнското летоброене от Рождество Христово и януарското начало на Новата година се въвежда чак през 1699 г. с указ на имп. Петър І, като 31 декември – 1 януари 7208 -7209 г. от сътворението на света става 1700 г. от Рождество Христово.
Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия Завет не ползват действащия тогава в империята римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при имп. Август, началото на управлението на имп. Тиберий (например, Лука 2:1-2; 3:1). Датите съответно се отчитат по празничните дни на юдейската религия, а седмичните дни – по седемдневната библейска седмица, която евреите заимстват от вавилонците по време на плена. Интересно е, че в книгите на Новия Завет не се използва юдейският месечен или годишен календар. Всъщност, юдейският религиозен календар е доста противоречив и объркан. Празниците често зависят не от конкретна дата, а от състоянието на реколтата, което е една променлива величина, пряко зависеща от атмосферните условия, затова в различните години едни и същи празници се падат на различни дати. Самите евреи отначало използват вавилонския, а после близките му календари на елинистичните държави. По времето на Иисус Христос евреите не разполагат със свой унифициран календар. Едва през 359 г. сл. Хр. юдейският Синедрион възприема нов слънчев месечен календар, който и до днес се използва в държавата Израел.
Когато през 6 в. Дионисий Малки се опитва да събере и обобщи всички сведения за времето, през което се ражда Христос, Който става вододел на две епохи – тази на старото и тази на новото човечество, – той едва ли си дава сметка, пред каква неразрешима задача се изправя. В началото на 3 в. св. Ириней Лионски и Тертулиан смятат, че Христос се е родил през 41 г. от управлението на Август. Бащата на църковната история Евсевий Кесарийски смята, че Христос се е родил през 42 г. от управлението на Август и през 28 г. от властването му над Египет. Св. Епифаний Кипърски също говори за 42 г. от управлението на Август и за 752 г. от основаването на Рим. Секст Юлий Африкански говори за 29 г. след битката при Акциум. Църковният историк Йоан Малала говори също за 42 г. от управлението на Август, 752 г. от основаването на Рим и третата година на 193-та олимпиада. В Константинополския списък на консулите от 395 г. се казва, че раждането на Иисус Христос е станало в годината на консулството на Август и Силван: „... при тези консули се роди Христос, в осмия ден до януарските календи“, което е 25 декември.
Ако обобщим казаното дотук съгласно съвременното общоприето летоброене, то повечето автори посочват, че Христос се е родил през третата или втората година до н. е., а в Пасхалната хроника е посочена първа година до н. е. В известния Хронограф от 354 г. обаче събитието на Христовото Рождество е отнесено към консулството на Гай Юлий Цезар и Емилий Павел, което е в 1-та година от н. е. Там се казва: „... при тези консули се роди Господ Иисус Христос, в осмия ден до януарските календи, в петък на 15-ата луна“.
Евангелистите – целенасочено или не – също не са ни оставили датировка на нито едно събитие. Относно раждането на Спасителя св. ев. Лука казва: „През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия“ (Лука 2:2). Съгласно приетата в съвременната историография датировка и на базата на достигналите до нас свидетелства, първото преброяване в империята е било проведено през 28 г. пр. Хр., второто, което пряко ни интересува, през 8 г. пр. Хр., а третото – през 14 г. сл. Хр. Следователно в този евангелски пасаж се посочва осмата година пр. Хр. като годината на раждането на Христос. Управлението на Квириний Сирийски е документално потвърдено за 6-7 г. сл. Хр., но изследователите смятат, че е възможно това да е било второто му управление, а първото отнасят към 3-2 г. пр. Хр. Св. ап. и ев. Матей казва за същото събитие: „... а когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода...“ (2:1). Йосиф Флавий, който се явява почти съвременник на тези събития, пише, че Ирод Велики, по време на чието царстване се ражда Христос, е бил назначен за управител с указ на римския сенат през 714 г. от основаването на Рим. Неговото управление е продължило 37 години. Ирод Велики умира недълго след едно лунно затъмнение, 8 дена преди еврейската пасха. Според астрономическите изчисления, лунно затъмнение е станало през нощта на 13 срещу 14 март в 750 г. от основаването на Рим, а Пасхата през тази година се падала на 12 април. От казаното по-горе можем да обобщим, че Ирод умира в началото на април 750 г. от основаването на Рим (4 г. пр. Хр.), т. е. Христос се е родил не по-късно от тази година. Освен това с управлението на Ирод е свързано и избиването на младенците, което е станало известно време преди смъртта му, а това съответно отправя хронологически Христовото раждане преди 4 г. пр. Хр.: „... тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците“ (Мат. 2:16). От това евангелско повествование следва, че Христос е могъл да се роди в шестата или петата година пр. Хр., но не по-късно от 4 г. пр. Хр., когато Ирод умира. Св. ев. Лука ни казва обаче, че кръщението на Христос е станало „в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Юдея“ (Лука 3:1)., тогава „Иисус... беше на около трийсет години“ (Лука 3:23). Това „около трийсет“ (в гръцкия текст „ὡσεὶ ἐτῶν τριάκοντα ἀρχόμενος“) би могло да означава няколко месеца или максимум година по-възрастен или по-млад. Като се вземат предвид годините на управлението на имп. Тиберий – от 14 до 37 г. пр. Хр., оказва се, че Христос е роден не по-рано от 748 г. и не по-късно от 749 г. от основаването на Рим, т. е. 3 или 2 г. пр. Хр.
Към цялото това хронологично объркване Дионисий Малки добавя и една своя грешка от една допълнителна година. По негово време Рим не използва цифрата нула и така новото леточислене автоматично се прехвърля от 1 г. пр. Хр. на 1 г. сл. Хр. С казаното дотук виждаме, че е невъзможно с точност да бъде определена годината, в която Христос се ражда, и че общоприетата датировка, въведена от Дионисий Малки, е донякъде произволна. Ако трябва да обобщим най-известните и сериозни научни трудове по въпроса за годината на Христовото раждане, то тя ще варира в един период от десетина години, като най-ранната година, в която това може да се е случило, е 12 г. пр. Хр., а най-късната – 4 и дори 3-2 г. пр. Хр. По подобен начин стои и въпросът с общоприетата днес унифицирана дата на Христовото Рождество – 25 декември, която също е условна и се базира на предположения и частни мнения от ранното църковно предание.
Пръв Климент Александрийски († 215 г.) прави предположението, че Иисус Христос се е родил на 18 април. В африканските църкви са приемали, че това е станало на 28 март, а св. Иполит Римски († 235 г.) говори за 25 март.
В периода 2-3 в. в Църквата се учредява празник, посветен на Божиите явявания – Богоявление, отбелязван на 6 януари. Като част от Богоявлението е било разглеждано и явяването на Бог в плът – Рождество Христово. Това честване е било свързано с предание, че Спасителят се родил в деня, в който е бил създаден Адам, т. е. в шестия ден на първия месец (Бит. 1:26). Това е причината дълго време двата празника да бъдат празнувани в един и същи ден. На този ден се е празнувало и поклонението на влъхвите. В Западната църква прехвърлят честването на Рождество Христово на 25 декември през 4 в. През периода 4-5 в. под влияние на западното християнство започва обособяването му като самостоятелен празник и на Изток. Църквите в Антиохия и Кесария започват да честват 25 декември след 376 г., Йерусалимската – ок. 431 г. Единствено Арменската църква продължава и до днес да отбелязва Христовото раждане на 6 януари.
Фактът, че църковната памет не е запазила категорични свидетелства за точната дата на Христовото Рождество, свидетелства, че Църквата не е сакрализирала датите, че тя не чества времена, а свещени и спасителни събития.
