Митрополит Панарет Погониански (1808 – 21 март 1887)
Българският църковен и просветен деец Панарет – Панайот Пенчев Рашев е роден в Търново през 1808 г. Негови родители са Пенчо и Иванка Рашеви (Иванка по баща Кермекчиева). Баща му е заможен кожухар и градски бирник. В семейството са четири деца: той, брат му Тодор (поминал се рано) и две сестри - Юца и Кица. Първоначалното си образование получава в Търново в гръцкото училище. Баща му иска той да получи по-високо образование. Чрез българина Хелифаря – произхождащ от преселници от с. Арбанаси (човек с влияние пред Високата порта) - е препоръчан на принц Александър Гика, който е управител на Влахия. Панайот става негов възпитаник и постъпва в института „Св. Сава”. Тук изучава гръцки и румънски език. За да се усъвършенства, А. Гика го изпраща да се учи в Атина и Париж. Учителства в Букурещ от 1838 до 1840 година.
Завръщайки се
в България, той става учител в гръцкото училище в Търново (1840-1841 г.). След
една година отива в Цариград и постъпва като учител по френски и гръцки в
патриаршеското училище във Фенер. През 1845 г. е ръкоположен за дякон при
патриаршията под името Панарет.
През Кримската война (1854 г.) е ръкоположен за митрополит на Погонианската епархия в Букурещ. До 1863 г. митрополит Панарет управлява имотите на Цариградската патриаршия във Влашко и Молдова. Управлява имотите на епархията до 1863 г., когато по заповед на принц Куза (заместник на Гика) са отнети всички манастирски имоти в полза на държавата.
През 1866 г. митрополит Панарет се отказва от Патриаршията в Цариград, обявява се за български духовник, остава да живее в Букурещ и взема участие в Църковно-националната борба. Той помага на българската емиграция в Румъния. Развива активна обществено-политическа дейност и е един от инициаторите за създаването на Добродетелната дружина. Проявява се като щедър благодетел при организирането на българската църква и българското училище в Букурещ. Това раздразва Цариградската патриаршия и тя иска от румънското правителство да го екстернира и изпрати в Цариград.
Със застъпничеството и помощта на богатия български търговец и банкер Христо Георгиев, той съумява да остане в Румъния и с редица хитрости да запази за себе си около 20 000 дуката. Останал без епархия, Панарет дава 1200 жълтици, а останалите българи – 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живее Панарет. В знак на признателност Панарет предоставя една част от къщата да бъде проспособена за параклис на българската колония в Букурещ. Тук се помещава и българското училище. През 1876 г. е председател на „Човеколюбивото дружество” в Букурещ. Не забравя и отечеството си, като дарява 10 хиляди гроша на Българското духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец. Завещава значителни средства на българското Министерство на просвещението. До смъртта си Панарет служи безрезервно на българската колония в Букурещ и е неин духовен учител. Той е вуйчо на Венета Ботева. Спомага за оцеляването на племенницата си и семейството й, след смъртта на войводата Хр. Ботев. Завещава къщата си на Св. Синод на БПЦ, с препоръка средствата да се използват за благотворителни цели. Митрополит Панарет умира на 21 март 1887 г. в Букурещ. Тялото му е балсамирано и пренесено в Търново, където е погребан в църквата „Св. Константин и Елена”. Сега там се намира и направената му приживе в Букурещ статуя, дело на румънския скулптор Йон Джорджеску. Одеждите и църковната утвар на митрополит Панарет Рашев са изложени дълго време в музей "Възраждане и Учредително събрание" гр. В. Търново, но митрополитската корона е открадната в края на ХХ и началото на ХХІ век.
(Използвани са материали от ”Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство”, Венета Рашева-Божинова).
“През март 1865 год. българите отправят към Букурещкия митрополит Нифон молба да им съдейства да получат самостоятелна българска църква в румънската столица. Те посочват църквата "Ръзванулуй", но срещат отпор от прилежащите й енориаши.
