Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1.jpgНа днешния ден 7 май, през 1876 г. след деветдневна съпротива е превзет, разрушен и опожарен Дряновският манастир “Св. Архангел Михаил” от войските на Фазлъ паша. Манастирът от 29 април 1876 г. бил убежище и закрила на въстанниците от четата на поп Харитон. Това събитие е най-ярката проява на въстанието в Търновски революционен окръг.

Тази година град Дряново и Дряновският манастир са национален център на Северна България по отбелязване на 130 години от Априлското въстание и 800 години от основаването на Дряновския манастир през 2006 г. Тържествата се провеждат под патронажа на президента Георги Първанов и се ръководят от национален комитет под председателството на проф. Стефан Данаилов – министър на културата. Официалното откриване на годишнината от въстанието беше в  град Панагюрище на 1 май.

Юбилеят – 800 години Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил” ще бъде отбелязан с тържествена литургия отслужена от Великотърновският митрополит Григорий в съслужение с висшия клир и духовници. Ще присъстват: президентът Георги Първанов, министър Ст. Данаилов, официални лица и много граждани. Финалът е тържественият митинг-заря в района на Дряновската обител на 13 май 2006 г. Тържествата на обителта са прекрасен повод за всички читатели на Двери да посетят манастира и да се насладят на неповторимата му атмосфера.

Обителта предлага настаняване и храна и е удобена база за туризъм до отстоящия на 4 км гр. Дряново, където се намират интересни черкви от ХІХ в.,  градския исторически музей и музея на възрожденската архитектура “Никола Фичев”( “уста”- майстор Колю Фичето), който е родом от Дряново. На 10.03.2006 г. дряновски съдия-изпълнител въвежда Великотърновската митрополия във владение на общинската почивна база, разположена в Дряновския манастир. На това събитие присъства Великотърновският митрополит Григорий. Манастирските имоти се връщат в резултат на гражданско дело от 1996 г., заведено от тогавашният игумен на обителта – архимандрит Авксений. Делото е с искане за връщане на собственост и владението на манастира върху двуетажна сграда с площ 740 кв. м, построена в северозападната част на двора на манастира, килийно училище на вторият етаж с площ от 176 кв. м, както и паркинг с площ около 1000 кв. м пред манастирските порти. Тогава е дадено правото на манастира да стопанисва и  хотел ВОДОПАДИТЕ **. Той е построен с общински средства върху манастирска земя и обителта се задължава да изплати определена от съда парична сума за хотела. Телефони за резервации към хотела: + 359 676 40 49 / 52 15; факс: + 359 676 23 90;
Манастирът е паметник на историята и културата на българския народ и една от най-почитаните светини на Българската православна църква. Сега той е  действащ, мъжки, с храмов празник 8 ноември, намира се в Дряновска духовна околия – Великотърновска Епархия.

Адрес: 5370, гр. Дряново, Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”
Телефон за връзка :  + 359 676 23 89
Посетителите православни християни и туристи могат да отседнат и в хотел ДРЯНОВО **, който също се намира в района на Дряновски манастир.
Телефон за контакт: + 359 676 23 14; факс:  +359 676 43 77;
 


Историческа справка
Дряновски манастир “Св. Архангел Михаил”

Светата обител е разположена в неповторим живописен пролом, върху ивица земя (речен  нанос), на десния  бряг на Дряновската река. Манастирът отстоява на 4 км югозападно от гр. Дряново, на 15 км североизточно от гр. Габрово, на 25 км югозападно от гр. В. Търново и на около 350 км североизточно от гр. София.

Предполага се, че манастирът е основан от династията на Асеневци (началото на ХІІ в.) в местността “Малкия Св. Архангел” на 2 км северно от днешната обител. В  местноста “Църквището” се е намирала тяхна лятна резиденция, а Св.Архангел Михаил е на голяма почит сред тази царска фамилия.

Друга версия за основаването на средновековната обител “Св. Архангел Михаил”, че е основана по времето на цар Калоян (1197 – 1207 г.), след пренасяне на мощите на Св. Михаил Воин от Потука в Търновград. Процесията с мощите пренощува край Дряновската река под местността “Градът” и по християнските канони на свещенното място се издига духовна света обител.

Манастирът основан тогава, съществува и сега и има дългогодишна, трагична история. Той преживява четири разрушения, за да възникне от пепелта и разрухата и отново да е център на духовност и преклонение на българския народ.

За първи път светата обител е разрушена през 1393 г. след падане на България под османски иго, но е възобновен през ХVІ в., в местността известна днес под името “Голям Св. Архангел”, а по-късно отново е разрушен и ограбен. Родолюбивите дряновци и населението от околните селища го възстановяват отново в края на ХVІІ в. на сегашното място, за което свидетелства надпис от 1701 г. над вратата на една от монашеските килии. В кратко описание на пергамент от Хилендарския манастир се споменава,  че в него живеят 400 – 500 монаси – огромна  цифра за  това време.

