Софийската “Мала Света гора”

Обикновено, начело на монашеското обединение стои манастир наречен лавра, координиращ и ръководещ останалите, а подчинените му игумени образували игуменски съвет, който в Света Гора Атон  до ХVІІ в. се нарича Протат – по името на главния манастир, където се провеждат заседанията. Начело на този съвет съвет стои протоепистат, представител на главната  обител, управлявящ заедно с пълномощници на останалите манастири наречени епистати. Този върховен орган управлява конфедерацията, но съществува и по-нисш съвет – на антипросопите – занимаващ се с ежедневните дейности в обителите.

Освен Средецката “Света гора”, в България и Софийско са съществували манастири, на които са били подчинени от един, до няколко по-малки обители и метоси. В южната ни съседка Гърция са се оформили, запазените и до днес манастирски обединения на полуостров Атон, Мелетия и по-късното братство в Метеора, посещавано  от много български туристи и поклонници.

След възобновяване на Българската държава през 1185 г. Средец се изявява отново като важен религиозен и духовен център. Местният епископ е издигнат в митрополитски сан. През 1360 г. Средецкият митрополит участва в църковно-държавния събор срещу еретиците, проведен в столицата Търново. В периода обхващащ  Втората българска държава (1185-1396 г.) в Средец и околностите му са построени множество манастири, което дава основание на някои от съвременниците да ги назовават “Средецката Света гора”(Средецко Светогорие).

Лавра на Средецката “Мала Света гора”, която обхваща 14 духовни обители, е Бистришкият манастир “Св. Георги”. Под негово управление са Боянският манастир “Св. Пантелеймон”, Бистришките манастири “Св. Петка” и “Св. Петър”, Владайският “Св. Петка”, Германският “Св. Иван Рилски”, Драгалевският “Св. Богородица” (на снимката),  Железнишкият “Св. Дух”, Кладнишкият “Св. Никола”, Кокалянският “Св. Архангел Михаил”, Лозенският  “Св. Спас”, Симеоновският “Св. Архангел Михаил”, Студенечкият манастир”Св. Георги” и Урвичкият “Св. Никола”.

Както в конфедерацията, така и независимо от нея са съществували манастири, на които са били подчинени от един до няколко духовни обители. В околностите на София по това време са съществували над 100 манастира.

През 1382 г. град Средец е завладян от турския поробител, повечето от манастирите споделили съдбата на разрушението и забвението и това е края на Софийската “Мала Св. гора”.

По-късно, през ХVІІІ и нач. на ХІХ в. в различна степен и според възможностите, част (около 25) от тях са възстановени. Според древно предание достигнало до днес религиозният меценат цар Иван Александър (1331-1371) издига в Софийско четиринадесет черкви и манастири.

Бистришкият манастир “Св. Георгий Победоносец” е била “Главен” манастир на обединението Софийска Мала Света гора. Кога е основан “Флагманът” на Средечкото светогорие Софийската Мала Света гора не  се знае, но се предполага, че това е времето на Втората Българска държава (ХІІ-ХІV в.).

През 1382 г., когато турските пълчища завладяват София манастирът е разрушен.
Дълго време след това на неговото място е съществувало оброчище, което местното население тачи и се отбелязва с тържествен  събор на Гергьовден.
През ХV в. на това място е построена малка каменна църква, вкопана в земята.
Запазена днес каменна чешма е от този период, с издълбана арка. По-късно на мястото на малкият храм е построена днешната внушителна черква на с. Бистрица.

Второто известно манастирско обединение в Софийска епархия е Брезнишкото Седмопрестолие (Брезнишки, Бегуновски, Чепински и т. н.). За много от обителите има оскъдни сведения, а за съществувалите средновековни манастири “Св. Николай Летни” край с. Конско и “Св. Николай” край с. Бегуново няма запазени исторически документи.

Поясът от 120 църкви и манастири на Софийска епархия, обхождащ като духовен пръстен София от античността до наши дни, е най-красноречивото свидетелство за важността на селището, дарено с чудесна и целителна природа, превърнало се трайно във книжовен, политически и икономически център на българската държава.