Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

В тоя ден,[1] в първата Неделя от светия пост, Църквата е приела да се чества възстановяването на почитанието на светите и честни икони, извършено от император Михаил и майка му, блажената царица Теодора, а също и от светия Константинополски патриарх Методий. А това стана тъй: При император Лъв Исавър (717-741 г.), бивш свинар и мулетар, но по допущение Божие заграбил царската власт, бе извикан светител Герман, тогава водач на Църквата, който чу думите на царя: „Струва ми се, владико, че иконите по нищо не се отличават от идолите, затова заповядай колкото се може по-скоро да ги приберат и да ги махнат от църквите. Ако са истински свети изображения, то нека да ги окачат по-нависоко, та да не би ние, които се валяме в грехове, да ги оскверним, като ги целуваме“.

Но патриархът отхвърли тия нечестиви слова на царя, казвайки: „Не си ли ти, царю, този, който според пророчеството ще въздигне гонение срещу светите икони и чието име е Конон?“. Той отвърна: „Така бях наречен като дете!“. И понеже патриархът отказа да се подчини на волята му, той го прогони и на негово място постави своя единомишленик Анастасий и тогава вече открито започна борба против светите икони. Казват, че тази ненавист към иконите му била внушена от някакви юдеи, които с врачуване му предсказали въздигането до престола по времето, когато той бил още беден и заедно с тях си изкарвал прехраната като пастир на осли.

След края на злощастния му живот, негов приемник стана най-жестокият от синовете му Константин Копроним (741-775 г.), който продължи яростното гонение против светите икони. И трябва да се каже, че според беззаконията, които извърши, даде му се и да умре в позорна смърт. [Той умря по време на поход срещу българите, поразен от много силна огница, като според собствените му думи приживе бе предаден на неугасимия огън!]. На престола се възкачи неговият син Лъв ІV Хазар (775-780 г.), но и той умря от мъчителна смърт.

Наследници на престола станаха Ирина и Константин. Макар съпруга на Лъв ІV, тя бе тайна почитателка на иконите и след смъртта му стана регентка на своя син младия Константин VІ. Наставлявани от светейшия патриарх Тарасий, те свикаха Седмия вселенски събор, на който Църквата Христова възстанови почитанието на светите икони. След свалянето им от престола, императори станаха Никифор Геник (802-811 г.), после Ставрикий [но той бе ранен от българите и съвсем за кратко управляваше, след което почина в манастир], а след него – Михаил Рангаве (811-813 г.), като всички те почитаха светите икони.

Приемник на Михаил стана звероподобният Лъв Арменец (813-820 г.), който бе коварно въведен в заблуждение от един нечестив монах-затворник и започна второто иконоборческо гонение, – и отново Божията Църква се оказа лишена от красота. Лъв Арменец бе сменен от Михаил ІІ Аморей (820-829 г.), а той – от сина му Теофил (829-842 г.), който отново въздигна гонение против иконите, надминавайки всички останали. Този Теофил подхвърли на различни наказания и мъчения светите отци заради светите икони. Но казват за него, че много ратуваше за справедливост и стана известен със своя справедлив съд. Теофил управлява самостоятелно дванайсет години, но се разболя от стомах дори до смърт, а устата му така се разтвори, че му се виждаха вътрешностите. Царица Теодора [жена му] бе в силна скръб от случващото се. Веднъж тя за кратко заспа и в сън видя Пречистата Богородица, държаща в ръцете си Предвечния Младенец, обкръжена от светли ангели, които бичуваха и хокаха мъжа й Теофил. Когато тя се събуди, Теофил дойде малко на себе си и завика: „Горко на мен – окаяния! Заради светите икони ме бичуват!“. Царицата веднага положи на главата му иконата на Богородица и й се молеше през сълзи. А Теофил, като видя, че наблизо един човек имаше икона на гърдите си, грабна я и я целуна. И веднага устните, които хулеха иконите и безобразно разтвореното гърло се върнаха в предишното си състояние и той, избавен от постигналата го беда и мъка, заспа, разбрал колко добре е да се почитат светите икони. Царицата изнесе от ковчежетата си светите и честни образи и убеждаваше мъжа си да ги целува и почита от цялата си душа. Така Теофил лека полека напусна този живот.

Теодора повика всички, които бяха в изгнание и по тъмниците и ги освободи. Беше свален от патриаршеския престол Йоан Граматик, по прозвище Аннис, т. е. магьосник, по-скоро началник на гадателите и бесовете, отколкото патриарх, а на негово място бе възведен Христовият изповедник Методий, който преди много пострада за иконите и жив бе затворен в гроб.

По това време, по божествено озарение, при преподобния Йоаникий Велики, подвизаващ се на планината Олимп, отиде светият отшелник Арсакий и му рече: „Бог ме изпрати при тебе, за да отидем заедно в Никомидия при преподобния мъж Исаия Затворник, и научени от него да направим онова, което е приятно Богу и подобава на Неговата Църква“. И отидоха при преподобния Исаия и чуха от него: „Тъй казва Господ: ето приближи се краят на враговете на Моя образ. Затова идете при царица Теодора, но и при патриарх Методий и кажете: отлъчи всички нечестиви и тогава с ангелите Ми принеси хвалебна жертва, почитайки изображението на Моя лик и на Кръста!“.

Като чуха това, те отидоха в Константинопол и предадоха тези думи на патриарх Методий и на всички Божии избраници. А те, като се събраха, отидоха при царицата и я намериха покорна във всичко, защото тя бе благочестиво и боголюбиво научена да почита иконите от предците си.

Царицата веднага извади образа на Богородица, който висеше на шията ѝ, така че всички да го видят, целуна го и рече: „Да бъде проклет оня, който не се покланя на иконите и не ги целува с любов, не като богове и без идолопоклонство, но като образи заради любовта си към Първообраза!“. Отците се зарадваха с голяма радост, а Теодора просеше от тях да се помолят за мъжа й Теофил. Те, виждайки вярата й, макар и да казваха, че това е свише техните сили, ѝ се подчиниха.

Светият патриарх Методий, отивайки във Великата Божия църква, събра целия православен народ, причта и архиереите, монасите и пустинниците, сред които бяха и гореспоменатите Йоникий Велики от Олимп и Арсакий, Навкратий, учениците на Теодор Студит, Теофан игуменът на „Голямо поле“, изповедник Сигриански, Теодор и Теофан Начертани, Михаил синкел и изповедник от Светия Град и много други. Те отправиха всенощна молитва към Бога за Теофил, умолявайки постоянно със сълзи Господа. И така правеха през цялата първа седмица от Великия пост. Същото правеше и царица Теодора, заедно с членовете на императорския двор.

Тогава, когато настъпи разсъмването на петъка, царица Теодора се унесе в сън и видя себе си застанала до колоната на Константин Велики, а наоколо някакви хора шумно вървяха по улицата и носеха различни оръдия за мъчения, а посред тях вързан с ръце на гърба се влачеше Теофил. Като разпозна мъжа си, тя тръгна подир тия, които го водеха. Когато стигнаха до Медните врати,[2] където имаше икона на Спасителя, те оставиха Теофил пред един дивен Мъж, който бе застанал там в свръхестествено явяване. Падайки в нозете Му, царицата започна да се моли за царя. Накрая Мъжът отвори устата Си и рече: „Голяма е вярата ти, жено! И тъй, знай, че заради твоите сълзи и твоята вяра и заради молитвите и прошенията на Моите раби и Моите свещеници Аз давам опрощение на твоя мъж Теофил“. И заповяда на тия, които водеха царя: „Развържете го и го предайте на жена му!“. А тя, като го взе, отиде си с радост и веселие. И в този миг се събуди.

А патриарх Методий, кога свършиха молитвите и моленията, взе чист свитък, написа на него имената на всички царе – еретици, включително и на цар Теофил, и го постави под светия престол в храма. В петък той видя един страшен и велик Ангел, Който влезе в храма и идвайки към него, рече: „Молитвата ти бе чута, епископе – цар Теофил получи опрощение; недей, прочее повече да досаждаш за това на Бога!“. А патриархът, за да изпита истинско ли е видението, слезе от своето място, взе свитъка, разгърна го и видя – о, Божии съдби! – че името на Теофил бе напълно изличено от свитъка.

Като научи за това, царицата много се зарадва, изпрати пратеници при патриарха и заповяда да се събере целия народ с кръстове и икони във Великата църква, за да върнат там честните образи и да възвестят на всички за новото Божие чудо. Скоро, когато всички се събраха в храма със свещи, дойде и царицата със своя син. По време на литията те излязоха и стигнаха до гореспоменатото място и носейки честните икони, Кръста и светото и Божествено Евангелие, пееха „Господи, помилуй!“. И като се върнаха отново в църквата отслужиха божествена Литургия. Тогава бяха възстановени честните икони от споменатите свети мъже, които бяха прославени като благочестиви и православни, а противящите се и нечестивите, не приемащи почитанието на светите икони бяха отлъчени и предадени на проклятие. И оттогава светите изповедници определиха ежегодно по този начин да се извършва това свещено тържество, та да не би отново някога да изпаднем в това нечестие.

Господи, Който си неизменен Образ на Отца, по молитвите на светите Твои изповедници помилуй ни. Амин.

 

[1] Синаксар (от гр. „синаксис“ – събрание, съединение) – по-пълен или по-кратък житийник и тълкувание на празниците, извлечени от писанията на светите отци и църковните предания. Тези четива съдържат исторически сведения за даден празник или светец.
[2] Медните врати са били парадният вход към големия императорски дворец, разположен близо до храма „Св. Софѝя“ в Константинопол. Тези врати са били всъщност цяло здание с бронзов покрив. Използвало се е за различни цели – като затвор, съдебна зала и т. н. Иконата на Иисус Христос над Медните врати е бил един от най-известните образи на Спасителя. Тази икона в съзнанието на византийците се е свързвала с идеята за съда.

Виж също: Из молебена на Неделя Православна: Атанеми срещу осъдените от Православната църква учения


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x4hy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж