По повод на документалната изложбата „Дяконът“ в Църковния музей, открита през май 2008 г.
През 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий при една своя обиколка из епархията си посещава гр. Карлово. По предложение на йеромонах хаджи Василий, вуйчото на младия монах Игнатий и със съгласието на неговите роднини той го ръкополага в йеродяконски чин в църквата „Св. Богородица“. След това удостоява с архимандритско достойнство и вуйчото хаджи Василий. На тези две ръкоположения присъстват всички техни роднини. Оттогава йерод. Игнатий започва да участва в службите в карловската църква „Св. Богородица“, която е била в непосредствена близост до Светогорския метох, където са живеели двамата духовници.
Йеродяконът (или дяконът) е богослужебно лице, което помага на свещеника при извършването на църковните служби, като при тяхното извършване е облечен в богослужебни одежди – стихар и орар. По правило богослужебните одежди са се закупували от конкретната църква и са били нейна собственост. Затова при напускане на дадения храм духовното лице е оставяло богослужебните одежди, които преди това е обличало по време на служби.
По спомени на Васил Караиванов, братовчед на дякон Игнатий, той при служби в карловската църква „Св. Богородица“ е носил стихар и орар. За последен път Дяконът е участвал с тях на утринната на Велика събота (18 април) през 1864 г. На Първо Възкресение през същата нощ не е взел участие в тържествената служба като дякон, а е бил при певците на клира, облечен само в расо. След свършване на службата е отишъл в родния си дом, за да се „Христоса“ с майка си.
Преди обяд на Великден (19 април 1864 г.) Дяконът е гостувал на отговяването първо на църковния певец (от храма „Св. Богородица“) хаджи Георги поп Христов заедно с приятеля си Христо Пулиев. След това тримата отиват на гости на другия църковен певец от същия храм Никола Г. Пеев. Тук, преди да влезе в къщата, Дяконът си сваля расото и го закача на дряна пред нея. Така, цивилен, той влиза в гостната. След почерпката той сам, пред приятелите си, подрязва косата си, като им обяснява защо прави това. Отрязаната коса свива в скъпа за времето си кърпа, известна в Карловско под името „пош“, която е извадил от джоба си заедно с един фес, който предварително бил купил. След привършване на гостуването си взема свито расото под мишница и през еврейската махала се прибира в родния си дом. След обяд за службата на Второ Възкресение, той заедно с майка си, отива в църквата „Св. Никола“, където е бил пак при певците, но вече облечен в цивилни дрехи.
Предполагам, че дякон Игнатий е оставил богослужебните си дяконски дрехи в църквата „Св. Богородица“ в Карлово, както е бил редът. Какво обаче е станало впоследствие с тях, можем само да гадаем. След неговото дяконство до Освобождението (1878 г.) не е известно да е имало дякон в карловските църкви, а в църквата „Св. Богородица“ (където е служил) няма запазени дяконски богослужебни одежди. По време на „страшното“ разорение на Карлово през лятото на 1877 г. градът и неговите храмове са били запазени от опожаряване, защото тук английският и френският консули са имали летни резиденции. Църквата „Св. Богородица“ обаче е била бастисана от башибозуци и черкези. Били са заграбени богослужебни одежди, църковна утвар и други ценности.
Сопотският мъжки манастир „Свети Спас“ през август 1877 г. е бил опожарен до основи, заедно с цялото му имущество. Дори каменната чешма на двора е била разрушена от озверените поробители. Спасилите се с бягство монаси след Освобождението се завръщат и възобновяват св. обител в днешния ѝ вид, като първо е била съградена църквата. По това време за нуждите на опожарените църкви и манастири са били доставени от Русия нови богослужебни книги, одежди и църковна утвар. За дяконите в Сопотския манастир „Свети Спас“ също са били доставени богослужебни дрехи.
След 9 септември 1944 г. в родния си град Сопот е интерниран софийският гарнизонен свещ. Иван Шивачев. Виждала съм го през 70-те години на 20 в. да идва да служи в карловската църква „Св. Никола“. Носеше се славата му на фалшификатор на приписки по църковни богослужебни книги в женския метох в Сопот. С тогавашния директор на музея в Карлово Тодор Тодоров (който се пенсионира преди четири-пет месеца и живее в Сопот) се опитахме да проверим тези новосътворени приписки. Наистина открихме две-три такива, но не бяхме компетентни да се произнесем за тяхната автентичност. Сториха ни се обаче доста съмнителни! (Архим. доц. д-р Павел (Стефанов) в една своя студия доказа, че наистина става дума за фалшификати.)
През 1945 г. игумен на Сопотския манастир е бил йером. Климент (Дудевски), който е бил убит от криминално проявени лица, а останалите монаси и послушници се разбягват. Понеже манастирът остава обезлюден, бил е даден за общежитие на тогавашните Вазовски машиностроителни заводи. Предполагам, че свещ. Иван Шивачев по това време е живял в Сопотския манастир „Свети Спас“. Тогава той е направил витрина и в нея е поставил дяконски богослужебни одежди с посочка, че са принадлежали на Васил Левски. През 1953 г. от Белащенския манастир „Св. Георги“ са преместени пет монахини в Сопотския манастир „Свети Спас“ – оттогава до днес св. обител е девическа. Въпросните монахини са приели в наследство въпросната витрина с одеждите и са ги пазели като „скъпа реликва“, останала от Апостола.
За щастие оттогава и досега въпросните одежди тихо и скромно си стояха там и въобще не са възбуждали нечии изследователски страсти. Намериха се обаче двама „амбициозни“ дейци на Софийския комитет „Васил Левски“ Елинка Бояджиева (председател) и Никола Хаджиев (зам.-председател), които решиха да направят „сензационно“ откритие. Те донесоха одеждите в София и ги поставиха върху манекен, който стои сред скромна документална изложба в една от залите на Църковния музей. За съжаление сензация не се получи и въпреки че срокът на изложбата беше продължен до 18 юли, посещението в нея е повече от слабо (да не кажа почти никакво).
Редактира и допълни: ст.н.с. д-р Христо Темелски
Бел. ред.: Авторката е бивш уредник в Историческия музей в Карлово
Снимките са от архива на „Двери“
За откриването на изложбата „Дяконът“ – тук.
Още по темата за дяконските одежди на Васил Левски – тук.