Мобилно меню

4.65 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (40 Votes)

стоян малиновНегово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит уважи защитата на докторската дисертация на Стоян Малинов, асистент в катедра „Практическо богословие“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитата се проведе на 20 октомври в аулата на висшето учебно заведение, а темата на дисертацията е „Богословски аспекти на музикалните и текстовите образи в Златоустовата литургия на Ангел Попконстантинов“.

В дисертацията се прави исторически обзор на българската авторска църковна музика от края на 19 век до края на 70-те години на 20 век с център биографията и творческата дейност на Ангел Попконстантинов.

Ангел Попконстантинов (1905-1981 г.) е известен църковен композитор, асистент и преподавател по църковна музика и църковен ред в Музикалната академия. Той е композирал за смесен хор, а след това е аранжирал за мъжки хор светата Златоустова литургия, одобрена, но неиздадена досега от Св. Синод. Тези негови композиции и до днес се изпълняват в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Голяма заслуга на маестро Попконстантинов е, че през своите 42 години работа в Патриаршеската катедрала той събира и преписва много църковно-хорови песнопения и по този начин създава църковно-хоровата библиотека. В Богословския факултет (и при трансформирането му в Духовна академия) преподава 30 години църковна музика. Работил е дълго време и със сегашния патриарх Неофит, който е бил негов помощник-диригент в хора на „Св. Александър Невски“.

Информация и снимка: Софийска св. митрополия

4.1875 1 1 1 1 1 Rating 4.19 (32 Votes)

studenti offnewsМинистерството на образованието предложи още четири направления да бъдат обявени за приоритетни в българското висше образование. Това са „Теология и религия“, „Философия“, „Археология и история“ и „Филология“. Като мотив е посочено, че тези специалности „са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество“ и затова те трябва да бъдат подкрепени с отпускането на допълнителни места, въпреки че пазарът на труда не е благоприятен за завършилите тези направления. Така приоритетните направления във ВУЗ-овете стават 36 или общо 70%. Според Рейтинговата система на висшето образование в България за 2016 г. 41.06% от завършилите „Теология“ са намерили реализация според образованието си.

В основата на мотивацията за приемане на Постановлението е стремежът на държавата да осъществява реформа в приема и финансирането на висшите училища и да защити определени професии, към които интересът на потребителите е ограничен, но са важни за икономическия и социалния живот на страната.

3.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (21 Votes)

IMG 1528На 27 февруари 2017 г. в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше проведена защита на докторска дисертация по литургика на Любка Боянова Бурмова.

Темата на дисертацията беше „Раннохристиянската литургична практика според някои новозаветни апокрифи (I-IV век)“, подготвена под научното ръководство на доц. дякон д-р Иван Иванов.

В научното жури, което според изискванията на закона е рецензирало дисертационното съчинение на докторантката, влизаха проф. д. б. н. Емил Трайчев (СУ) и доцентите д-р Мариян Стоядинов (ВТУ), дяк. д-р Иван Иванов (СУ), свещ. д-р Людмил Малев (ВТУ) и д-р Стефан Стефанов (ШУ). И петимата членове на журито единодушно гласуваха с „да“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Л. Бурмова.

4.2727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.27 (11 Votes)

sv athanasii konf fill 354x500Богословският факултет на СУ "Св. Климент Охридски" съвместно с Центъра за изследване на патристичното и византийско наследство към университета и Гражданско сдружение "Св. Атанасий Велики" организират на 3 февруари еднодневна конференция, посветена на живота и творчеството на св. Атанасий Александрийски и спецификите на света на Късната античност.

Събитието се организира по случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики. 

Конференцията ще е с участието на учени от различни области на хуманитаристиката и ще има шест сесии:

„Исторически контекст“ (с модератор Белоградчишки епископ Поликарп)

„Св. Атанасий и Библията“ (с модератор проф. д-р Иван Христов)

„Полемика и теология у св. Атанасий Велики“ (с модератор доц. Д-р Иво Топалилов)

„Археологически открития“ (с модератор доц д-р Светослав Риболов)

„Св. Атанасий и съвременните изследвания“ (с модератор Тодор Патриков)

„Паметта за св. Атанасий във Византия“ (с модератор Адриана Любенова).

Конференцията ще се проведе от 9 ч. до 19.00 ч. в "Нова конферентна зала" на СУ "Св. Климент Охридски", Северно крило на Ректората. Всички, които имат интерес към разглежданите теми, могат да присъстват.

4.6470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (34 Votes)

 

thumbnail IMG 6283На 1 септември, началото на църковната година, в Богословския факултет в София се проведе защитата на докторската дисертация на Венцислав Каравълчев „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964 г.)“. Научното жури в състав проф. д-р А. Омарчевски, председател, проф. д-р Гълъбина Петрова, свещ. доц. д-р Людмил Малев, проф. дфн Нина Димитрова и доц. д-р Павел Павлов (научен ръководител) единодушно гласува за присъждане на докторска степен на Венцислав Каравълчев.

Във въведителното си слово Венцислав Каравълчев разказа за мотивите си да се заеме с изследването на тази трудна тема: „Граничността на изследвания период, все още живата връзка с много процеси от близкото минало, неосмислени стереотипи и продължаващи действието си модели на социално поведение и световъзприемане прави проблематиката за отношенията между Църквата и държавата през комунизма особено актуална“.

В. Каравълчев разказа и за процеса на изследователската си работа и отбеляза източниците, които най-силно са го впечатлили с ярката картина на комунистическите репресии срещу българските християни. Сред тях е „Дневникът на един свещеник 1941-1962“ на провинциалния свещеник о. Данаил Мусенски, който педантично и ден по ден описва постепенното замиране на християнския живот в неговата енория, за да се стигне до невъзможността да отслужва Литургия в празния храм.

От своя страна членовете на научното жури запознаха присъстващите със своите рецензии и становища за изследването:

Проф. Нина Димитрова говори за приносите на дисертацията за богословското осмисляне на антицърковните гонения през комунистическия период: „Теоретично достойнство виждам и в предлаганите обяснения за причините за репресивното отношение на тоталитарната държава към Църквата – защото последната възпрепятства тоталността на контрола над човека, предоставяйки му убежище в измерения, където политическата власт няма влияние. Разбираемо „изкореняването“ на религиозния светоглед става една от първостепенните задачи на „комунистическото строителство“.“

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.