Мобилно меню

4.4871794871795 1 1 1 1 1 Rating 4.49 (39 Votes)

2P20161205 VAR 3467 1200Бившият архиепископ на Руската архиепископия в Западна Европа Йоан (Ренето) беше приет днес в Московска патриаршия по негово желание и след каноничното отпустно писмо от Вселенска патриаршия. Това става няколко дни, след като Генералната асамблея на архиепископията не успя да събере нужния брой гласове за преминаване като структура към Московска патриаршия.

В писмото на архиеп. Йоан (Ренето), публикувано от Париж с днешна дата, се казва обаче, че към Московска патриаршия преминава не само той, но и цялата архиепископия. Това влиза в противоречие с решението на Генералната асамблея, тъй като предложението за присъединяване към Московска патриаршия събра подкрепата от по-малко от две трети от гласувалите.

В новината на Московска патриаршия се казва, че тя приема архиеп. Йоан (Ренето) и желаещите да го последват енории, като за тяхната структура ще бъде помислено по-късно.

В официалното съобщение, публикувано на сайта на Московска патриаршия днес, се казва следното: „На 14 септември Св. Синод разгледа обръщението на архиеп. Йоан (Ренето), възглавяващ Архиепископията на западноевропейските енории от руска традиция, в което той съобщи за стремежа на повечето клирици и енории на архиепископията да запазят нейното съществуване чрез влизане в юрисдикцията на Руската православна църква и помоли за влизане в канонично общение и единство с Московска патриаршия заедно с желаещите да го последват клирици и енории. Също така архиеп. Йоан съобщи, че в близко време ще се състои събрание на представителите на тези енории, които ще изпратят до Светейшия патриарх и Св. Синод своите предложения за каноничната форма на тяхната организация. Членовете на Св. Синод, като обсъдиха обръщението на архиеп. Йоан дистанционно, решиха: 1) да се приеме архиеп. Йоан (Ренето) в юрисдикцията на Московска патриаршия с титлата Дубнински, а също и всички желаещи да го последват клирици, намиращи се под негово ръководство, и енориите, които изразят такава воля; 2) да се възложи на Дубнинския архиеп. Йоан управлението на споменатите енории; 3) след получаване на обръщението от събранието на представителите на енориите да се проведе допълнително обсъждане за определяне на каноничната форма на техните организации, изхождайки от исторически оформилите се особености на епархийското и енорийското управление, както и богослужебните и пастирските традиции, установени от митр. Евлогий предвид условията за функциониране на оглавявания от него църковен дял в Западна Европа.

В писмото на архиеп. Йоан (Ренето) се казва, че въпреки решението на събранието на Генералната асамблея той подчинява не само себе си, но и ръководената от него архиепископия на Московската патриаршия поради „съществуващата мистична връзка между архиепископа и неговата епархия, която е неразривна“. Според него решението на общото събрание не може да отмени тази „каноническа привързаност“, „тъй като в поместните сестри-църкви епископът е този, който решава въпроса за каноничната принадлежност“. Архиеп. Йоан казва още, че постъпва така в изпълнение на ясното решение на членовете на архиепископията от февруари т. г. да бъде запазена самостоятелната структура на тази архиепископия. Той споменава, че е получил отказ за такова приемане от страна на Руската задгранична църква, както и от страна на Румънската патриаршия, които са изразили готовност да ги приемат единствено като отделни общини, подчинени на техните митрополии по места. При това положение, заявява архиеп. Йоан, единственото възможно решение му предложила Московска патриаршия, с която е изготвил в навечерието на извънредното събрание на Генералната асамблея т. нар. „Искане за присъединяване“; в него да се гарантира запазване на автономията на църковната структура на архиепископията. Според архиепикопа също така решението на Генералната асамблея няма „законова сила“, защото промяната на каноническата принадлежност е пастирски въпрос, т. е. зависи лично от епископа. Освен това не са достигнали само 15 гласа, за да се изпълни изискването на устава за две трети мнозинство, „а между тези, които гласуваха против присъединяването ни към Московска патриаршия, имаше и такива, на които предварително бях дал отпустно писмо и формално те нямаха право да присъстват там“.

„Затова реших да поставя себе си и ръководената от мене архиепископия в каноничното послушание, предложено от Московска патриаршия, и в неделя ще помена Московския и на цяла Русия патриарх Кирил“.

Това решение на архиеп. Йоан несъмнено ще предизвика протести в бившата Руска екзархия и обвинения в нарушаване на устава и липса на съборен дух при вземането на решения. Наблюдатели вече обръщат внимание на разминаването между писмото на архиеп. Йоан и решението на Московската патриаршия, в което се говори за „приемане на желаещи енории“ без споменаване на статута, предвиден в предложението на Московска патриаршия.

В законово отношение Руската архиепископия не е сменила юрисдикцията си и това ще стане причина за множество предстоящи съдебни спорове за храмове в Западна Европа, за чиято собственост Московската патриаршия ще претендира.

В коментарите по темата все още се изказват различни становища за причините, поради които Вселенска патриаршия реши да разпусне структурата на архиепископията в края на миналата година и предизвика тази неочаквана криза. Според преобладаващите мнения става дума за погрешно решение на синода, взето под влияние на митрополита на Патриаршията за Франция Емануил и на предходния архиепископ на Руската екзархия Йов (Геча), който беше принуден да напусне поста поради авторитарни методи на управление. Като официална причина за разпускането на екзархията се изтъква необходимостта да се спазва каноничната акривѝя и да не се допуска в рамките на една и съща юрисдикция да има две епископски ръководства, едното от които е формирано на етнически принцип. Друга, неогласена официално причина, е желанието да няма прецедент за образуване на подобна самостоятелна църковна структура в Западна Европа, този път съставена от украински енории – поради текста в томоса за ПЦУ, според който последната няма право на задгранични енории.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhpqu 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.