Нови материали от архива на митрополит Антоний Сурожки, хвърлящи светлина върху неговото отношение към икуменическото движение, бяха представени на конференция в Москва на 25 септември, посветена на 100-годишнината от неговото рождение.
„Църквата ще стане единна, – колкото и примитивно и абсурдно да звучи това – когато християните станат християни”. Тази фраза обобщава пастирския опит и богословската мисъл на митрополит Антоний по отношение на единението на църквите, смята Елена Садовникова, която е превела и обработила част от архивните материали по тази тема.
В доклада си тя каза, че съществуват десетки, ако не и стотици изявления на митрополит Антоний, както и много материали, отразяващи неговата икуменическа дейност в продължение на половин век. За създателя на православната епархия на Британските острови проблемът с разделението на Църквата е ежедневна грижа както в личния живот, така и в пастирското му служение. Няколко събития оказват влияние върху неговата позиция по този проблем. Детските психологически травми (младият Андрей Блум не е приет в римокатолическо училище, тъй като му предложили да смени вероизповеданието си) като че не са предполагали към междухристиянско общуване. Но впечатленията от Втората световна война и участието във Френската съпротива го карат да преосмисли отношението си към конфесионалните различия. Както свидетелства самият той в своите спомени, той трябвало да се грижи физически, в качеството си на военен хирург, и духовно за различни християни, както и за нехристияни.
Оказал се след края на войната в Англия, игумен Антоний трябвало постоянно да сътрудничи с инославни. „Създавайки православна епархия в продължение на 54 години на каноническата територия на Англиканската църква, той не само е успял да изгради приятелски отношения с господстващата църква, но и да спечели особеното уважение на нейните глави – няколко последователно сменили се предстоятели”, заяви Елена Садовникова, позовавайки се на документи в архива на Ламбетския дворец. Той е бил редовно канен на междуконфесионални конференции, в протестантски и римокатолически колежи, в римокатолически манастири. В навечерието на своята кончина, през 2003 г., той е удостоен с висшата награда на Англиканската църква – Никейския кръст.
Митрополит Антоний не е бързал да приема в православието хора от друга конфесия. „Той е изисквал вярност към Църквата, която е открила Христос за човека за първи път... Задължително е съгласувал преминаването в православието с останалите членове на семейството. Една от духовните му дъщери свидетелства, че митрополитът поискал да се срещне с нейните деца на 10 и 12 години и едва след като се убедил, че те се отнасят с разбиране, приел майка им в православието”.
„Стремежът към единство е вложил в нас Самият Бог и именно Той, а не човешките усилия, в крайна сметка дарува единството”, казва митрополит Антоний в една от своите лекции. Той твърди, че разбирането за единство е непосредствено свързано с тринитарното богословие: „Отношенията между Светата Троица могат да се разберат само от опита на едниството, ... който е отражение на Светата Троица в човешките отношения”.
Но православният митрополит неведнъж е предупреждавал, че самото единство може да се превърне в идол. По думите му целта не е единството като такова. „Целта на духовния живот е истината, а истината не е нещо, а Някой”, казвал митрополитът, разкривайки христоцентричността на своята позиция. Той обръщал внимание, че съвместните усилия на християните от различни деноминации в социалното служение, в милосърдното дело има съществена роля за сближаването. Но социалното служение може да се превърне и в пречка, ако започне да прикрива дълбоките основи на единението, „общата устременост към Христос”.
Митрополит Антоний е бил твърдо убеден, че не е възможно съвместно причастяване на представителите на различните църкви, като той говори многократно по този въпрос. „Евхаристията е тайнство, което трябва да увенчае съединяването. Хората не могат да отидат към Престола с намерението след съвместното причастие да си тръгнат в различни посоки. Престолът не е кръстопът на разминаващи се пътища”, е твърдял той.
