В навечерието на 65-годишнината от края на Втората световна война, 9 май 1945 г., Двери.бг предлага на читателите си едно интервю, взето преди малко повече от месец, в навечерието на поклонението, с което Полша и Русия се готвеха заедно да отбележат 70-годишнината от трагедията в Катин – едно от най-бруталните престъпления, извършени по времето на тази война. На 10 април т.г. се случи нова трагедия, в резултат от която Полша загуби огромен брой от държавните си лидери, начело с президента си Лех Качински. За бъдещето на отношенията между Полша и Русия, както и за диалога между РПЦ и Католическата църква в Полша разсъждава игумен Филип (Рябих) – Заместник-председател на Отдела за международни църковни отношения на РПЦ.- Отец Филип, на 7 април Русия и Полша ще отбележат скръбна дата – 70 години от Катинската трагедия. Известно е, че в този акт на историческата памет ще участва и Руската православна църква. Разкажете, ако обичате, за какво точно ще си припомнят представителите на двата славянски народа в този ден?
Прието е с названието „Катинска трагедия” или „Катински разстрели” да се нарича избиването на полските офицери, пленени в хода на настъпването на Червената армия на територията на Западна Украйна и Беларус през 1939 г.
Това название е доста условно, тъй като пленени поляци са били разстрелвани и на други места – в Калинин (днешен Твер), в Харков и на други места от бившия Съветски Съюз. Катинската гора – разположена под Смоленск – е станала братска могила за около 4 500 полски офицери. При това, тук не става дума за най-масовото погребение. В Медное, което е недалеч от Твер, са били погребани повече от 6 000 поляци.
Тези екзекуции обаче са трайно свързани именно с Катинската, тъй като за нея е станало известно най-рано – още по времето на Втората световна война.
Денят 7 април 1940 г., който е избран за дата на паметта на жертвите от Катин, се смята за приблизителна дата на началото на разстрелите под Смоленск, продължили до средата на май.
- Може ли да се каже, че Катин е братска могила само за полски офицери?
- Може ли да се каже, че Катин е братска могила само за полски офицери?
- Не, това не е така. Масовите погребения в Катин започват няколко години преди 1940 г. В тези трапове са погребани стотици наши съотечественици, станали жертви на сталинските репресии. Според последните оценки, нашите съграждани, погребани в Катинската гора, са около 6,5 хиляди, т.е. дори повече в сравнение с поляците. Може да се отбележи, че сред съветските граждани тук има както жертви на репресиите от 30-те и 40-те години, така и пленени войници от Червената армия, разстреляни от нацистите в периода на окупацията по тези места.
Аналогична е картината и във вече споменатото Медное: и там сред погребаните има повече съветски хора, отколкото полски офицери.
Иска ми се особено да отбележа, че сред руснаците, погребани в Катин, е и един прославен от църквата ни новомъченик – Смоленският и Дорогобужски архиепископ Серафим (Остроумов). Има данни, че по тези земи почиват тленните останки на още много свещенослужители от Смоленска епархия.
- Каква беше реакцията на Руската църква на информацията, че в Катин са открити масови погребения на жертви на репресиите?
- Каква беше реакцията на Руската църква на информацията, че в Катин са открити масови погребения на жертви на репресиите?
От времето на откриването на първите могили в Катин през 90-те години на ХХ век и до сега нашата църква се моли за тук погребаните хора. Регулярно се извършват панихиди, поставен е кръст за поклонение. Правоправещият архиерей на Смоленската епархия – митрополит Кирил, който сега е наш патриарх – благослови заниманията с разследване на съдбите на екзекутираните и на първо място на онези от тях, които са пострадали за вярата си в Христос. Той нарече това място „Руската голгота”. През 2005 г. на територията на Катинския мемориал митрополит Кирил положи основите на храм в чест на светите страстотерпци Борис и Глеб.
През настоящата година, на 7 април се планира да бъде осветен фундаментът на тази църква, където постоянно ще бъдат поменавани жертвите на разстрелите и към която се планира да се създаде милосърден център.
- Осъзнато ли е днес в Русия значението на Катинската трагедия? И в какво, според Вас, се заключава главният урок от Катин за нашия народ?
- Осъзнато ли е днес в Русия значението на Катинската трагедия? И в какво, според Вас, се заключава главният урок от Катин за нашия народ?
- Струва ми се, че и до днес, когато споменават Катин, в Русия не поставят съвсем правилно акцентите. Както вече казах, тук става дума за една огромна братска могила, в която са погребани основно представители на други страни. Отношението на поляците към тази трагедия е напълно разбираемо – те помнят и говорят преди всичко за своите съотечественици. Ние обаче също трябва да помним нашите си съотечественици – още повече, че в Катин те са най-много. За съжаление, до днес процесът по установяването самоличността на загиналите върви много бавно, а оттам и увековечаването на тяхната памет.
Има такъв израз: „руснаците не изоставят своите”. Мисля, че това следва да бъде вярно както по отношение на нашите живи съотечественици, така и по отношение на загиналите. В миналото Александър Исаевич Солженицин беше казал, че задачата на държавата е в запазването на народа. Паметта за репресираните не е само дълг на уважение, но още и гаранция, че унищожаването на представители на собствения ни народ никога няма да се повтори.
Да, репресиите и заплахите могат за известно време да създадат мобилизация в силите на народа, но историята ни показва, че тези сили много бързо се изчерпват, а обществото се руши. Моделите на развитие, които са основани върху страха, се оказват нежизнеспособни. Защо обаче този модел е станал възможен в нашата страна?
По думите на забележителния ни поет Йосиф Бродски, „Обикновено този, който плюе по Бога, първоначално плюе по човека”. Според мен, основната причина за тази трагедия, случила се в нашата страна през ХХ век, е била отричането от Бога. Именно това ни е довело до толкова жестокото отношение към собствения ни народ.
Разбира се, насилието е свойствено на всяка власт, всяко правителство прибягва до принудата. Насилие е имало също и преди революцията, когато правителството се е обявявало за православно. Има го и сега. Винаги обаче важният въпрос е за мащабите на това насилие, за съразмерността му към онези опасности, които действително стоят пред обществото. Жертвите пък, принесени през годините на сталинските репресии, са въпиющо несъразмерни с действителните опасности, възниквали пред страната тогава. Те са продиктувани от желанието да се създаде идеологическо еднообразие и на земята да бъде построен рай. Макар аз лично да съжалявам, задето социалистическа идея за справедливостта е влязла в живота на родината ни в тясната опаковка на войнстващия атеизъм. Та нима няма къде другаде, освен при Светите отци, да намерим множество текстове, в които да го има призивът за следване на справедливостта и за споделянето на богатствата с бедните.
Главното, на което ни учи Катин, е винаги да помним, че отстъпването от Бога развързва сред народа дяволските сили. Помнейки тази трагедия, народът ни трябва да знае, че никога не трябва да се завръща към безбожието, което открива пътищата към античовешката държавна политика, към враждата и ненавистта в обществото.
Ние сме длъжни да помним жертвите на кръвопролитните репресии точно така, както помним онези, които са положили главите си, защитавайки родината в боевете през време на Великата отечествена война. Така, както се стараем да открием имената на всички войници, паднали по бойните полета, и да увековечим паметта им на обелиските, така сме длъжни и да знаем и помним имената на онези, които са били екзекутирани от богоборческия режим. По същия начин сме длъжни да пазим паметта и на онези хиляди обикновени войници и офицери, които са положили главите си по полетата през Първата световна война и в съветско-полската война през 20-те години на ХХ век. Това, което искам да кажа още е, че тази памет няма нищо общо с политиката – тук аз говоря за паметта на съвременните руснаци за техните собствени предци, за членовете на техните собствени семейства. Та нали по абсолютно същия начин поменават своите близки, погребани в Катин и в Медное, и поляците – те поставят снимки от семейните си архиви, като по този начин свидетелстват за своята любов към загиналите си родственици.
