Мартин Митов е сред създателите на два от основните сайтове за българска култура в интернет – виртуална библиотека „Словото“ (www.slovo.bg) и новинарския „Словеса“ (www.slovesa.net). По професия е полиграфист. В момента е и студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
С фотография се занимава като любител. Първоначално прави предимно репортажни снимки от културни събития, а по-късно интересът му се насочва към църкви и манастири. Има публикации в много вестници, списания, книги, но основно помества снимките си в интернет-галерии. През 2009 г. участва в изложба „Образи на Света Гора – Атон“, експонирана в Столична библиотека и в Богословския факултет на СУ. В априлския брой на списание „National Geographic България“ материалът за Зографския манастир е илюстриран с негови фотографии.
Какво означава за един фотограф снимките му да бъдат публикувани в „National Geographic България“?
- Безспорно е голямо признание. За мен големите фотографи се делят на два вида – такива, които мечтаят да публикуват в NG, и такива, които мечтаят да публикуват в Playboy. Аз съм от първите и ето, вече се изпълни тази моя малка мечта. Това го казвам на шега, но и донякъде сериозно, защото това списание е доста престижно, с вековна традиция, с висок рейтинг, четено изключително от интелигентни и образовани хора. Горд съм, че един от основните материали в последния брой е посветен на Света Гора, радва ме и че аз също помогнах за това, макар и със скромно участие.
Какво е да снимаш Света Гора?
- Отговорност преди всичко. Това е свято място, не е като да щракнеш приятелите си за спомен около масата на някой купон. Всъщност често там забравям изобщо да извадя фотоапарата, запленен от гледките – природа и архитектура. Т.е. създадено от Бога, създадено и от човека, в чудесна симфония помежду си точно там.
Различава ли се погледът ти към Атон при първото ти отиване там от погледа, с който гледаш на Света Гора при следващите си пътувания?
- Определено има промяна, както вътрешна, така и външна. Сякаш виждам по-добре, повече неща сега, отколкото първия път. Едновременно с това лека-полека любопитството и нетърпението намаляват, заменят ги спокойствието и увереността.
Как се отнасят атонските монаси към фотографите?
- Както всеки човек и в света – едни монаси сами позират и искат да ги снимат, други категорично забраняват да бъдат фотографирани. Втората група е основната. Там хората отиват, за да избягат от света, от неговата суета, не за да стават медийни звезди.
Ти си фотограф поклонник. Дали твоят поглед към Света Гора се различава от този на фотографите, за които Атон е поредният обект, който заснемат?
- По презумпция там е забранен достъпът на туристи. Всеки стъпил на светата земя е поклонник, или би трябвало да е такъв и би трябвало да подхожда със съответното уважение и почитание към светините на Атон.
От друга страна, така както самите ние, хората се различаваме помежду си, така и снимащите като частен случай. Правило ми е впечатление, че когато няколко човека сме заедно там, ходим на едни и същи места, снимаме уж едно и също, а после част от фотографиите ни са различни. Един и същ обект може да бъде видян по различен начин от различни хора. Миналата година трима поклонници направихме обща изложба (благодарим за това на Американска фондация за България), от общо пътуване. Когато събирахме и избирахме снимките за експониране забелязах, че имаме както почти еднакви кадри, така и съвсем различни. Някои места дори не можех да позная, други ме стряскаха, казвах си „защо аз не съм го видял това така, а по различен начин“. Питахме се: „А! Това кога го снима“... Отговорът естествено е от типа „Ама как, нали и ти беше там“... Всъщност това е богатство, да може да се видят различните гледни точки, да се усетят различните преживявания.
Почти ежегодно се организира поне по една изложба на снимки от Света Гора. Защо според теб е толкова голям интересът към фотографиите от Атон?
- Нормално, това е едно затворено място, един огромен манастир с ограничен достъп за външни хора. Тази затвореност поражда съответното любопитство, всеки иска да види какво толкова има там, какви чудесии, какви тайни. И снимащите там задоволяват тази потребност, това любопитство, като излагат и споделят снимките си с другите, било в интернет сайтове, било в други пространства – галерии, фоайета, паркове..
Липсва ли ти Атон в света или светът, когато си на Атон?
- В момента, в който се върна от там, започвам веднага да мисля за следващо пътуване към Света Гора. Но когато съм там, не мисля толкова много за връщане. За съжаление, светските грижи и проблеми налагат по-често да съм тук, в света, отколкото там.
Снимките са от Светлата седмица тази година
Част от трапезарията на манастира Ватопед:
Келията "Достойно ест" край Карея, под Серай - някога обитавана от българи, иначе се води към манастир Пантократор:
Изоставени и полуразрушени части на скита Свети Андрей, до Карея - гробищната църква Св. Василий Велики:
Наосът на главната църква на скит Свети Андрей до Карея, на Ватопед. Храмът е най-голям на Атон и трети по големина на Балканите. Ремонтиран и новоосветен през 2009 г.:
Поглед към атонската столица Карея от високо, от пътя за Дафни:
Част от манастир Григориу- на преден план гробището и гробищната църква :
Зографският конак в Карея, на фона на връх Атон:
Един от многобройните коридори в манастира Ватопед:
Част от манастира Ватопед:
Св. Богородица - стенопис в екзонартекс на главната църква (католикон) "Св. Благовещение" на манастира Ватопед:
Литийно шествие с чудотворната икона Виматарисса на Светли Петък (Животоприемни източник) в манастира Ватопед:
Част от манастира Ватопед - изходът:
Още снимки на Мартин Митов от Света Гора можете да видите в личната му галерия - тук и тук.
