На 14 ноември Църквата чества паметта на един от най-бележитите императори на Византия – Юстиниан, който в славянските жития се отбелязва като „св. благоверни цар Управда – Юстиниан”. Трябва да отбележим, че имп. Юстиниан се чества от славянските църкви на 14 ноември, докато Гръцката църква чества паметта на императора заедно със съпругата му Теодора на 2 август. В Синаксара са вписани като светци от Константинополския патриарх Йоан ІХ Агапит (1111-1134). Тази грешка с честването обаче поражда редица въпроси. Едни източници посочват за този ден (14/27 ноември) честването на Юстиниан и Теодора, а други на Юстин І и Евтимия. Интересното е, че някои източници посочват, че имп. Юстин І след смъртта на съпругата си Евтимия се жени повторно за жена с име Теодора, което пък е вероятно причината за объркването на деня на честването, което продължава и до днес.
Името Управда, според спорното житие „Vita Justiniani”, е славянското рождено име на император Юстиниан. Мнозина считат, че точно поради този отхвърлен от повечето учени факт – славянския произход на императора, славяните го включват в църковния си календар. Настоящата статия няма за цел да даде отговор на въпросите, които поставя личността на имп. Юстиниан, а по-скоро да запознае читателите със сложната проблематика, която ги поражда.
Тридесет и осем годишното управление на император Юстиниан (527-565 г.) е един от най-величествените периоди в историята на Източната римска империя. Юстиниан си поставя амбициозната цел да възкреси отново римското величие. Много са делата му, които обхващат всички сфери на обществено-политическия живот на империята, способствали за обединението и възраждането на мощта й. Много е изписано, както за самия Юстиниан, така и за времето на управлението му, въпреки това и до ден днешен няма нито една „пълна Юстинианова история”.
Името Юстиниан днес напълно е изместило едно от вероятните рождени имена на бъдещия император. Според мнозина авторитетни изследователи, той се е казвал Петър Сабатий (Petrus Sabbatius). Единственият източник, в който е оцеляло името „Flavius Petrus Sabbatius Justinianus” е един консулски диптих от 521 г. по повод неговото назначаване за консул и висш главнокомандващ (магистер милитум). Самото име Юстиниан свидетелства за това, че е бил осиновен от своя чичо, имп. Юстин І (518-527) и че осиновяването е станало преди назначаването му за консул.
Името Юстиниан днес напълно е изместило едно от вероятните рождени имена на бъдещия император. Според мнозина авторитетни изследователи, той се е казвал Петър Сабатий (Petrus Sabbatius). Единственият източник, в който е оцеляло името „Flavius Petrus Sabbatius Justinianus” е един консулски диптих от 521 г. по повод неговото назначаване за консул и висш главнокомандващ (магистер милитум). Самото име Юстиниан свидетелства за това, че е бил осиновен от своя чичо, имп. Юстин І (518-527) и че осиновяването е станало преди назначаването му за консул.
Учените са постигнали съгласие, че Юстиниан няма благороднически произход и подобно на своя чичо Юстин І, от беден селянин, тръгнал пеш за Константинопол, се издига до императорския трон. Трябва да отбележим, че сръбските изследователи, които са най-активно работещите по славянската следа, се опитват да наложат не просто славянския, но сръбския произход на имп. Юстиниан. Често в днешните сръбски жития на светеца четем: „Свети Јустинијан, цар византијски. Пореклом Словенин, вероватно Србин...” Прокрадват се опити също да направят имп. Константин І Велики (роден в Naissus, днешния Ниш, в Сърбия) и Юстиниан далечни родственици.
Другият интересен момент е родното място на император Юстиниан. Според Прокопий Кесарийски, чичото на Юстиниан Юстин І бил беден селски момък от селището Тавризион (Tauresium), което се намирало в близост до селището Ведериана. Прокопой казва също, че селището се намирало в земите на европейските дардани, което предполага една доста широка локализация, която може да бъде както на територията на България, така и на Република Македония. Поради това, че и до ден днешен Тавризион и Ведерина не са локализирани, имаме десетки предположения. Едни историци идентифицират родното място на Юстин със с. Таваличево, Кюстендилско, за други Ведериана се е намирала в околностите на Ниш, за трети – сред които и св. Николай Велимирович, това са околностите на Скупи (Скопие), за четвърти близкото до Скупи градче Тауризиум (днес село Таор, Република Македония). Има и такива, подобно на един от най-добрите познавачи на Рим, Едуард Гибън, според които Юстиниан е роден в околностите на Сердика (София). Такова е и мнението на св. Димитрий Ростовски (1651-1709), записано в Чети Минея: „Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България”. Прави впечатление трансформацията и идентификацията на Ведериана с Ведряни. Тук е редно да отбележим, че повечето изследователи са единодушни, че св. Юстиниан не може да има гръцки произход. Мнозина се обединяват около мнението, че той е трак, а други се опитват да бъдат по-конкретни и обобщават, че той най-вероятно е латинизиран илир. Изворите потвърждават подобна констатация, тъй като свидетелстват, че Юстиниан „говорел развален латински, а гръцки – като варварин”.
