На днешния 7 май през 1876 г., след деветдневна съпротива, Дряновският манастир „Св. архангел Михаил“ е превзет, разрушен и опожарен от войските на Фазлъ паша. От 29 април 1876 г. манастирът е бил убежище и закрила на въстаниците от четата на поп Харитон. Това събитие е най-ярката проява на въстанието в Търновския революционен окръг.
Тази година гр. Дряново и Дряновският манастир са национален център на Северна България по отбелязване на сто и тридесет години от Априлското въстание и осемстотин години от основаването на Дряновския манастир. Тържествата се провеждат под патронажа на президента Георги Първанов и се ръководят от национален комитет под председателството на проф. Стефан Данаилов – министър на културата. Официалното откриване на годишнината от въстанието беше в гр. Панагюрище на 1 май.
Годишнината – осемстотин години Дряновски манастир „Св. архангел Михаил“ – ще бъде отбелязана с тържествена св. Литургия, отслужена от Великотърновски митрополит Григорий, в съслужение с висшия клир и духовници. Ще присъстват президентът Първанов, министър Данаилов, официални лица и много граждани. Финалът е тържественият митинг-заря в района на Дряновската св. обител на 13 май 2006 г. Тържествата са прекрасен повод за всички читатели на Двери да посетят манастира и да се насладят на неповторимата му атмосфера.
Обителта предлага настаняване и храна и е удобена база за туризъм до отстоящия на четири километра гр. Дряново, където се намират интересни храмове от 19 в., градският Исторически музей и Музеят на възрожденската архитектура „Никола Фичев“ („уста“ – майстор Колю Фичето), който е родом от Дряново.
На 10 март 2006 г. дряновски съдия-изпълнител въвежда Великотърновската митрополия във владение на общинската почивна база, разположена в Дряновския манастир. На това събитие присъства Великотърновски митрополит Григорий. Манастирските имоти се връщат в резултат от гражданско дело от 1996 г., заведено от тогавашният игумен на св. обител – архим. Авксений. Делото е с искане за връщане на собственост и владението на манастира върху двуетажна сграда с площ 740 м2, построена в северозападната част на манастирския двор, килийно училище на втория етаж с площ от 176 м2, както и паркинг с площ ок. 1000 м2 пред манастирските порти. Тогава е дадено правото на манастира да стопанисва и хотел „Водопадите“. Той е построен с общински средства върху манастирска земя и св. обител се задължава да изплати определена от съда парична сума за хотела (телефони за резервации към хотела: +359 676 40 49; +359 676 52 15; факс: +359 676 23 90).
Манастирът е паметник на историята и културата на българския народ и една от най-почитаните светини на Българската православна църква. Сега той е действащ, мъжки, с храмов празник 8 ноември, намира се в Дряновска духовна околия – Великотърновска епархия.
Адрес: 5370, гр. Дряново, Дряновски манастир „Св. архангел Михаил“
Телефон за връзка: +359 676 23 89.
Посетителите – православни християни и туристи – могат да отседнат и в хотел „Дряново“, който също се намира в района на манастира.
Телефон за контакт: +359 676 23 14; факс: +359 676 43 77.
Историческа справка
Дряновски манастир „Св. архангел Михаил“
Разположен е в неповторим живописен пролом върху ивица земя (речен нанос) на десния бряг на Дряновска река. Отстоява на четири километра югозападно от гр. Дряново, на петнадесет километра североизточно от гр. Габрово, на двадесет и пет километра югозападно от гр. Велико Търново и на ок. триста и петдесет километра североизточно от гр. София.
Предполага се, че е основан от династията на Асеневци (началото на 12 в.) в местността „Малкия св. Архангел“ на два километра северно от днешната св. обител. В местноста „Църквището“ се е намирала тяхна лятна резиденция, а св. архангел Михаил е на голяма почит в тази царска фамилия.
Друга версия за основаването на средновековната св. обител „Св. архангел Михаил“ е, че е основана по времето на цар Калоян (1197-1207) след пренасяне на мощите на св. Михаил Воин от Потука в Търновград. Процесията със св. мощи пренощува край Дряновската река под местността „Градът“ и по християнските канони на свещенното място се издига духовна св. обител.
Манастирът, основан тогава, съществува и сега и има дългогодишна и трагична история. Преживява четири разрушения, за да възникне от пепелта и разрухата и отново да е център на духовност и преклонение от българския народ.
За първи път св. обител е разрушена през 1393 г. след падането на Търновска България под османска власт, но е възобновен през 16 в. – в местността, известна днес под името „Голям св. Архангел“, а по-късно отново е разрушен и ограбен. Родолюбивите дряновци и населението от околните селища го възстановяват отново в края на 17 в. на сегашното място, за което свидетелства надпис от 1701 г. над вратата на една от монашеските килии. В кратко описание на пергамент от Хилендарския манастир се споменава, че в него живеят четиристотин-петстотин монаси – огромен брой за онова време.
