Предлагаме ви най-интересните откъси от интервюто с Дубненския митрополит Йоан (Ренето), глава на Архиепископията на православните църкви с руска традиция в Западна Европа, част от Руската православна църква (РПЦ) от 2019 г., което той даде за Радио „Свобода“ преди дни.
… Със съжаление трябва да призная, че тежестта на престъпленията ни подтиква да сравним тази руска война срещу Украйна с Втората световна война. Нападайки Украйна, Русия обрече украинското население на мъчителни страдания. Инфраструктурата на Украйна, малки села и големи градове като Мариупол са разрушени. Разкази на очевидци, ужасяващи снимки от Буча и други украински места говорят за зверствата на руската армия. Руската пропаганда отрича очевидното, но постоянно повтаря тезата за необходимостта от възраждане на „руския свят“. Русия обаче няма право да обявява суверенни държави за „руския свят“ и да им диктува волята си, само защото така иска. Това е недопустимо. Защото Украйна е украинският свят, Полша е полският свят и т. н. И тогава Русия прибягна до агресия, нападна Украйна, както някога Хитлер нападна Полша.
Провъзгласен е геноцид над украинците, на чието място трябва да дойде „руският свят“… Депортирането на мирно украинско население дълбоко в Русия с цел асимилация и кражбата на деца с цел насилственото им превръщане в „руснаци“ са нарушение на Конвенцията за предотвратяване на престъплението на геноцида и неговото наказание. Русия наруши много международни закони. И вярвам, че ще ѝ бъде потърсена отговорност за това.
… Съгласен съм, че Путин не е цяла Русия. За да се случи обаче бедата, която преживяваме днес, беше нужен повече от един ден. Международната изолация на Русия и кървавата война срещу Украйна са резултат от годините на управление на Путин. Информацията в Русия беше поставена под строгия контрол на властите, за да се създаде сред населението подходящо настроение и „официална картина на света“. Телевизията, радиото и пресата набиват в главите на хората идеята за „перестройката на Руския свят“ и възраждането на „митичната Русия“ – Съветския съюз.
Безусловна лоялност се налага и в Руската православна църква. С горчивина осъзнавам, че значителна част от духовенството се поддаде на пагубното течение, а тези, които се обявиха против войната, бяха незабавно отстранени. Може би не малко свещеници гледат с други очи на „уникалното възкресение на Съветския съюз“, но подкрепят патр. Кирил или мълчат, очевидно от страх. Има нещо зловещо в това странно „възкресение на СССР“, нали?
… Днес прочетох, че вчера за един ден са били убити хиляда руски войници. Загубата на един човешки живот е ужасно нещастие, а те са десетки хиляди! Какво чуват младите мъже, преди да бъдат изпратени на фронта: „Ще бъдете спасени, ако ви убият за това, че защитавате визията за Русия, която носи „нравственост“ и „слово за доброто“ на Запада. Греховете ви ще бъдат простени!“. Войниците са призовавани да се борят с „упадъчния Запад“, за „спасението“ на „руския свят“. Нещо подобно може да се чуе сред атентаторите самоубийци в радикалните ислямски движения, но от устата на патриарх то е недопустимо и нечувано!
… Историята помни принуждаването на хора да живеят по определен начин против волята си, например в концентрационните лагери. Третият райх прави това под знамето на националсоциализма. Путинова Русия прилага своя собствена интерпретация на „християнския морал“ за подобни цели, макар че голяма част от руснаците са атеисти, изповядващи ислям или други религии. Опростеният, едностранчив поглед върху такива сложни въпроси не вещае нищо добро. И нацистка Германия, и Съветският съюз завършиха зле.
Написах писмо до патр. Кирил: „Ваше Светейшество, Вие наранихте цялата любов, която западният свят изпитваше към Русия, защото сега Русия, която обичаме, Русия, която ни възпитаваше, която ни даде велики писатели и духовност, тази Русия падна ниско в нашите очи… Това не е Русия, която обичаме. Това е опит за съживяване на другата Русия – съветската. Сега имаме трагична представа за Русия, страхуваме се, че тази нова Русия ще се самоунищожи и ще рухне при връщането си към съветския дух, което и се случва сега".
… Позицията на патр. Кирил се разкри постепенно. С болка трябва да кажа, че отначало цареше пълно мълчание, никой не каза нищо на високо църковно равнище в защита на мира и срещу войната. Мълчанието беше последвано от оправдания на войната и призиви за нея. На Прощална неделя, 6 март, патриархът се обърна към вярващите в катедралата „Христос Спасител“ в Москва. От проповедта му следваше: има оправдание за кървавата, агресивна война, защото това е „метафизична борба“ в името на „правото да застанем на страната на светлината“…
Мисията на Църквата трябва да бъде мисия на мира. За съжаление видяхме, че мисията на мира не е близка на Московска патриаршия. Ние умолявахме патр. Кирил да помоли гражданските власти да предприемат стъпки към мира възможно най-скоро. За съжаление самият той беше въвлечен в процеса на войната, беше притеснително да го видим в одежди с военен зелен цвят, призоваващ вярващите да се жертват. За какво? За да заграбят парче земя или за да смажат украинците? Това ли е мисията на Църквата? За мене това е голям въпрос и източник на вътрешна мъка, когато виждам Църквата да призовава към война, дори „метафизична“. Проблемът е, че „метафизичната война“ всеки от нас води срещу собствените си страсти. А Русия води истинска война срещу Украйна – там има насилие, мъчения, смърт, човешко страдание, всички тежки човешки страсти, които войната разкрива.
И това се случва след онези многобройни жертви, които изповедниците дадоха по време на съветската епоха, в периода на преследване на Руската православна църква. Знаете, ние винаги сме се прекланяли пред тази жертва, пред светостта на Църквата, възникнала по време на съветския период, а сега тази святост се унищожава чрез сговор с властите, които толкова приличат на съветския режим, убил милиони хора. Ние имаме милиони изповедници. Сега казвам: ние ходим върху кръвта на нашите мъченици.
… Мисля, че единственото нещо, което ще помогне да се излекуват дълбоките рани от войната, е връщането към предишните граници, както препоръчва ООН. И тогава може би раните постепенно ще заздравеят, ще се излекуват. Това ще отнеме поколения. На 24 февруари 2022 г. започна време на омраза и насилие между два близки народа, които станаха врагове подобно на библейските братя Каин и Авел.
