Днес Иисус тържествено влиза в Йерусалим, „възседнал осле“ и съпроводен от ликуващите викове „Осанна, благословен идещият в името Господне“. Това е един от най-трагичните празници през църковната година, предшестващ с пет дни Христовото разпятие. На пръв поглед изглежда, че това е празник на Христовото признаване, когато народът, впечатлен от чудото с Лазар, е готов да приеме Христос като свой политически вожд, очакващ от Него победа над враговете. Именно от това погрешно очакване произтича и трагизмът на празника – само след дни ликуващото „Осанна“ ще бъде заменено с „Разпни Го!“. Влизането на Христос в Йерусалим изпълнява древно пророчество за Него от прор. Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Йерусалимова: твоят Цар идва при теб, праведен и спасяващ, кротък и седящ на ослица и младо осле...“ (Зах. 9:9). Христос влиза в Йерусалим скромно, без знаците на светската власт, липсва царска процесия, с Него са само учениците Му и ослицата с малкото осле. Още тук се открива изреченото по-късно пред Пилат, че Царството на Христос не е от този свят. Следователно целта на влизането Господне в Йерусалим е и разрушаването на мечтите на евреите за земно царство на Месия. Тържественото шествие на Христос в този ден е начало на пътя Му към Кръста и Разпятието.
За това празнично събитие говорят и четиримата евангелисти (Мат. 21:1-11; Марк 11:1-11; Лука 19:29-44; Иоан 12:12-19). Самото установяване на празника е станало още в ранните векове на Църквата. Най-старото свидетелство, достигнало до нас за празнуването на Вход Господен в Йерусалим, е от 3 в. и се съдържа в едно празнично поучение за деня на еп. Методий Патарски. Св. Епифаний Кипърски свидетелства, че през 4 в. този празник се празнува повсеместно от Църквата. Много от св. отци през същия този 4 в. са ни оставили своите проповеди и поучения за празника. От 7 в. нататък много от химнописците в Църквата прославят празника със специални песнопения. Такива са останали от св. Андрей Критски (7 в.), преп. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин (8 в.), Теодор и Йосиф Студит, имп. Лъв Мъдри, Теофан и Никифор Ксантопулос (9 в.), чрез които и до днес Православната църква възпява празника.
Вечерта в църквите се отслужва вечернята на Велики Понеделник, когато се възпоменават праведния Йосиф и случая с изсъхналата смокиня.
Йосиф е потомък на Авраам и син на Яков. Особено обичан от баща си, той е наклеветен от брат си и продаден като роб в Египет. В църковната химнография е възпят като предобраз на Христос, тъй като животът му наподобява божественото тайнство на Христовото служение на земята.
Тропар, гл. 4
Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот
и като пеем, викаме: Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!
Кондак, гл. 6
Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Евангелие според Матей:
По пътя към Йерусалим Христос вижда безплодна смокиня, която по думата на Христос изсъхва завинаги. Смокинята символизира душата, неспособна да даде духовен плод и затова осъдена да се лиши от истински живот в Бога.