Другият интересен момент е родното място на император Юстиниан. Според Прокопий Кесарийски, чичото на Юстиниан Юстин І бил беден селски момък от селището Тавризион (Tauresium), което се намирало в близост до селището Ведериана. Прокопой казва също, че селището се намирало в земите на европейските дардани, което предполага една доста широка локализация, която може да бъде както на територията на България, така и на Република Македония. Поради това, че и до ден днешен Тавризион и Ведерина не са локализирани, имаме десетки предположения. Едни историци идентифицират родното място на Юстин със с. Таваличево, Кюстендилско, за други Ведериана се е намирала в околностите на Ниш, за трети – сред които и св. Николай Велимирович, това са околностите на Скупи (Скопие), за четвърти близкото до Скупи градче Тауризиум (днес село Таор, Република Македония). Има и такива, подобно на един от най-добрите познавачи на Рим, Едуард Гибън, според които Юстиниан е роден в околностите на Сердика (София). Такова е и мнението на св. Димитрий Ростовски (1651-1709), записано в Чети Минея: „Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България”. Прави впечатление трансформацията и идентификацията на Ведериана с Ведряни. Тук е редно да отбележим, че повечето изследователи са единодушни, че св. Юстиниан не може да има гръцки произход. Мнозина се обединяват около мнението, че той е трак, а други се опитват да бъдат по-конкретни и обобщават, че той най-вероятно е латинизиран илир. Изворите потвърждават подобна констатация, тъй като свидетелстват, че Юстиниан „говорел развален латински, а гръцки – като варварин”.
Най-интересни обаче са въпросите, които се крият зад името Управда – с какво е свързано то, откъде и с какво започва употребата му?
През 1883 г. Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”, който е бил съхраняван в малка кутия заедно с други ръкописи. Към житието били приложени бележки написани със същия почерк. Това житие представлява всъщност описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че то се явява съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон (житието вероятно е съхранявано първоначално в Сердика, след построяването на първите манастири в Атон през 10 в. препис от житието е съхраняван в манастирска библиотека на ордена „Св. Василий” (тогава манастира „Св. Василий”, Basilian Monastery). Тук е редно да отбележим, че под илирийски или тракийски език много вероятно е да се има предвид славянският. Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил (гр. Theophilos, лат. Deocarus). По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.
В житието се казва, че рожденото име на Юстиниан е Управда. Управда се родил в Призрен (днес Косово). Баща му, който бил далечен родственик на Константин Велики, са наричал Исток, а майка му Бигленица. Майка му била сестра на бъдещия импер. Юстин І, който в този случай се явява вуйчо на Юстиниан. Бащата на Юстиниан имал сестра на име Лада, омъжена за славянския принц Селимир. Лада и Силимир имали няколко синове, един от които Речирад станал съюзник на българите. Малко преди да достигне 20-годишна възраст, Юстиниан убива в дуел братовчеда си Речирад, но тъй като сам е ранен, е изпратен в Константинопол на лечение. По-късно Юстиниан е изпратен от вуйчо си Юстин І за заложник при Теодорих в Италия. В това житие се споменава също, че Юстиниан въздига (или престроява построения от Константин Велики) в Сердика голям храм в чест на своя учител наречен „Св. София”. Сам Богомил, който, както вече споменахме, става епископ на София под името Домнио, бил погребан след смъртта си в нея.
Автор на това съкратено житие на латински, препис от славянски, бил някой си Иван Томко Марнавич, а поръчител на направата на житието бил Николо Алемани.
Няколко години по-късно Брайс и Константин Иречек публикуват своята статия, която всъщност са редактираните бележки към житието с едно допълнение, в което (от съвременна гледна точка) доста неубедително обявяват житието за продукт на 17 в. В статията се посочва как Иван Марнавич, който между впрочем е не някой друг, а родения в Далмация папски легат проф. д-р Иван Тонко Марнавич (Ioannes Tomcus Marnavitius, Ivan Tonko Mrnjavić, 1580-1637), епископ на Загреб и на Босна, е подвел Алемани, който му възлага да направи съкратения превод достигнал до нас. Самото житие, според тях, противоречи на фактите, като изреждат някои от най-фрапантните, а именно, че в средата на 5 в. „славяните” още не били дошли на Балканите, че българите били някъде си из „Азия”, а „Света София” в Сердика била построена чак през „10 век” (Виж: James Bryce and Constantin Jireček „Life of Justinian by Theophilus”, The English Historical Review, Vol. 2, No. 8, Oct., 1887). Впоследствие, без да се задълбочават в критиката си, А. Василиев, Крумбахер и други учени повтарят аргументите на Брайс и Иречек. Мнението на Крумбахер, който нарича житието фалшификат, има определящо значение за утвърдилото се вече мнение в съвременната наука, че славянското житие на Юстиниан-Управда е фалшификат.
