Мариам Сараджишвили е родена и живее в Тбилиси. Висшето си образование получава в Санкт Петербург. Прозата на Мариам се публикува от години в почти всички големи православни сайтове в Русия, православни издателства публикуват нейни книги и включват нейни разкази в антологии. Сред най-известните ѝ книги, издание на Сретенския манастир, са сборниците с разкази Доля Евы, Знак свыше: современные были, Мелочи жизни, Рядом с вами и др.
- До неотдавна бяхте известна православна писателка в Русия, обичана от мнозина. Сега, както разбирам, вече нямате възможност да издавате книгите си в нашата страна, и това се дължи на антивоенната Ви позиция. Разкажете ми, как хората в Русия научиха за Вашето отношение към „Специалната военна операция“? И някой казвал ли Ви е директно, че не сте желан автор, защото открито пишете за позицията си?
- Никой не ми е казвал нищо открито. Още от първия ден си сложих аватар във Facebook и Вконтакте с надпис „Не на войната“. Всичко трябва да е открито, не трябва да се крием. Различни хора ми писаха, че не за всичко трябва да се пише във Facebook… Така разбрах, че темата за издаването на моите книги вече не е на дневен ред, и изобщо не съжалявам за това. Поне съм откровена за това, което мисля. Човек трябва да бъде себе си.
Много хора са разочаровани от мен. Писали са ми най-различни неща лично и в коментари: че съм фашист, шизофреник и т. н. Какво мога да кажа – ако „не на войната“ се е превърнало в проява на шизофрения или фашизъм…
- Когато си сложихте този аватар, осъзнавахте ли вече, че блокирате възможността да бъдете публикувана в Русия? Какво чувствахте в този момент? Все пак сте получавали някакви пари от продажбите. Много хора в Русия мълчат само защото се страхуват да не загубят и малкото пари, които имат.
- Да, разбрах, че си преграждам пътя към издаването ми в Русия, че губя приходите си, които са много важни за мен. Това обаче беше въпрос на принципи. Когато има такава война – днес бомбардират Украйна, утре ще бомбардират нас. Това е случай, в който не можеш да си мълчиш – иначе утре неприятностите ще дойдат в нашата къща. Да, няма гаранция, тя пак може да дойде, но така поне ще бъда честна пред себе си, че съм дала своя малък принос, поне съм казала „не“ на това зло.
- А как реагираха на войната вярващите от Грузинската православна църква? Познавате много миряни и духовници. Как реагираха те на началото на войната преди една година? Всички ли веднага и безусловно съчувстваха на Украйна?
- Целият ни град е окичен с украински знамена. Нашето правителство има неутрална позиция, но хората са много съпричастни, излизат на митинги, тревожат се и плачат. За Грузия, която е загубила двадесет процента от територията си, където има толкова много бежанци от Абхазия и Ахалгори, това е много болезнена тема. По телевизията денят започва с украинския национален химн. Всички знаем, че ако Украйна падне, утре ще дойде нашият ред. Искат всички бивши републики да бъдат насилствено вкарани в СССР-2. В същото време никой не се интересува дали ние, обикновените хора, искаме това или не.
- Не отговорихте за вярващите, по-специално за свещениците. Има ли или е имало сред тях такива, които оправдават Русия? Може би тези, които са силно свързани Руската църква?
- Та нали според статистиката всички ние сме православни вярващи. Грузия е една от десетте най-религиозни държави в света. Грузинската православна църква е копие на Руската православна църква. Йерарсите са много внимателни в изказванията си, те всички са свързани. Йерарсите не се разхождат със знамена на Украйна. Те изразяват съжаление. Вярващите гледат предимно нашата местна грузинска телевизия. А там всеки ден се излъчват ужасяващи истории за Украйна. Има руски вярващи, които гледат руски канали, и в главите им има друга картина.
- Какъв беше денят ви на 24 февруари миналата година? Какво очаквахте от руснаците, от тези, които познавате от социалните мрежи, от руските свещеници?
- Разбрах като всички останали, от новините. Шокирах се, разплаках се, когато гледах първите кадри от бомбардировките. Имам роднини в Киев. Въпреки че не става въпрос за лични отношения, аз имам роднини и много приятели и в Русия. Очаквах, че ще има масов протест от страна на руснаците. Че всичките сто и четиридесет милиона ще излязат по улиците и ще кажат „не на войната“. В края на краищата половината от тях имат роднини в Украйна. Как можеш да гледаш спокойно, когато бомбардират твоите близки хора? Вместо това руските вярващи – мили, симпатични, съвсем адекватни хора, които ми бяха приятели от години, – започнаха да оправдават този ужас по всички възможни начини. „Бомбардират Донбас вече осем години“ и т. н. Публикувах признанието на Гиркин от 2014 г., където той сам открито казва: „Аз дръпнах спусъка на войната“. В отговор последва порой от лъжи от типа: „Не всичко е така еднозначно“.
С всеки изминал ден лъжата нарастваше. Пуснах видео на въздушен удар, при който снаряд попада в жилищна сграда. Реакцията на руските вярващи: „Това не сме ние, това са украинците, които бомбардират себе си“. И реакцията към мен: „Вие мразите Русия“. Много хора се отписаха от моята приятелска листа в социалните мрежи и аз се радвах на това.