За трети пореден път манастирът е разрушен по време на кържалийските безчинства по тези земи. Отново е възобновен в първата половина на 19 в., когато през 1845 г. е построена старата църква „Св. архангел Михаил“. Тя е била вкопана в земята с двадесет стъпала каменна, безкуполна, с осемстенна камбанария постройка, строена по времето на игумена, архим. Рафаил от Дряново. Втората – еднокорабната „Успение на Пресвета Богородица“ – е построена през 1860 г., а иконостасът е резбован от майстор Н. Йонков през 1876 г.
За четвърти и последен път манастирът е разрушен по време на Априлското възстание от 1876 г. Това става при обсадата на укрилата се тук чета на поп Харитон и Бачо Киро, т. е. след превземането на манастира от башибозука и редовната османска войска, начело с Фазлъ паша. Топовете на османската армия разрушават куполите и покрива на храма „Св. архангел Михаил“, а лумналият пожар изпепелява иконостаса и стенописите. Гюлетата оставят следи по дебелите стени на храма, но не могат да го сринат до основи.
През епохата на Възраждането тази св. обител е духовен и революционен център. В 1871 г. апостолът на българската свобода Васил Левски основава тук революционен комитет. Манастирът е известен с т. нар. „Дряновски препис“ на История славянобългарска от преп. Паисий Хилендарски, който се пази в държавната библиотека в Москва („Венелинов препис“), а в НБКМ в София се съхранява един „дряновски“ дамаскин от 17 в. В пламъците при разрушаването на манастира през 1876 г. изгарят „четири кола книги църковни, с всичкия си такъм и една кола рукопис“ – според тогавашния игумен Пахомий. Можем да си представим какво книжно богатсво е загубено за поколенията.
Манастирът е убежище на редица видни революционери: Васил Левски; о. Матей Преображенски – Миткалото; Георги Измирлиев – Македончето, един от ръководителите на Горнооряховския (Търновски) революционен окръг. Той е и последен подслон на четата от двеста четници на поп Харитон, Петър Пармаков и даскал Бачо Киро Петров. След деветдневна обсада манастирът пада в османски ръце и е разрушен – сравнително запазена остава само църквата „Св. архангел Михаил“.
На 3 април 1877 г. обновената църква „Св. архангел Михаил“ – без стенописи, с пробит от куршуми потир и дупки от шрапнели в каменните зидове, съзнателно оставени от строителите, за да не се забравя миналото и българското страдание, е тържествено осветена. Игуменът Пахомий (Стоянов) отслужва панахида за загиналите въстанници и слага начало на най-новата история на манастира. Св. обител е възобновена напълно след 1880 г., а на мястото на старата църква „Успение Богородично“ е издигнат мемориален паметник-костница на загиналите въстаници. Проектът е на италианския архитект Джовани Масути, дооформен от склуптора Лука Арджини през 1897 г.
През 1925 г. към западнта страна на манастирската църква е издигната прилепнала във възрожденски стил камбанария, а от северния вход е изграден аркиран притвор. През лятото на 2004 г., за пръв път след повече от столетие, започва да се изографисва храмът „Св. архангел Михаил“ – по проект на иконографа Евгени Николов. В двата купола вече са изписани изображенията на Иисус Христос и Пресвета Богородица и постепенно се завръща старинният блясък на храма.
Манастирският комплекс има издължена форма и включва църква, двуетажна игуменарница, жилищни сгради от запад, стопански сгради от камък и дърво, мавзолей на борците за национална свобода и независимост. В сградата, разположена непосредствено до главния вход от север, е изложена експозицията на Исторически музей, гр. Дряново – „Дряновският манастир – средище на българския дух, въстаническо огнище през 1876 г.“, и хотел „Водопадите“. В малка сграда, близо до църковната камбанария е уредена изложба от икони, като особен интерес представлява иконата „Св. Богородица с Младенеца“ заобиколена с петнадесет житийни сцени (от края на 18 в.).
Малка сводеста порта през дървен мост над Дряновската река отвежда посетителя в долината на р. Андъка, в която след десетина минути път и покрай малък водопад от карстовия извор посетителят се отзовава пред пещерата „Бачо Киро“ – национален природен феномен. Тя е обитавана от праисторическия човек (според специалистите), с галерии, дълги три километра, на няколко равнища, а електрифицираният маршрут е ок. половин километър. Този туристически обект работи целогодишно без почивен ден.
В интересното дефиле на реките около манастира е изградена екопътека с кръгов маршрут (ок. три километра и половина), която разкрива прелестите на природата в този неповторим кът на България. Скалите на пролома са удобни за скално катерене и алпинизъм. На около километър от манастира се намира местността „Манастирско лозе“, където се намира паметна плоча на загиналите въстанници. Тук, след деветия ден на обсадата, през нощта, са избити голяма част от тях при опита им да пробият османската обсада.
