През последните седмици ескалира напрежението в столичната енория в Горубляне. След направената от Софийска митрополия ревизия в горублянския храм „Св. Георги„ са открити финансови и административни нарушения. Свещеникът о. Петър е преместен в гр. Трън, а енориаши настояват той да остане в горублянския храм. Разговаряме със Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, за да разберем какво се случва в Горубляне и каква е причината за напрежението между митрополията и енориашите там.
- Ваше Преосвещенство, как беше взето решение за ревизия в горублянския храм?
- В Софийска митрополия бяха получени жалби от църковното настоятелство на храм „Св. Георги” в Горубляне. Ние изпратихме ревизионна комисия, която установи нарушения във финансов и административен аспект.
Главният ревизор г-н Кошлуков откри, че от няколко години о. Петър взема за собствени нужди 30% от постъпленията в касите на храма като за това няма протоколни решения на съответното църковно настоятелство, нито одобрение от Софийския епархийски съвет. Общата сума за тези „благоподаяния” е в размер на 27 639 лв. Не всички суми от даренията на храма са заприходени по надлежния ред и няма издадени приходни квитанции.
След приключването на ревизията е съставен ревизионен акт в размер на 9 989 лв. Всъщност това са парите, които о. Петър е дал по проект за ремонт на къщата в двора на храма, но без протоколното решение на църковното настоятелство и без надлежното одобрение на Софийския епархийския съвет. Всъщност сключен е едноличен договор между о. Петър и църковния настоятел Живко Живков, което е грубо нарушение на устава на БПЦ (чл. 159).
Най-сериозното нарушение обаче е сключеният от о. Петър договор за отдаване право на строеж на 6 декара земя собственост на храма на територията на столичния квартал Младост. Има две протоколни решения на църковното настоятелство от 18 май 2005 г. и от 11. 02. 2006 г., които са подписани от о. Петър като председател на църковното настоятелство, с които протоколи се одобрява договорът със съответната фирма, изготвен от адвокатско бюро при Софийската св. митрополия. На практика обаче о. Петър е подписал с фирмата-наемател друг договор с други клаузи, които не са съгласувани и не са одобрени от Софийския епархийски съвет. Това, което мене лично много ме притесни, е, че о. Петър е подписал договор, в който няма клауза, че след изтичането му построеното на църковна земя ще остане в полза на Църквата. Според сегашното законодателство този въпрос е уреден, но договорът е за срок от 30 години. Никой не знае какво ще е законодателството тогава. Трябва много да се внимава сделките с недвижима собственост да не ощетяват Църквата. Проблемът е, че подписването на договор, неодобрен от епрахийското ръководство, е в разрез с устав на БПЦ. Има и едно условие, което е включено като защитна клауза от страна на фирмата-наемател, което смути епархийското ръководство, а именно задължението да бъдат платени 500 000 евро неустойка от църковното настоятелство, ако то реши да прекрати договора. Трябва да отбележим, че подобна клауза в договора, одобрен от Софийска митрополия, не съществува. Подписан е съвсем различен договор.
Прави впечатление бюджетът на храма в периода 2001-2008 г. Само за последната година, когато в храма е назначен касиер от митрополията и има точна отчетност, както и след смяната на о. Петър бюджетът на храма нараства с повече от 50 %. Грубо са нарушени изискванията устава на БПЦ и по-специална чл. 154, ал. 1.
- Преместването на о. Петър в друга енория вид наказание ли е?
- В случая – да. За нарушенията, направени от о. Петър, би следвало да бъде повдигнато църковно-наказателно дело, но ние засега не сме дали ход на такова дело, а само го местим в друга енория. Остава открит въпросът за възстановяването на финансовите средства. Нещо повече, свещеникът още живее в църковната къща към храма в Горубляне и ние не сме му поставили срок, в който да напусне. О. Петър е преместен в енорията в гр. Трън. Имам уверение от кмета на Трън, че ще съдейства да бъде намерено подходящо жилище за о. Петър с приемлив наем, т. е. митрополията ще се погрижи свещеникът да има къде да живее при преместването му в другата енория. Много се спекулира с този въпрос, че ние едва ли не гоним свещеника от църковния дом, като не се съобразяваме с факта, че той има учащи деца и че нарушаваме живота на "семейната църква" на този свещеник. Добре би било, когато се изказват подобни мисли, да се даде верният отговор на въпроса, къде е отговорността на водителя на "домашната църква" като пастир, духовник и глава на семейство. Трябва да отбележим обаче, че продължителното оставане на о. Петър, след назначаването му в друга енория, в кв. Горубляне създава напрежение и води до мисълта, че свещеникът организира определени хора, за да не изпълни докрай наложеното му от Софийска митрополия послушание. Тези обстоятелства ще наложат определянето на конкретен срок за освобождаването на църковния дом.
