Възможно е да се намираме в Църквата от много дълго време и да знаем, че трябва да постъпваме като християни. И въпреки това е възможно да изповядваме едно много абстрактно християнство. Случва се така, че дори след години духовен живот все още не знаем как да реагираме на конкретните ежедневни предизвикателства. Например когато ни провокира член на семейството ни, когато ни спре полицай, когато някой изтегли повече пари от кредитната ни карта, отколкото трябва. Или пък когато сме изкушени от страсти, когато сме изправени пред болест, слабост или трагедия. Обикновено посрещаме всички тези моменти като пълни езичници и когато всичко свърши, казваме: „Може би не постъпих добре, но не съм сигурен.“ Единственото, което, изглежда, възприемаме много лесно от Библията, е че в някои случаи можем да действаме със свещен гняв.
Иначе продължаваме да ходим на църква, да постим, да се молим, да четем Евангелието и така до следващия път, когато се изправим пред изпитание и покажем, че не сме приели насериозно нищо от Евангелието. Това разкрива една много тъжна истина: по някаква причина животът ни в Църквата не ни променя и проблемът не е в Бога. Това не означава, че не усещаме страстите. Усещаме ги и отиваме на изповед, и казваме: „Отче, горделив съм, гневлив съм, имам проблем с похотта, с това и онова.“ Знаем, че имаме тези проблеми. Но когато аз, като свещеник, попитам: „Кажи ми: как точно се прояви гневът или гордостта ти днес или вчера?“, тогава отговорът става труден. Започваме да мислим: „Е, може би вчера, когато се скарах със съседа или със съпруга си, може би това беше гняв. Но всъщност сега, като се замисля, не беше гняв. Беше правилното нещо. О, как добре му го казах! Поставих го на мястото му. И сега се сещам, че всъщност забравих да спомена какво направи миналата година, как ме изложи пред майка ми, така че ще го спомена следващия път. Може би дори днес, след изповедта, дано да се сетя.“ И по този начин малко по малко оправдаваме поведението си като абсолютно правилно.
Да, казваме, не е приятно да си в конфликт, но някой трябва да отстоява истината в този свят. Нали сме християни в крайна сметка. И продължаваме така до следващата изповед, когато отново изповядваме гордостта си, гнева си и така нататък. Звучи глупаво, но това е реалността. Не знаем как и кога да действаме като християни, нито къде и кога нашите страсти разрушават живота ни и живота на хората около нас.
Но тогава можем да попитаме: Какво можем да направим?
Първото нещо, вярвам, е да се наблюдаваме. Честно. Да наблюдаваме себе си така, както Христос ни вижда. Звучи просто, но не е. Знаете, че бесовете са в тъмнината. Те не обичат светлината. Искат да бъдат невидими и, ако е възможно, да ни убедят, че не съществуват. Искат да се крият. Не искат да бъдат разкрити. Спомнете си как Христос преди да изгони беса, пита за името му. С други думи: отсега нататък ще бъдеш разкрит, ще се знае кой си. Принуждавам те да излезеш от своята анонимност.
Ето с какво си имаме работа. Те искат да се крият, ние искаме да ги изкараме на светло. След самонаблюдението можете да откриете, че бесовете ни атакуват, щом видят, че нашите защитни сили са намалели.
Например, ние не попадаме веднага под контрола на беса на гнева. Ако сте много честен наблюдател, можете да откриете, че например сте имали лош ден в работата. Шефът ви е крещял или наближава крайният срок за онзи ужасен проект, или може би не сте могли да спите снощи, или дори цяла седмица. Физически сте изтощени. И когато сте в това състояние на изтощение и тревожност, е много лесно да изпуснете нервите си и "да поставите другите хора на мястото им".
Древните са казвали: „Познай себе си!“ Свети Исаак Сириец пък казва, че ако познаваш себе си, си по-велик от този, който може да възкресява мъртви.
Да знаеш, че вероятно днес след тази кавга в работата, след тази безсънна нощ най-вероятно ще паднеш в греха на гнева, е вече половин победа. Ако знаеш какво може да се случи, можеш да планираш с Божия помощ. Можеш да се подготвиш за идващото изкушение и можеш физически да ограничиш способността си да попаднеш в спор. Например, можеш да бъдеш честен със себе си и с другите и да им кажеш, че днес си изморен и раздразнителен. Можеш да им кажеш, че може би трябва да отидеш в стаята си, да си легнеш по-рано, "да заредиш батериите си".
Оказва се, че бесът използва нашата слабост, за да ни нападне. И когато бесът на гнева ни напада, той пренасочва нашето разочарование от тежестите на живота към човека пред нас. За секунда нашият съпруг се превръща в причината за всички наши несгоди, за целия ни дискомфорт и ние геройски влагаме цялата си останала енергия в една жестока кавга. Вероятно ще му обясним, че през целия си живот е правил неща, които са ни довели дотук, че никога не ни разбира и не ни помага, че не е като другите добри съпрузи.
В тези мигове сме напълно слепи за истинските причини, но мислим, че всичко, което казваме, има очевиден смисъл. Така се получава, че в това състояние на умопомрачение си внушаваме, че човекът срещу нас е коренът на нашето страдание. Вместо да осъзнаем, че сме заслепени от беса, ние си втълпяваме, че сега виждаме всичко пределно ясно. “До вчера само се съмнявах, но днес всичко ми стана ясно. Ти си виновен за всичко.” При всичко това обаче знаем, че тези спорове никога не са ни донесли мир, нито са разрешили какъвто и да било проблем. И отиваме отново на изповед, и казваме: „Да, може би имам гняв, но вчерашното беше правилното нещо и се гордея с това. Аз дори съм воин на Христос, защитавам истината в този свят на несправедливост. Какво друго се очаква от мене?“ Затова трябва да бъдем честни със себе си и да си дадем време. Да наблюдаваме безпристрастно и да бъдем открити пред Бога относно нашата слабост. Тази честност със себе си и с другите ще ни помогне да бъдем по-смирени, да преживеем мира на Христос.
Когато започнем да наблюдаваме себе си, можем да започнем да забелязваме колко много пъти попадаме в греховни ситуации, които иначе биха могли да бъдат предотвратени и избегнати. Ако наблюдаваме себе си, с Божия помощ ще открием, че не е необходимо да се борим с бесовете в сърцата си, полагайки огромни усилия. Когато научим как ни изкушават, когато ги изложим на светлината на Христос, тяхната сила и власт над нас намалява. Отците ни казват, че не е необходимо да се борим с тъмнината. Това, от което се нуждаем, е да направим малък отвор в нашите уморени сърца и светлината на Христос ще прогони тъмнината. Трябва да Му позволим да бъде наш Господ и наш Бог, а ние да бъдем Негови деца.
Когато знаем кога и как сме поробени от страстите, можем да помолим Христос в смирена молитва да ни помогне в идващия ден. Можем да Го помолим да ни даде Своя живот, да се намеси и да ни предпази от грях, като знаем, че не сме спали добре или че сме изтощени и че най-вероятно без Него ще съсипем всичко. Така че всичко може и трябва да бъде просто. Познай себе си и слабостите си и възложи бремето си на Господ!
