На 4 февруари на 67-годишна възраст почина монах Михаил (Хаджиантониу), гръцки аскет и писател, който имаше много духовни чеда и приятели в България.
О. Михаил посети нашата страна за първи път преди двадесет години, като гост на Седмицата на православната книга във Варна. Тогава той представи своята първа книга в превод на български език Антихристът. Монах Михаил спечели сърцата на много хора с необичайния език на проповед, с неподправената любов към Христос и ближните.
Малко по-късно на български език излязоха още две негови книги – В капана на зилотизма и За сексуалното възпитание в Православната църква, а негови проповеди и по-кратки текстове бяха публикувани на различни места, включително и в Двери (тук и тук).
През тези години о. Михаил посещаваше почти всяка година България. Той обичаше нашата страна и нейните християни. За тези, които го познаваха и общуваха с него, всяка среща носеше нещо ново, вдъхновяваше и откъсваше от религиозната рутина, която убива.
В книгите си, но и в личното си слово монах Михаил критикуваше фарисейския дух в Църквата и открито назоваваше болезнени проблеми, с чието съществуване всички са се примирили. Това му спечели неприятели, но и нови чеда, които търсеха в Църквата истинския евангелски дух на непримиримост към формализма и лъжата. Особено силно беше негодуванието му, когато Христовата истина лукаво се използва за оправдаване на пороците в църковния живот.
Той свидетелстваше за Христос смело и с много любов към хората.
О. Михаил почина в атинска болница след продължително лечение от COVID-19.
Бог да го прости! Нека Христос, Когото той толкова много обичаше, го приеме при Себе Си. А на всички негови духовни чеда и на хората, които го обичаха, да даде утеха и дръзновение в пътя към Царството небесно.
Надявам се, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас. И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата.
Фил. 1:20-25
