Мобилно меню

1 1 1 1 1 1 Rating 1.00 (1 Vote)

На 22 ноември, когато почина в София Ловчанският итрополит Гавриил (на 76 г.), в Ливан е починал и един забележителен архиерей на Антиохийската патриаршия. Това е 103-годишният митрополит на Планина Ливан Георгий (Ходр), човек с огромен приност за православната вяра, за епархията си, но и за цялата Антиохийска патриаршия, както и за културата на страната си.

Митр. Георгий е роден в гр. Триполи, Ливан, на 6 юли 1923 г. По това време Ливан, току-що освободен от османско господство, е подмандатна територия на Франция (такава остава до 1943 г.). От детството си митр. Георгий израства в среда, отворена за религиозно и културно многообразие, и това дълбоко повлиява личността му като духовник и интелектуалец. Учи в Триполи, а след това в Бейрут, където през 1944 г. завършва право в университета „Свети Йосиф“. След това отива в Париж, където учи богословие в Православния богословски институт „Свети Сергий“ (завършил в 1952 г.). Той е един от основателите на Православното младежко движение в Антиохийската патриаршия през 1942 г. и допринася значително за възраждането на духовния живот в тази патриаршия чрез духовно образование, пастирско служение и богословска книжнина. Ръкоположен е за дякон и презвитер през 1954 г. и служи в енорията Ел Мина в Триполи до избирането си за митрополит на епархията Планина Ливан през 1970 г. Продължава епископското си служение почти половин век, до оставката си по здравословни причини през 2018 г.

Неговото епископско служение се характеризира с всеобхватна пастирска визия, която свързва духовния живот със социалния принос и човешкото развитие. Основава Православната служба за помощ и грижа за разселени лица и жертви на войната, както и Социално-медицинския център Набаа, заедно с други медицински центрове, действащи по време на войната. Той основава и Центъра за дистанционно богословско обучение, който по-късно се превръща в Център за християнско образование „Свети Йоан Златоуст“. Създава и Центъра за подготовка за брак „Свети Николай“, построява училището „Свети Георги“ във Всалим, издава тримесечното пастирско списание, последвано от седмичния неделен бюлетин „Моята енория“, и основава Православния фонд за солидарност. Той е и един от пионерите на възраждането на монашеството в Антиохийската църква, подкрепя създаването на манастира „Свети Яков Персиец“ (Денте) и манастира „Свети Георги“ (Дейр ел-Харф). По време на гражданската война в Ливан и в следващите години той е една от най-важните фигури, които работят за това хората да останат на земята си, а по-късно и за завръщането на разселените в селата на планината Ливан. Той допринася значително за възстановяването на социалната структура, възстановяват се храмове, съживява се пастирската дейност и се създават нови енории.

Митр. Георгий участва в продължение на десетилетия в множество синодални комисии на Антиохийската патриаршия и допринася за управлението на делата на Църквата. Неговият принос е решаващ за оформянето на съвременната пастирска и богословска мисъл на Антиохийската църква. Митрополит Георги е сред най-важните православни богослови и арабски интелектуалци на нашето време. Той става особено известен с приноса си към междухристиянския и християнско-ислямския диалог, както на национално, така и на международно ниво. Преподавал е ислямска култура в Ливанския университет и богословие в Богословския институт „Свети Йоан Дамаскин“ в Баламанд. Представлявал е Антиохийската църква в множество международни комисии, организации и конференции, председателствал е няколко от тях. Заедно с бъдещия Антиохийски патр. Игнатий (Хазим) той в продължение на десетилетия представляваше патриаршията във всеправославните съвещания и подготвителни комисии за Светия и велик събор.

Покойният митр. Георгий оставя след себе си богато богословско и литературно наследство, състоящо се от десетки книги и стотици статии, лекции и изследвания по богословие, духовност, диалог, култура и социални въпроси. Някои от неговите проповеди бяха преведени от Виктор Дора и публикувани в Двери на православието.

Митр. Георгий е широко почитан за своя църковен, духовен и национален принос. През 2017 г. президентът на Ливанската република, генерал Мишел Аун, го награждава с Национален орден на Кедъра, а през 2018 г. Негово Блаженство патриарх Йоан X Антиохийски го удостоява с ордена "Св. апостоли Петър и Павел". Удостоен е и с три почетни доктората: от Богословската семинария „Свети Владимир“ в Ню Йорк (1968 г.) и от Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж (2007 г.). Целият му живот е характеризиран от защита на човешкото достойнство, служба на бедните, насърчаване на мира и справедливостта и вяра, отворена за диалог с другите. Така той се очертава като една от най-важните духовни и интелектуални фигури в Ливан и арабския свят, както и една от най-емблематичните фигури на Антиохийската църква през 20-ти и началото на 21-ви век. 

Бог да го прости и да приеме душата му в Своите Отечески обятия!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4kcuk 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.