Мобилно меню

4.8923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (65 Votes)
_3Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от „Рождество Христово - Anno Domini (Nostri Iesu Christi) или A.D. В новата българската историография, повлияна от времето на атеизма, често се използва терминът „нова ера”. Дионисий Малки при подготовката на своите Пасхални таблици приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера” да се наложи дори в църковните среди. Пръв опит за използването й правят някои западни църковни историци и писатели като Флавий Марк Аврелий Касиодор Сенатор, Юлиан от Толедо и Беда Достопочтени. През VІІ в. опит да бъде използвано Дионисиевото летоброене прави и папа Бонифаций ІV. През VІІІ-ІХ в. то може да се срещне в документите на различни държави в Западна Европа. През Х в. срещаме християнското летоброене в документи на папа Йоан ХІІІ (965-972 г.), но едва от времето на папа Евгений ІV, от 1431 г. т. нар. ера от Рождество Христово се използва редовно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската ера била указвана и годината от „сътворението на света” (5508 г. преди Р. Хр.).

Източната църква също дълго избягва да ползва откритието на Дионисий Малки, а споровете в Константинопол за това, кога се е родил Христос, продължават дори до края на ХІV в. Разбира се, както на Запад, така и на Изток е имало изключения. Така например в гръцката Пасхалия, съставена през  ІХ в., на целия 13 велик индиктион (877-1408 г.) Йоан Презвитер наред с годината от сътворението на света и позоваването на лунния и слънчевия календар посочва и годината от Рождество Христово според изчислението на Дионисий Малки. В Русия например християнското летоброене от Рождество Христово и януарското начало на Новата година се въвежда чак през 1699 г. с указ на император Петър І, като 31 декември/1 януари 7208 -7209 г. от сътворението на света става 1700 г. от Рождество Христово.

Проблемът с определянето не просто на датата, но дори и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от факта, че авторите на Новия Завет не ползват действащия тогава в империята римски календар. Те отчитат годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възстановяването на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто преброяване на населението, извършено при император Август, началото на управлението на император Тиберий (напр. Лука 2:1-2; 3:1). Датите съответно се отчитат по празничните дни на юдейската религия, а седмичните дни - по седемдневната библейска седмица, която евреите заимстват от вавилонците по време на плена. Интересно е, че в книгите на Новия Завет не се използва юдейският месечен или годишен календар. Всъщност, юдейският религиозен календар е доста противоречив и объркан. Празниците често зависят не от конкретна дата, а от състоянието на реколтата, което е една променлива величина, пряко зависеща от атмосферните условия, затова в различните години едни и същи празници се падат на различни дати. Самите евреи отначало използват вавилонския, а после близките му календари на елинистичните държави. По времето на Иисус Христос евреите не разполагат със свой унифициран календар. Едва през 359 г. сл. Хр. юдейският Синедрион възприема нов слънчев месечен календар, който и доднес се използва в държавата Израел.

Когато през VІ в. Дионисий Малки се опитва да събере и обобщи всички сведения за времето, през което се ражда Христос, Който става вододел на две епохи - тази на старото и новото човечество, едва ли си дава сметка, пред каква неразрешима задача се изправя. В началото на ІІІ в. св. Ириней Лионски и Тертулиан считат, че Христос се е родил през 41 г. от управлението на Август. Бащата на църковната история Евсевий Кесарийски смята, че Христос се е родил през 42 г. от управлението на Август и през 28 г. от властването му над Египет. Св. Епифаний Кипърски също говори за 42 г. от управлението на Август и за 752 г. от основаването на Рим. Секст Юлий Африкански говори за 29 г. след битката при Акциум. Църковният историк Йоан Малала говори също за 42 г. от управлението на Август, 752 г. от основаването на Рим и за 3-та година на 193-та олимпиада. В Константинополския списък на консулите от 395 г. се казва, че раждането на Иисус Христос е станало в годината на консулството на Август и Силван: „при тези консули се роди Христос, в осмия ден до януарските календи”, което е 25 декември.

Ако обобщим казаното дотук съгласно съвременното общоприето летоброене, то повечето автори посочват, че Христос се е родил през третата или втората година до н. е., а в „Пасхалната хроника” е посочена първа година до н. е. В известния „Хронограф от 354 г.” обаче събитието на Христовото Рождество е отнесено към консулството на Гай Юлий Цезар и Емилий Павел, което е в 1-та година от н. е. Там се казва: „при тези консули се роди Господ Иисус Христос в осмия ден до януарските календи в петък на 15-ата луна”.

