Из Докладната записка на ст.н.с. д-р Христо Темелски до проф. дин Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, гр. София
„Както Ви е известно, на 21 май т. г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод (ЦЦИАМ) беше открита документалната изложба „Дяконът“, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. Вие сте научен консултант на въпросната изложба, освен това при откриването ѝ произнесохте и слово – така че сте запознат с всички подробности. Като църковен историк и като специалист, докосвал се до детайли от живота и делото на Апостола, искам да взема отношение на един главен въпрос. Става дума за експонираните богослужебни одежди на Васил Левски – йеродякон Игнатий, които според директора на ЦЦИАМ г-н Никола Хаджиев се показват за първи път!
Направо съм потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на Дякона, въпреки категоричното твърдение от страна на г-н Хаджиев и посочката в изложбата, че са взети от Сопотския манастир „Св. Спас“.
Моите аргументи, че това е фалшификация, са следните:
Първо. Миналата година в Карлово на научната конференция, посветена на 170-годишнината от рождението на Апостола, изнесох доклад за замонашването на В. Левски и защо е приел духовното име Игнатий. Там изтъкнах, че на 24 ноември 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Спас“ Васил Иванов Кунчев е бил постриган за монах под името Игнатий, а на следващата 1859 г. в Карлово е бил ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий. Като йеродякон (по народному дякон) той е служил в карловската църква „Св. Богородица“ и е живял заедно с вуйчо си архимандрит хаджи Василий в метоха на Хилендарския манастир в Карлово.
Второ. От посоченото по-горе се вижда, че Дяконът не е живял и служил в Сопотския манастир „Св. Спас“. Това обстоятелство показва, че той там не е имал дяконски богослужебни одежди и съответно такива там не могат да се намерят.
Трето. Ако се приеме (както твърди в спор с мен г-н Хаджиев), че въпросните одежди били пренесени след обесването му от карловската църква в Сопотския манастир „Св. Спас“, то имам следното възражение. От историята се знае, че по време на Освободителната руско-турска война през 1877 г. Сопот е бил разграбен от бажибозука и опожарен. Разорението е засегнало и близкия манастир „Св. Спас“, който е бил опожарен до основи – били са повредени и унищожени и стенописите в манастирската църква. Манастирът е бил възобновен през 1879 г., така че въпросните богослужебни одежди едва ли са оцелели при погрома.
Четвърто. Кой и кога е установил, че тези богослужебни одежди са на Дякона? Защо толкова години те не са показвани никога? Ако бяха автентични – отдавна да са прибрани от някой музей – Военноисторическия или Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Твърдението на сегашните монахини, че това са негови одежди, е пълна нелепост! А болната амбиция на г-н Н. Хаджиев да се пише пръв откривател на тези одежди, води до заблуда и изопачаване на фактите! Така не бива!
Вие, като историк-специалист и виден изследовател на Апостола, трябваше да туширате страстите на г-н Хаджиев и г-жа Елинка Бояджиева още в самото начало, когато са потърсили Вашето научно ръководство! Защото сега се тръби наляво и надясно за това „велико“ откритие! Това ли заслужаваше Апостолът – поредната фалшификация и спекулация?!
Както вече посочих, въпросната изложба е посветена на 135-години от обесването на В. Левски. Но то не е чествано никога през месец май, а през февруари! Не вървеше откриването на такава изложба през майските културни празници. И както вече посочих, на 24 ноември т. г. се навършва един кръгъл юбилей – 150 години от замонашването на Васил Левски. Понеже въпросната изложба е кръстена „Дяконът“, можеше спокойно да се изчака дотогава и да бъде открита по този повод, но без богослужебните одежди. За целта въпросната изложба можеше да се обогати с други документални материали, свързани с дяконския период на Апостола.
И на последно място искам да посоча, че въпросната изложба в действителност е мини-изложбичка – разположена в едно кътче на Църковния музей. За сметка на това организаторите са много: ЦЦИАМ, Агенция „Архиви“ при Министерския съвет, Софийски държавен архив и Софийски комитет „Васил Левски“. При откриването на изложбата се изказаха благодарности на толкова много хора, взели участие в реализирането ѝ, колкото експонати нямаше! Народът правилно е казал: „Много баби, хилаво дете!“. При наличната мини-изложбичка трябваше по-скромно, но това е в стила и метода на г-н Никола Хаджиев – да вдига пропаганден шум около себе си! Лошото в случая е, че има хора, … които си затварят очите пред историческата истина и го поддържат!
Много Ви моля, като колега историк и приятел, да вземете отношение по тези въпроси. Стига Н. Хаджиев и Елинка Бояджиева са злословили по мой адрес, че съм им завиждал и затова съм критикувал изложбичката им! На фалшификации и спекулации не завиждам, а просто желая да не се разпространяват сред обществото ни нелепости и обликът на Апостола да остане както досега кристално чист!“.
* * *
Из писмото на г-жа Цветанка Неделчева, директор на Къща-музей „Иван Вазов“, гр. Сопот от 4 юли 2008 г. до ст.н.с. д-р Христо Темелски
„Уважаеми господин Темелски,
Макар и със закъснение Ви отговарям. Трябваше да проуча някои неща, за които ме питате. Аз не съм историк. Завършила съм българска филология. За да се прекрати тази история с прословутите богослужебни одежди на Васил Левски категорично смятам, че трябва да се направи експертиза на същите и се установи, че това е една инсинуация. Преди около петнадесетина години лично четох в централния печат (дали беше вестник „Труд“ или „24 часа“, не си спомням) същите твърдения за одеждите, които говори лично игуменията на Сопотския манастир „Свети Спас“ майка Магдалена. Ако въпросните одежди бяха на Васил Левски, то в никакъв случай не биха останали в манастира. Освен това манастирът „Свети Спас“ е бил опожарен през 1877 г. и възстановен през 1879 г. от игумена Рафаил, както и Вие твърдите в писмото си до проф. Дойно Дойнов…
Що се отнася до писмото Ви до проф. Дойно Дойнов, копие от което ми изпращате, смятам че е много професионално написано, научно и логически аргументирано. Аз Ви моля да настоявате за експертиза на одеждите. За да се сложи край на подобни нелепи публични твърдения, които се правят през десет-петнадесет години едва ли не като сензационно откритие“.