Имаше например една жена, която редактираше няколко мои книги. С нея имах много топли отношения. Щом обаче започнах да пиша за това как в Москва арестуват хора за едно листче хартия, тя ме „разприятелѝ“, казвайки, че участвам в клеветническа кампания срещу страната ѝ. От други аз сама се отдръпнах като видях как те, религиозни хора, публикуват мемове с обиди за украинците, докато там деца умират под бомбите. Наскоро прекратих връзката си с една православна журналистка. С нея често си говорехме на различни теми, бяхме близки, чаках я да дойде в Тбилиси, но когато видях да събира пари за панталони и бронежилетки с думите „Горките наши войници там“, се отдръпнах от нея. Тя има хиляди абонати и събира доста прилични суми. Опитах се да поговоря с нея, но тя продължаваше да говори за „осемте години“. По ред следваха биолабораториите на НАТО и т. нат.
И тази глупост ми я говори човек, който всяка година посещаваше Украйна. Това означава, че всички, които са останали да пишат в православните сайтове, вече са направили своя избор. Е, но вече измина една година на война, а човекът не иска да събере едно плюс едно. Утре вашите войници ще дойдат да убиват нас. И пак ще събират пари за чорапи – за да им бъде по-удобно и комфортно да ни убиват. При това никой не крие тези планове, както направи Маргарита Симонян в ефир. Между другото, преди публикувах свои разкази в „Спутник Грузия“, който се ръководи от Симонян, но след 24-ти го напуснах.
- Имало ли е случаи, когато сте успели да промените нечие мнение?
- Уви, не е имало такива случаи. През първите два месеца на войната активно публикувах неща, които можеха да отворят очите на хората. След това спрях. Тези, които искаха, вече се определиха. Ако обаче видя, че отсреща има стена и човекът даже не иска да се усъмни, се отдръпвам. Няма смисъл да събуждам някой, който спи, ако той се преструва на заспал.
- Кажете ми, промени ли се мнението Ви за руснаците през тази година? Вие ги познавахте като добри, адекватни хора, вярващи, нали? Как мислите, какво се случи с тях, как си обяснявате, че толкова много от тези добри хора подкрепят Русия в агресията, намират оправдание?
- Когато гледаме вашите канали и виждаме как вървят мобилизираните – тихо, послушно, никой не се бунтува, – не разбираме какво не е наред с тези хора. Как могат да отиват така безропотно на тази война? Слезте на релсите, протестирайте, борете се за правата си. Къде отивате за клане? Да вървиш толкова сляпо може да се обясни само със зомбиране.
- Тогава защо мислите, че това зомбиране не действа на всички? Фактът, че руснаците толкова лесно подлежат на обработване – с какво е свързано това, с манталитета на нацията? Ако гражданите на Грузия бяха третирани по този начин в продължение на много години, те също ли щяха да станат такива?
- Основното тук е имперската амбиция. Преди войната се учудвах как грамотни и образовани хора ми разказваха с пълна сериозност, че имат особена мисия, но тогава това ми се струваше банален етнофилизъм. Всеки народ има подобна болест, в Кавказ изобилства: „Ние сме най-яките – не, ние сме най-яките“. Когато чуя нещо подобно се опитвам да страня от такъв човек. Обикновено това са хора с ниско образование, меко казано. Когато обаче го чуеш от вярващи хора, това е двойно по-непонятно, защото е такава баналност. Както е казано в Евангелието, „няма нито грък, нито юдеин“. В грузинското православие също го има този проблем. Това трябва да се лекува и да се лекува, и свещениците би трябвало да говорят за това, но не го правят.
- Променихте ли отношението си към руските свещеници, стеснихте ли кръга си на общуване, защото сигурно сте имали много от тях в приятелския си кръг? Защо нашите свещеници, огромното мнозинство от тях, мълчат, това според Вас искрено убеждение ли е или страх?
- На първо място аз се отдръпнах от тях. Би могъл да разбереш обикновените хора, да се опиташ да сведеш нещата до липса на образование и до ограниченост на мирогледа (макар че всичките ми приятели са хора с висше образование), но към свещениците изискванията са по-особени. Страхуваш се да говориш истината – тогава свали расото и започни работа. Така грехът е по-малък.
Повечето руски православни свещеници дават благословията си за войната. Едва неколцина са подписали отворено писмо срещу нея. Много често, особено във Вконтакте, можете да видите как те просто повтарят, дублират телевизията. Мисля, че за повечето от тях Руската църква е просто топло работно местенце, източник на доходи, нищо повече. Каквото ти кажат отгоре, това ще повтаряш.
- Как се отнасяте към темата за вината и отговорността? Смятате ли, че всички руснаци са виновни за войната? Или пък всички са отговорни и тогава каква е степента на тази отговорност?
- Не бих искала да отговарям на този въпрос. Бог си има собствени везни.
- Какво бихте казали на читателите си в Русия?
- Евангелието казва: „Бъдете будни“. На руснаците бих пожелала същото, което и на себе си – да развиват критично мислене, да приемат много внимателно всяко говорене за патриотизъм, духовни ценности и т. н., за да не бъдат измамени. Спомнете си думите на св. Амвросий Оптински: „Не се очаровайте, за да не се разочаровате“.
* Източник Ахилла