- Отново се върнахме на „полската” тема. Очевидно, Катин заема особено място сред онези скръбни места, където е работила страшната машина на репресиите, тъй като тя се асоциира преди всичко с екзекуциите на граждани от други държави.
- Да, на това място се е докоснали трагедиите на два народа – руския и полския. Аз съм сигурен, че днес – когато тези, които са извършвали престъпленията, вече отдавна също са погребани в своите могили – руският и полският народ трябва заедно да си припомнят жертвите на тази трагедия и да направят всичко по силите си, щото в Европа повече да не бъде възможно повторното възникване на режими, които толкова жестоко да биха се разправяли със своите народи и да биха носили толкова много зло на съседите си.
Историята на отношенията ни с Полша далеч не е проста. И тя не се изчерпва от трагедиите, случили се през ХХ век. Достатъчно е само да си припомним насилствената полонизация на украинци и белоруси, живели на територията на полската държава, и походите на Жечпосполита (Полско-Литовската държава от 1569 до 1795 г., бел. прев.) в посока Московска Русия през ХVІІ век. Че дори и през ХХ век – православни храмове са били разрушавани не само на територията на победилия атеизъм, но и в християнска Полша… Разбира се, от своя страна, и поляците имат какво отрицателно да си спомнят за своя източен съсед. И това е напълно обяснимо – в хода на историята два толкова динамични народа, каквито са руският и полският, са водили борба за главенството в Източна Европа и в тази борба са си нанасяли един на друг много тежки рани и обиди.
Колкото и парадоксално обаче да звучи на пръв поглед, аз мога да твърдя, че ХХ век успя да примири нашите два народа. Да снеме от тях тежестта на историческите обиди. И едните, и другите принесоха неимоверни жертви. След всичко това всякакви опити за „съревноваване”, кой от кого повече е пострадал, изглеждат чисто безумие. Нима след всички ужаси на комунистическите репресии и след Втората световна война трябва да се състезаваме у кого убитите са повече?
Огромните жертви, понесени от Русия и Полша през ХХ век, дават основание за едно повторно изпълване със съдържание на нашите отношения, при „зануляване” на всички взаимни обиди.
- Правилно ли Ви разбирам, че, според Вас, осмислянето на Катинската трагедия може да способства за помиряването между полския и руския народ?- Да. Склонили заедно глави пред всички онези, които са пострадали в годините на сталинските репресии – в Катин и на много други места, – ще можем на направим важна стъпка към помирението. При това процесът не трябва да бъде ограничаван само до нашите две страни, до нашите два народа. Полша е динамична страна, която днес играе много важна роля в Източна Европа. Ето защо, ако Русия успее да намери ключа към подобряването на отношенията си с Полша, ще можем да се надяваме на оздравяване на климата в цяла Източна Европа.
Може да се каже, че Катин е някакъв гордиев възел що се отнася до проблемите, свързани с отношенията между Русия и страните от Източна Европа – възел, който може да бъде разплетен единствено от чисто човешкото съчувствие, от съвместната ни признателност към паметта на онези, които са пострадали.
Днес Русия се старае да разплете този възел и прави това с достойнство.
Някои се боят, че признаването на жертвите на съветското минало някак си ще принизи достойнството на съвременна Русия. Но съвременна Русия е една друга Русия, която през 1991 г. направи своя избор и промени пътя на историята си. Историческото покаяние се случи тогава, когато нашият народ се отказа от държавния атеизъм и от монопола върху идеологията.
Достойнството на Русия се заключава в това, че – като споменава жертвите от Катин – тя скланя глава не пред някакви свои външни конкуренти, не и пред някаква политическа сила, а на първо място пред своите собствени граждани, загинали в това кръвопролитие. По същия начин скланяме глави и пред онези, които са загинали в борбата с нацизма. Като даваме необходимата оценка за обективно злите постъпки от миналото, ние не отричаме самата Русия – с всичко онова, което е било добро в живота на народа ни в съветско време.
