Средецката "Мала Света гора”, Търновска “Света гора”, Сливенска “Света Гора”, Среднородопската манастирска общност... Всички тези български светини са вдъхновени и имат за свой прототип Атонската монашеска република. Те, както и много други духовни обителски групи през Средновековието започват да копират устава и името й.
Освен Средецката “Света гора”, в България и Софийско са съществували манастири, на които са били подчинени от един, до няколко по-малки обители и метоси. В южната ни съседка Гърция са се оформили, запазените и до днес манастирски обединения на полуостров Атон, Мелетия и по-късното братство в Метеора, посещавано от много български туристи и поклонници.
След възобновяване на Българската държава през 1185 г. Средец се изявява отново като важен религиозен и духовен център. Местният епископ е издигнат в митрополитски сан. През 1360 г. Средецкият митрополит участва в църковно-държавния събор срещу еретиците, проведен в столицата Търново. В периода обхващащ Втората българска държава (1185-1396 г.) в Средец и околностите му са построени множество манастири, което дава основание на някои от съвременниците да ги назовават “Средецката Света гора”(Средецко Светогорие).

Както в конфедерацията, така и независимо от нея са съществували манастири, на които са били подчинени от един до няколко духовни обители. В околностите на София по това време са съществували над 100 манастира.
През 1382 г. град Средец е завладян от турския поробител, повечето от манастирите споделили съдбата на разрушението и забвението и това е края на Софийската “Мала Св. гора”.
По-късно, през ХVІІІ и нач. на ХІХ в. в различна степен и според възможностите, част (около 25) от тях са възстановени. Според древно предание достигнало до днес религиозният меценат цар Иван Александър (1331-1371) издига в Софийско четиринадесет черкви и манастири.
Бистришкият манастир “Св. Георгий Победоносец” е била “Главен” манастир на обединението Софийска Мала Света гора. Кога е основан “Флагманът” на Средечкото светогорие Софийската Мала Света гора не се знае, но се предполага, че това е времето на Втората Българска държава (ХІІ-ХІV в.).
През 1382 г., когато турските пълчища завладяват София манастирът е разрушен.
Дълго време след това на неговото място е съществувало оброчище, което местното
население тачи и се отбелязва с тържествен
събор на Гергьовден.
През ХV в. на това място е построена малка каменна църква, вкопана в земята.
Запазена днес каменна чешма е от този период, с издълбана арка. По-късно на мястото на малкият храм
е построена днешната внушителна черква на с. Бистрица.

Поясът от 120 църкви и манастири на Софийска епархия, обхождащ като духовен пръстен София от античността до наши дни, е най-красноречивото свидетелство за важността на селището, дарено с чудесна и целителна природа, превърнало се трайно във книжовен, политически и икономически център на българската държава.