В началото на 1868 г. бива подновено прошението към митрополит Нифон за предоставяне на столична църква за нуждите на българите. Тази нова молба е подписана от Погонианския митрополит Панарет Рашев (1808-1887), Хр. Георгиев (1824-1872), А. Аврамов, Мих. Колони, Ат. Михайлов, братя Станкович и др. Предложената изоставена стара църква към гръцкия храм и този път не удовлетворила българите.
Съществена причина за тогавашния неуспех на Добродетелната дружина е желанието й да реши едновременно въпросите за получаване на църква и за изграждане на училище към нея. Ето защо, на заседанията от 7 и 26 юли 1868 г. се решава българите да си закупят подходяща за целта сграда. Такава се оказва скоро закупената от Хр. Георгиев къща на ул. "Вергулуй" 6 (Кълърашилор 16), собственост на Матаке Марешу. Съзнавайки ясно необходимостта, Хр. Георгиев се съгласява и предоставя (чрез покупко-продажба) тази къща, за "да послужи за църква и училище - народни български", при условие, митрополит П. Рашев да живее до смъртта си тук, предвид, че същият подарява 1000 жълтици за закупуването на сградата. Останалата половина от сумата се събира от дарения на българите, чийто списък от около 85 души намираме подробно описан в кондиката на църквата и училището, публикуван малко по-късно във вестник "Отечество"от 5 и 25 септември 1870 г. Част от средствата се използват за ремонт и обзавеждане на сградата.
Според съставения устав от 21 януари 1869 г., в източната част на втория етаж се оформя параклис, като временно решение, докато се съберат средства за нова църква. След подготвителните работи, на 22 април 1869 год., Добродетелната дружина известява Св. митрополия за решението да се освети българския параклис в неделя - 11 май, като го посвещава на светите братя Кирил и Методий. За целта се отправя молба да се дадат светите мощи и светото миро, както и разрешение митрополит Панарет Рашев да извърши светата служба. В деня на освещаването на църквата на официалната входна врата се поставя надпис, съхранен и до днес: "Българска народна черква и училище "Свети Кирил и Методий", установени със старанието и помощта на тукашните родолюбиви българи - 1869 г., май 11 - Букурещ".
Така се поставя началото на самостоятелна българска православна църква "Св. Кирил и Методий" и за пръв неин архиерей бил избран Погонианският митрополит Панарет Рашев.
През есента на същата година, в същата сграда, отваря вратите си и българското училище. Това спомага за повдигане самочувствието на емиграцията и нейния авторитет сред многото народностни групи в румънската столица.“
о. Петър ТОТЕВ
(Текстът на о. Петър Тотев е от интернет страницата на българския храм в Букурещ)
Снимка: Личен архив на Борис Цацов
През Кримската война (1854 г.) е ръкоположен за митрополит на Погонианската епархия в Букурещ. До 1863 г. митрополит Панарет управлява имотите на Цариградската патриаршия във Влашко и Молдова. Управлява имотите на епархията до 1863 г., когато по заповед на принц Куза (заместник на Гика) са отнети всички манастирски имоти в полза на държавата.
През 1866 г. митрополит Панарет се отказва от Патриаршията в Цариград, обявява се за български духовник, остава да живее в Букурещ и взема участие в Църковно-националната борба. Той помага на българската емиграция в Румъния. Развива активна обществено-политическа дейност и е един от инициаторите за създаването на Добродетелната дружина. Проявява се като щедър благодетел при организирането на българската църква и българското училище в Букурещ. Това раздразва Цариградската патриаршия и тя иска от румънското правителство да го екстернира и изпрати в Цариград.
