Проучването „Православната църква днес”, извършено и публикувано от Православния институт „Патриарх Атинагор”, Бъркли, САЩ, опровергава много от наложените стереотипи и хвърля нова светлина върху живота на една от най-непознатите верови традиции в Америка – православното християнство.
Историческият път на православието в Америка започва през 19 в., в тогава още Руска Аляска (продадена на САЩ от Русия през 1876 г., за 7.2 милиона долара). Днес православните християни в САЩ са между 1 200 000 – 1 300 000 души, които са организирани в 2 200 – 2 300 енории, разположени по цялата територия на страната. В САЩ няма една „Американска православна църква”, а православните християни са разпределени в близо двадесет различни юрисдикции на различните поместни православни църкви. „Православната църква днес” е първото национално проучване на енориашите в двете най-големи православни църкви в Америка: Гръцкия православен архидиоцез на Америка (GОА) и Православната църква в Америка (ОСА), към които принадлежат повече от половината от православните християни в САЩ. Проучването обхваща над 100 енории на GОА и ОСА разположени по всички краища на страната.
На читателите на „Двери” предлагаме извадка на някои от най-интересните факти от проучването:
1. Утвърдената представа, че православните църкви в Америка са етнически църкви на определени имигрантски общности вече не е състоятелна. Проучването показва, че всеки девет от десет енориарши на GОА и ОСА са хора, родени в Америка. Нещо повече, днес 29% от енориаршите на GОА и 51% от енориаршите на ОСА са хора обърнали се към православието от протестантизма или римокатолицизма.
2. Православните християни имат силно изразено чувство за деноминационална принадлежност. Девет от всеки десет енориаши казват, че „не могат да си представят да бъдат нищо друго, освен православни”. За мнозинството вярващи „християнство” е равнозначно на „православие” и да бъдеш християнин, означава да бъдеш православен. Осем от всеки десет смятат, че „има едно най-вярно и най-добро изповедание на християнската вяра и това е учението на Православната църква.
3. Проучването прави паралел между членовете на GOA и OCA, от една страна, и тези на Римокатолическата църква в САЩ, което показва, че православните християни са много по-силно обвързани със своята Църква и изповедание, отколкото римокатолиците – с Римокатолическата църква.
4. Силната православна идентичност не означава, че миряните в Църквата виждат религиозните си задължения точно по начина, по който институционалната Църква би очаквала. В действителност, вярващите правят своя личен избор между различните норми на църковния живот, като твърдо се придържат към това, което е основополагащо за православното изповедание. Вярата в Христовото Възкресение и реалното присъствие на Христос в Евхаристията се възприемат от православните миряни като най-фундаменталния критерий за това „да бъдеш добър православен християнин”. Редовното присъствие на църковните служби, спазването на Великите пости и безпрекословното „подчинение” на свещенството за мнозинството от вярващите не са непременно условие за това да бъдеш „добър православен”.
4. Силната православна идентичност не означава, че миряните в Църквата виждат религиозните си задължения точно по начина, по който институционалната Църква би очаквала. В действителност, вярващите правят своя личен избор между различните норми на църковния живот, като твърдо се придържат към това, което е основополагащо за православното изповедание. Вярата в Христовото Възкресение и реалното присъствие на Христос в Евхаристията се възприемат от православните миряни като най-фундаменталния критерий за това „да бъдеш добър православен християнин”. Редовното присъствие на църковните служби, спазването на Великите пости и безпрекословното „подчинение” на свещенството за мнозинството от вярващите не са непременно условие за това да бъдеш „добър православен”.
5. Само трима от десет енориаши биха подкрепили женско служение в олтара (диакониса) и само един на десет мислят, че жените могат да бъдат ръкополагани за свещеници в Православната църква. Исторически факт е, че в миналото Православната църква е имала диакониси – нещо, което отмира през Средновековието. Днес мнозинството от православните в Америка не споделят идеята за женско ръкоположение, при това и мъжете, и жените в проучването еднакво изразяват негативното си отношение към женското свещенство.
6. Повече от две трети от запитаните искат да принадлежат към енории, които „изискват една унифицирана вяра и служение и където хората споделят еднакви конфесионални възгледи”. Православните в САЩ имат различен подход (либерален, традиционен, консервативен) към църковния живот, но предпочитат хомогенна енория. Само един от четирима би толерирал различни от общоприетите богослужения и открито дискутиране на нетрадиционни верови възгледи в енорията си.
7. Православните християни в Америка имат различно мнение по въпроса на съвместимостта на еволюцията със сътворението. Според това, как този въпрос трябва да бъде преподаван в училищата, те са разделени почти по равно в три групи. Тези, които предпочитат сътворението пред еволюцията, са 33%. Тези, които предпочитат еволюцията, са 35%, а тези, които не могат да се изкажат еднозначно, са 32%. Почти по равно са разделени и относно твърдението, че „еволюционната теория е съвместима с идеята за Бога като Творец”. 41% са съгласни с него, а 38% го отхвърлят. Повече от една пета или 21% казват, че не могат да вземат отношение по въпроса.
8. Да станеш свещеник през 21 в. едва ли е мечтаният избор за повечето млади хора в САЩ. Проучването обаче показва, че три четвърти от запитаните биха подкрепили синовете си да станат православни свещеници.
Patriarch Athenagoras Orthodox Institute