- Разкажете, моля, нещо повече за ролята, която играят в диалога между двата народа техните църкви – Руската православна църква и Католическата църква в Полша.
- Самата идея да се способства за помирението на нашите два народа възникна в средите на Католическата църква в Полша и Руската православна църква. В резултат от преговорите беше възможна срещата на двете църковни делегации, състояла се във Варшава на 26 февруари т. г.
- Разкажете, моля, нещо повече за ролята, която играят в диалога между двата народа техните църкви – Руската православна църква и Католическата църква в Полша.
- Самата идея да се способства за помирението на нашите два народа възникна в средите на Католическата църква в Полша и Руската православна църква. В резултат от преговорите беше възможна срещата на двете църковни делегации, състояла се във Варшава на 26 февруари т. г.
Беше постигната договореност за създаването на работна група, която да състави документ за помирението между, от една страна, народите, духовно ръководени от Руската православна църква и, от друга, полският народ.
Решено беше, че от полска страна в тази работна група ще участва Полската православна църква, а от руска – Католическата църква в Русия. Точният състав на тази група ще бъде определен при последващи преговори, вероятно през май.
- Какво е основното послание на Православната църква и на Католическата църква към народите на Русия и Полша и въобще – към народите от съвременна Европа?
- Значението на нашия диалог с Католическата църква в Полша е в това, той да допринесе за издигането ни над политическата конюнктура и за намирането на езика на онези ценности, на онези съвместни цели и задачи, които да ни позволяват да не гледаме едни на други като на врагове, да ни помогнат да намерим общ поглед върху проблемите, който да отправя духовен призив към нашите народи.
Сами по себе си църквите не могат да решат политическите проблеми, но могат да създадат духовна атмосфера, в която да се развива този процес на нормализация на отношенията. Освен нашите църкви обаче, в това добро дело трябва да се включат и обществените дейци.
В историческите пътища на Католическата църква в Полша и на Православната църква в Русия има много общо – общините и на едната, и на другата са претърпели суровите гонения от страна на безбожния режим. При това гоненията се осъществяваха не от външни сили, а от ръцете на съотечественици – в Русия в продължение на 70 години, а в Полша – на 40. И ние помним не само руските новомъченици, наброяващи хиляди, но и полските християни, пострадали за вярата си в годините на тоталитаризма, като например отец Йежи Попелушко, който беше убит от агенти на спецслужбите към края на съветското време, през 1984 г.
Днес пък, когато нашите църкви преживяват период на възраждане след края на безбожните гонения, пред тях лежи велико общо дело: отстояването на християнските ценности в Европа и света.
В наши дни християнството в Стария Свят е застрашено от нов враг. Това обаче вече не е нито нацизмът, нито комунизмът. Става дума за агресивната секуларизация, чиято задача днес е да отстрани християнството от публичната сфера и да го изолира в гетото на частния живот.
Ние, поляците и руснаците, добре знаем до какво води подобно отношение към религията – до концлагери и масови убийства. Така че ние заедно можем да кажем на гражданите на Европа: спрете да постъпвате по този начин със собствената си духовна традиция, която разглежда човека като образ и подобие Божие – та нали само на това основание могат да се базират правата и достойнството на човека, а следователно и процъфтяването на самата европейска цивилизация.
Въпросите зададе Дмитрий Власов
Ние, поляците и руснаците, добре знаем до какво води подобно отношение към религията – до концлагери и масови убийства. Така че ние заедно можем да кажем на гражданите на Европа: спрете да постъпвате по този начин със собствената си духовна традиция, която разглежда човека като образ и подобие Божие – та нали само на това основание могат да се базират правата и достойнството на човека, а следователно и процъфтяването на самата европейска цивилизация.
Въпросите зададе Дмитрий Власов