Със застъпничеството и помощта на богатия български търговец и банкер Христо Георгиев, той съумява да остане в Румъния и с редица хитрости да запази за себе си около 20 000 дуката. Останал без епархия, Панарет дава 1200 жълтици, а останалите българи – 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живее Панарет. В знак на признателност Панарет предоставя една част от къщата да бъде проспособена за параклис на българската колония в Букурещ. Тук се помещава и българското училище. През 1876 г. е председател на „Човеколюбивото дружество” в Букурещ. Не забравя и отечеството си, като дарява 10 хиляди гроша на Българското духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец. Завещава значителни средства на българското Министерство на просвещението. До смъртта си Панарет служи безрезервно на българската колония в Букурещ и е неин духовен учител. Той е вуйчо на Венета Ботева. Спомага за оцеляването на племенницата си и семейството й, след смъртта на войводата Хр. Ботев. Завещава къщата си на Св. Синод на БПЦ, с препоръка средствата да се използват за благотворителни цели. Митрополит Панарет умира на 21 март 1887 г. в Букурещ. Тялото му е балсамирано и пренесено в Търново, където е погребан в църквата „Св. Константин и Елена”. Сега там се намира и направената му приживе в Букурещ статуя, дело на румънския скулптор Йон Джорджеску. Одеждите и църковната утвар на митрополит Панарет Рашев са изложени дълго време в музей "Възраждане и Учредително събрание" гр. В. Търново, но митрополитската корона е открадната в края на ХХ и началото на ХХІ век.
(Използвани са материали от ”Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство”, Венета Рашева-Божинова).
“През март 1865 год. българите отправят към Букурещкия митрополит Нифон молба да им съдейства да получат самостоятелна българска църква в румънската столица. Те посочват църквата "Ръзванулуй", но срещат отпор от прилежащите й енориаши.
В началото на 1868 г. бива подновено прошението към митрополит Нифон за предоставяне на столична църква за нуждите на българите. Тази нова молба е подписана от Погонианския митрополит Панарет Рашев (1808-1887), Хр. Георгиев (1824-1872), А. Аврамов, Мих. Колони, Ат. Михайлов, братя Станкович и др. Предложената изоставена стара църква към гръцкия храм и този път не удовлетворила българите.
Съществена причина за тогавашния неуспех на Добродетелната дружина е желанието й да реши едновременно въпросите за получаване на църква и за изграждане на училище към нея. Ето защо, на заседанията от 7 и 26 юли 1868 г. се решава българите да си закупят подходяща за целта сграда. Такава се оказва скоро закупената от Хр. Георгиев къща на ул. "Вергулуй" 6 (Кълърашилор 16), собственост на Матаке Марешу. Съзнавайки ясно необходимостта, Хр. Георгиев се съгласява и предоставя (чрез покупко-продажба) тази къща, за "да послужи за църква и училище - народни български", при условие, митрополит П. Рашев да живее до смъртта си тук, предвид, че същият подарява 1000 жълтици за закупуването на сградата. Останалата половина от сумата се събира от дарения на българите, чийто списък от около 85 души намираме подробно описан в кондиката на църквата и училището, публикуван малко по-късно във вестник "Отечество"от 5 и 25 септември 1870 г. Част от средствата се използват за ремонт и обзавеждане на сградата.
Според съставения устав от 21 януари 1869 г., в източната част на втория етаж се оформя параклис, като временно решение, докато се съберат средства за нова църква. След подготвителните работи, на 22 април 1869 год., Добродетелната дружина известява Св. митрополия за решението да се освети българския параклис в неделя - 11 май, като го посвещава на светите братя Кирил и Методий. За целта се отправя молба да се дадат светите мощи и светото миро, както и разрешение митрополит Панарет Рашев да извърши светата служба. В деня на освещаването на църквата на официалната входна врата се поставя надпис, съхранен и до днес: "Българска народна черква и училище "Свети Кирил и Методий", установени със старанието и помощта на тукашните родолюбиви българи - 1869 г., май 11 - Букурещ".
Така се поставя началото на самостоятелна българска православна църква "Св. Кирил и Методий" и за пръв неин архиерей бил избран Погонианският митрополит Панарет Рашев.
През есента на същата година, в същата сграда, отваря вратите си и българското училище. Това спомага за повдигане самочувствието на емиграцията и нейния авторитет сред многото народностни групи в румънската столица.“
о. Петър ТОТЕВ
(Текстът на о. Петър Тотев е от интернет страницата на българския храм в Букурещ)
Снимка: Личен архив на Борис Цацов