Евангелистите - целенасочено или не - също не са ни оставили датировка на нито едно събитие. Относно раждането на Спасителя св. евангелист Лука ни казва: ”През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия” (Лк 2:2). Съгласно приетата в съвременната историография датировка и на базата на достигналите до нас свидетелства първото преброяване в империята е било проведено през 28 г. до Р. Хр., второто, което пряко ни интересува, през 8 г. до Р. Хр. и третото - през 14 г сл. Р. Хр. Следователно в този евангелски пасаж се указва осмата година до Р. Хр. за годината на раждането на Христос. Управлението на Квириний Сирийски е документално потвърдено за 6-7 г. сл. Р. Хр., но изследователите считат, че е възможно това да е било второто му управление, а първото отнасят към 3-2 г. до Р. Хр. Светият апостол и евангелист Матей казва за същото събитие: „а когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода...” (Мт 2:1). Йосиф Флавий, който се явява почти съвременник на тези събития, пише, че Ирод Велики, по време на чието царстване се ражда Христос, е бил назначен за управител с указ на римския сенат през 714 г. от основаването на Рим. Неговото управление продължило 37 години. Ирод Велики умира не дълго след едно лунно затъмнение, 8 дена преди еврейската пасха. Според астрономическите изчисления лунно затъмнение е станало през нощта на 13 срещу 14 март в 750 г. от основаването на Рим, а пасхата през тази година се падала на 12 април. От казаното по-горе можем да обобщим, че Ирод умира в началото на април 750 г. (4 г. до Р. Хр.) от основаването на Рим, тоест Христос се е родил не по-късно от тази година. Освен това с управлението на Ирод е свързано и избиването на младенците, което е станало известно време преди смъртта му, а това съответно отправя хронологически Христовото раждане преди 4 г. до Р. Хр.: „тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците” (Мт 2:16). От това евангелско повествование следва, че Христос е могъл да се роди в шестата или петата година до Р. Хр., но не по-късно от 4 г. до Р. Хр., когато Ирод умира. Св. евангелист Лука ни казва обаче, че кръщението на Христос е станало „в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Юдея” (Лк 3:1)., тогава "Иисус... беше на около трийсет години” (Лк 3:23). Това „около трийсет” (в гръцкия текст ὡσεὶ ἐτῶν τριάκοντα ἀρχόμενος) би могло да означава няколко месеца или максимум година по-възрастен или по-млад. Като се вземат предвид годините на управлението на имп. Тиберий - от 14 до 37 г. от Р. Хр., се оказва, че Христос е роден не по-рано от 748 г. и не по-късно от 749 г. от основаването на Рим, тоест в 3-2 г. до Р. Хр. 

Към цялото това хронологично объркване Дионисий Малки добавя и една своя грешка от една допълнителна година. По негово време Рим не използва цифрата 0, така новото леточислене автоматично се прехвърля от 1 година до Р. Хр., на 1 година от (след) Р. Хр.  С казаното дотук виждаме, че е невъзможно с точност да бъде определена годината, в която Христос се ражда, и че общоприетата датировка, въведена от Дионисий Малки, е донякъде произволна. Ако трябва да обобщим най-известните и сериозни научни трудове по въпроса за годината на Христовото раждане, то тя ще варира в един период от десетина години, като най-ранната година, в която това може да се е случило, е 12 г. преди Р. Хр., а най-късната - 4 г. и дори 3-2 г. до Р. Хр. По подобен начин стои и въпросът с общоприетата днес унифицирана дата на Христовото Рождество – 25 декември, която също е условна и се базира на предположения и частни мнения от ранното църковно предание.

Пръв Климент Александрийски (+215 г.) прави предположението, че Иисус Христос се е  родил на 18 април. В африканските църкви приемали, че това е станало на 28 март, а св. Иполит Римски (+235 г.) говори за 25 март.

В периода ІІ-ІІІ век в Църквата се учредява празник, посветен на Божиите явявания – Богоявление, отбелязван на 6 януари. Като част от Богоявлението било разглеждано и явяването на Бог в плът - Рождество Христово. Това честване било свързано с предание, че Спасителят се родил в деня, в който бил създаден Адам, т. е. в шестия ден на първия месец (Бит. 1:26). Това е причината дълго време двата празника да бъдат празнувани в един и същи ден. На този ден се празнувало и поклонението на влъхвите. В Западната църква прехвърлили честването на Рождество Христово на 25 декември през ІV в. През периода ІV-V век под влияние на западното християнство започнало обособяването му като самостоятелен празник и на Изток. Църквите в Антиохия и Кесария започнали да честват 25 декември след 376 г., Йерусалимската - около 431 г. Единствено Арменската църква продължава и доднес да отбелязва Христовото раждане на 6 януари.

Фактът, че църковната памет не е запазила категорични свидетелства за точната дата на Христовото Рождество, свидетелства, че Църквата не е сакрализирала датите, не чества времена, а свещени и спасителни събития.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.