Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
Историята на старозаветния Израил още от самото начало е история, в която Бог действа, за да извърши спасение. Израил е избран от Бога, за да съхрани и свидетелства за вярата в единия истинен Бог и да бъде светилник, който осветява пътя на съгрешилото човечество обратно към Бога.
 
Затова в края на патриаршеската епоха (20-18 в. пр. Хр.) Израил е поставен в Египет както за да се обърне всецяло за помощ към Бога сред многобройните скърби на робската неволя, така и за да засвидетелства пред езичниците за великите Божии дела. А те, вършени чрез Моисей и Аарон, целят именно утвърждаването на Израил в Бога и прилепването му към Него. Чудодеянията за съжаление не ползват египетския фараон, но обръщат сърцата на израилтяните към техния единствен възможен Избавител – Бога на отците.

Кулминация на историята на избавлението

разбира се, са събитията, свързани с излизането на Израил от Египет и започването на странстванията му през пустинята на Синай към Обетованата земя.

Бог подготвя постепенно народа за това чудесно освобождение, възвестявайки присъдата над Египет за непокорството и непослушанието към Божията воля (Изх. 11:5-7). Израил трябва да се отдели от греховете на Египет. Знак за това отделяне, знак за покорството и вярата в Яхве е заколването на агне във всеки дом. То по Божия повеля трябва да е мъжко, едногодишно, без недостатък (Изх. 12:5). Заколването на агнето е свидетелство на дело за вярата в Божието избавление още преди то да се е изпълнило. То е и израз на принасянето на всеки един в ръцете на Бога и очакването на избавление и помилване от греховете само от Него.

Агнето се заколва и с неговата кръв се помазва рамката на вратата от външната страна. Кръвта на невинното животно е спасителното средство и знак, който отклонява Божията пораза (Изх. 12:23). Тя се пролива, за да бъде запазен животът във всяка израилска къща. То се яде бързо, до сутринта, опечено, с горчиви треви, които като че ли трябва да напомнят на евреите, че с греховете си огорчават Бога. Негова кост не трябва да бъде строшена, защото Господ поставя нов знак и ново средство като път към избавяне (Изх. 12:8-11).

Бог преминава през цялата земя на Египет. Той преминава, поразявайки първородните на египтяните и щадейки израилските чеда. Това двояко действие на Бога (наказващо и щадящо) се изразява с думата Пасха (Песах). Бог пощадява Израил, не го наказва за греховете му и кръвта на агнето става средство за това пощадяване, съхраняване и извеждане от „дома на робството”, както Израил справедливо нарича египетската земя.

Чрез Пасхата Израил става собствен, придобит от Яхве народ и Израил трябва всяка година да извършва този спомен (Изх. 12:2). Той е избавен от робство и Господ се явява Победител както над египетските идоли, така и над египетските грехове и удоволствия, които по-късно евреите в пустинята често пъти си спомнят и често пъти желаят (Изх. 14:11-12, 16:3 и др.). Бог отделя Израил и той поема нелекия път към Обетованата земя.

По този път народът трябва да бъде изведен, за да бъде подготвен за едно друго избавление, което първо трябва да бъде осъзнато като насъщна необходимост – избавлението от многобройните грехове и страсти. Цялата история на Изхода, а по-нататък и на Израил, е именно такъв нелек и неравен 
 
път към осъзнаване на невъзможността за спасение по Закона

даден от Бога чрез Моисей. И това не е защото Законът е лош (Гал. 2:16), а защото човешкото естество е повредено вследствие на първородния грях. Старозаветните жертви за грях и вина, денят на Очищение свидетелствали постоянно на старозаветното човечество за греха, като същевременно го довеждали до осъзнаването на необходимостта от избавление от греха. Така св. цар и пророк Давид умилно се моли за прошка и очистване на греха си с покайния 50 псалом.

Наказанието заради идолопоклонството и непокорността на Яхве чрез Вавилонския плен (578-538 г. пр. Хр.) довежда юдеите до осъзнаване на необходимостта от вярност към Бога и спазване на Закона. Борбите на Макавеите в междузаветната епоха (2-1 в. пр. Хр.) за религиозна и национална независимост са свидетелство за това. Нетърпението в очакването на спасение и избавление от Бога особено ярко е отразено в последните пророчески книги (най-вече на прор. Даниил), както и в есхатологичното нетърпение (намерило израз в апокрифната литература).

Нетърпението стига дотам, че св. прор. Исаия извиква към Бога: „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти” (Ис. 64:1).

И Бог Слово слиза, въплъщава се и приема образа на Раб, за да бъде за нас истинска и неотменима Пасха. Целият земен живот на Спасителя – учението Му и чудесата Му възвестяват настъпването на благодатната Господня година (Ис. 61:2), когато на пленените от греха ще бъде дадено освобождение и на затворниците (старозаветните праведници, които са се намирали в лоното Авраамово в ада, но не са страдали (вж. 1 Петр. 3:19) – отваряне на тъмница (Ис. 61:1).

Господ Иисус Христос e

новият и истинският Агнец

Агнец, на Когото пасхалното агне е предобраз. Той е без всякакъв грях и недостатък и затова може да понесе и понесе греховете на човешкия род. Пасхалното агне се коли, за да бъдат избавени първородните на Израил. Христос претърпя разпятие, страдания и вкуси смърт, за да се изцерим всички чрез Неговите рани, за да възстанови помрачения наш Божи образ. Кръвта на агнето е знак, белег и средство, което свидетелства, че намиращите се в къщата, помазана с кръв се числят към избрания народ и затова те биват избавени. Христовата кръв, кръвта на новия завет се пролива, за да изкупи и обнови всички. Кръвта и Плътта на Изкупителя се дава всеки ден за прошка на греховете в светата Евхаристия за освещаване, спомен и общение с Христос до Неговото Второ пришествие (Лука 22:19). Кръвта на Агнеца ни превежда от служението на страстите, през умирането за страстите и похотите чрез съразпването с Христос към възкресение от греховната мъртвост и неизказано общение със Св. Троица. Така християните стават не само свои и избрани на Бога (както в старозаветно време Израил), но нещо повече, те стават богоносци и подобни на Бога. Така числещите се към новия Израил – Христовата църква – стават живи клонки от Лозата (Иоан 15:1-5) и се съграждат като живи камъни в жилище свято чрез Светия Дух. Честото причастяване със светите Тайни след задълбочена изповед, твърда решимост да не грешим и благословение от духовния отец ни прави причастници на Христос – нашата Пасха, Който ни избавя от духовна смърт.

Църквата особено чества празника на Пасхата и това е така, защото Христос извърши на кръста нашето изкупление и така дари възможност за спасение на всеки човек. Четиридесет дена Църквата пее победната песен: „Христос воскресе”... Така тя ни призовава: празникът на Възкресението да стане за нас повод да възлюбим на дело Христос, да изпълним заповедите Му, та този празник да положи началото на нашето възкресение от греховете и на праведен живот в Иисус Христос, нашето Оправдание.

Но както споменахме, всяка св. Литургия е Пасха, особено за тези, които с благоговение са се причастили. Св. Причастие е неизказана Божия милост, защото Бог, правейки неосъдно причастилите се съобщници със Себе Си, ги избавя от греха. Неговите Плът и Кръв унищожават страстите, похотите и всяка нечистота, а пощадява благоговейно приемащия св. Тайни (което пощадяване се изразява с глагола пасах). И като осъзнаваме, от една страна, нашето недостойнство, а от друга – насъщната необходимост от св. Причастие, нека да се причастяваме благоговейно с Агнеца Христос – нашата Пасха.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/apaw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.