За  трети пореден път манастирът е разрушен по време на кържалийските безчинства по тези земи. Отново е възобновен в  първата половина на ХІХ в., когато е построена старата черква “Св. Архангел Михаил” през 1845 г. Тя е била вкопана в земята с 20 стъпала, каменна, безкуполна с осемстенна камбанария постройка, строена по времето на игумена, архимандрит Рафаил от Дряново. Втората, еднокорабната “Успение Пресвятия Богородици” е построена през 1860 г., а иконостасът е резбован от майстор Н. Йонков през 1876 г.

Четвърти – последен път манастирът е разрушен по време на Априлското възстание 1876 г. Това става при обсадата на укрилата се тук чета на поп Харитон и Бачо Киро, т. е. след превземането на манастира от освирепелите и озверени орди от башибозук и редовна турска войска начело с Фазлъ паша. Топовете на турската армия разрушават куполите и покрива на храма “Св. Архангел Михаил”, а лумналият пожар изпепелява иконостаса и стенописите. Турските гюллета оставят следи по дебелите стени на храма, но не могат да го сринат до основи.

През епохата на Възраждането светата обител е духовен и революционен център. През 1871 г. апостолът на българската свобода Васил Левски основава тук революционен комитет. Манастирът е ивестен с т. нар. “Дряновски препис” на Паисиевата история, който се пази в държавната библиотека в Москва (”Венелинов препис”), а в Националната библиотека в София се съхранява един  “дряновски” дамаскин от ХVІІ в. В пламъците при разрушаването на манастира през 1876 г., изгорели “четири кола книги църковни, с всичкия си такъм и една кола рукопис” според тогавашния игумен Похомий. Сега след години, можем да си представим какво книжно богатсво е загубено за поколенията.

Манастирът е убежище на редица видни революционери: Васил Левски; на отец Матей Преображенски – Миткалото; Георги Измирлиев – Македончето, един от ръководителите на Горнооряховския (Търновски) революционен окръг. Той е последен подслон на четата от двеста четници на поп Харитон, Петър Пармаков и даскал Бачо Киро Петров. След девет дневна обсада манастира пада в ръцете на поробителя и е разрушен – сравнително запазена остава само черквата “Св. Архангел Михаил”.

На 3 април 1877 г. обновената черква “Св. Архангел Михаил” – без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от шрапнели в каменните зидове, съзнателно оставени от строителите, за да не се забравя миналото и българското страдание е тържествено осветена. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва панахида за загиналите въстанници и слага начало на най-новата история на манастира. Обителта е възобновена напълно след 1880 г., а на мястото на старата черква “Успение Богородично” е издигнат мемориален паметник-костница на загиналите въстаници. Проектът е на италианския архитект Джовани Масути и е дооформена от склуптора Лука Арджини в 1897 г.

В 1925 г. към западнта страна на манастирската черква е издигната прилепнала във възрожденски стил камбанария, а от северния вход е изграден аркиран притвор. През лятото на 2004 г. за пръв път след повече от век,  започва да се изографисва храмът “Св. Архангел Михаил” по проект на иконографа Евгени Николов. Вече са изписани изображенията на Иисус Христос и Св. Богородица в двата купола и постепенно се завръща старинният блясък на черквата.

Манастирският комплекс има издължена форма и включва черква, двуетажна игуменарница, жилищни сгради от запад, стопански сгради от камък и дърво, мавзолей на борците за национална свобода и независимост. В сградата разположена непосредствено до главния вход от север е изложена експозицията на историческия музей в гр. Дряново – “Дряновският манастир – средище на българския дух, въстаническо огнище през 1876 г.” и хотел “Водопадите”. В малка сграда, близо до черковната камбанария е уредена изложба на икони, като особен интерес представлява иконата “Св. Богородица с Младенеца” заобиколена с 15 житийни сцени (от края на ХVІІІ в.).

Малка сводеста порта през дървен мост над Дряновската река отвежда посетителя в долината на р.Андъка, в която след около 10 мин. път и покрай малък водопад от карстовия извор, посетителя се отзовава пред пещерата “Бачо Киро” – национален природен феномен. Тя е обитавана от праисторическия човек (според специалистите), с галерии ( дълги 3 км)  на няколко нива, а електрифицираният маршрут е около 500 м. Този туристически обект работи целогодишно без почивен ден.

В интересното дефиле на реките около манастира е изградена екопътека с кръгов маршрут (около3.5 км), която разкрива прелестите на природата в този неповторим кът на България. Скалите на пролома са удобни за скално катерене и алпинизъм. На около 1 км от манастира се намира местността “Манастирско лозе”, където се намира паметна плоча на загиналите въстанници.  Тук след деветия ден на обсадата, през нощта, са избити голяма част от тях при опита им да пробият турската обсада.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33q49 

Разпространяване на статията: