В неделя Римският папа Франциск осъществи еднодневна визита в Албания. Той заяви, че е решил да посети тази балканска страна, „защото тя много е пострадала от страшната богоборческа власт и сега допринася за мирното съвместно съществуване между своите различни религиозни части”.
Близо 300 000 души са присъствали на неделната меса, отслужена от папата на централния площад „Майка Тереза” в Тирана. На главната улица домакините поставили портрети на четиридесет римокатолици-новомъченици, пострадали от комунистическата власт. Според местните власти на площада са присъствали не само римокатолици, но и мюсюлмани и православни.
В проповедта си папа Франциск е заявил, че „никой не може да се прикрива зад Божието име, вършейки насилие. Никой не може да използва религията, за да оправдае действия, насочени срещу основните права на човека, в това число и свободата на вероизповедание”. Той е похвалил мирното съжителство между християни и мюсюлмани в страната: „Мирното и плодотворно съвместно съществуване между представители на различни религии е възможно и представлява огромна ценност за подкрепата на мира и хармонията в човешките отношения”.
Президентът на Албания Буяр Нишани, който е сунитски мюсюлманин, е благодарил на папата за „благословението на албанската земя”, което е извършил с посещението си. Папата му подарил точно копие на първия превод на Евангелието на албански език, датирано през 1555 г., чийто оригинал се пази в Апостолската библиотека на Ватикана.
Това е второто посещение на папа в Албания. Първата визита осъществява Йоан Павел II през 1993 г. – две години след падането на диктаторския режим и установяването на дипломатически отношения между Ватикана и Република Албания. Той извършва първа меса във възстановения катедрален римокатолически храм Шкодра, който през 1967 г. е бил превърнат в дворец на спорта. Тогава той ръкополога и четирима епископи, между които и днешния римокатолически архиепископ на Тирана монсеньор Рока Мирдиту.
Християните в Албания по данни от 2010 г. са около 30-32%, половината от които са римокатолици, а другата половина православни. 63-64% заявяват себе си като мюсюлмани.