-Защо обаче сега конфликтът е между митрополията и енориашите в Горубляне?
- Хората от енорията в Горубляне не са напълно наясно с административните и финансови простъпки на свещеника. Те са свикнали с него и не искат той да бъде преместен. Не се интересуват, че той е нарушил грубо устава на БПЦ, допускал е системно административни и финансови нередности… Преместването му е наложително, защото е необходима санкция при такива деяния. Освен това оставането му в тази енория създава конфликти и разделения вътре в нея. Църковното съзнание и съвест изискваха от свещеника да обясни на енориашите си, че е сгрешил и сега се налага да отговаря за направеното от него. Той обаче счита, че нарушенията му са незначителни. Оставя хората да се настройват едни срещу други и срещу митрополията, да правят митинги в негова защита - все неща, които противоречат на църковния дух и дисциплина.
В Неделята на митаря и фарисея бях на служба в „Св. Георги”. Само част от хората бяха в храма. Останалите стояха в двора и протестираха, проявиха се чувства, които не бяха в духа на православната църковност, нещата ескалираха до агресивност. Всичко това ме навежда на мисълта, че който и духовник да служи в този квартал, ще му предстои огромна духовна работа, защото Църквата изпълнява своята спасителна мисия в света, като се грижи за всяка християнска душа. Аз отидох в неделя в този храм с благословението на Негово Светейшество, за да извърша богослужение. Когато беше поискано обяснение, защо не върнем о. Петър, аз призовах всички, които се интересуват, да намерят отговорите на въпросите в сградата на Софийска митрополия. Храмът не е място за спорове, не е площад, не е пазар, още по-малко е място за митинг. Затова счетох, че всички тези въпроси, които вълнуват хората, ще се решат в административната сграда на Софийска митрополия. Имаме устав на БПЦ, имаме канони и правила, според които се ръководим в църковния живот. Недопустимо е да се оказва натиск върху митрополията за взимане на определени решения от страна на недоволна група хора от Горубляне. Никой няма право да се поставя над св. Църква и над нейните принципи, особено когато говорим за поведението на християни, които живеят в Църквата. Къде е послушанието към св. Църква?
- Едно от исканията на хората от Горубляне е да бъдат проведени избори за църковни настоятели. Защо там не са се провели такива избори?
- Точно по времето, когато се провеждаха изборите (есента на миналата година), започнаха проблемите в тази енория. Затова изборите се отложиха. Но това не значи, че няма да се проведат. Когато обстановката в енорията се нормализира, ще бъдат насрочени и избори за църковни настоятели. Това ще се осъществи във възможно най-кратко време. Надявам се скоро отново да отида да служа в храма, където да се обяви графикът за провеждането на новите избори и всичко онова, което да бъде в интерес на въдворяването на съответния църковен ред и мир. Искрено се надявам сега, когато се намираме в особено благодатен подготвителен период на св. Четиридесетница, Бог да ни дарува повече разум и трезвост при решаването на важните духовни въпроси и нека всеки от нас своевременно да поеме своята отговорност в пълнота пред Бога, пред Църквата и пред народа. Ако досега някои неща не сме искали да кажем, то е било, за да запазим авторитета на съответния духовник, когато обаче няма зачитане и съобразяване с това, което трябва да се наложи, било като изправителна мярка или санкция, то тогава сме принудени строго да изпълним онези правила и членове от устава, които ни позволяват по справедливост и законност да отсъдим в конкретния случай.
