С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и по решение на Св. Синод на Руската православна задгранична църква в България ще пристигне Хавайската Иверска икона на Пресвета Богородица. Светинята ще бъде донесена на 31 юли 2026 г. от църковна делегация, водена от Лондонския и Западноевропейски епископ Ириней, в която участват и пазителят на иконата свещеник Нектарий Янгсън и други клирици на Руската задгранична църква. След тържественото ѝ посрещане в София и участие в патриаршеските богослужения на 1 и 2 август иконата ще бъде изложена за поклонение в митрополитския храм „Св. Неделя“, а впоследствие ще посети Самоков, Ихтиман, Дупница и храмове и манастири в Неврокопската, Ловчанската, Видинската, Врачанската, Великотърновската, Сливенската и Варненската и Великопреславската епархия. Поклонническият ѝ път в България ще завърши с посещение в Рилския манастир на 17 и 18 август, а на 19 август иконата ще отпътува от страната.
Хавайската икона на Пресвета Богородица представлява малка печатна репродукция върху дървена основа на прочутата Иверска-Монреалска икона. Образът е подарен през 1997 г. на тогавашния четец, а днес свещеник Нектарий Янгсън от неговия енорийски свещеник протойерей Анатолий Льовин. На 6 октомври 2007 г. в дома на Нектарий в Хонолулу иконата започва да отделя миро. През юни 2008 г. архиеп. Кирил Санфранциски и Западноамерикански от Руската задгранична църква я признава за чудотворна и благославя тя да бъде носена за поклонение в православни храмове и манастири.
Хавайската икона се възприема като „наследница“ на Монреалската. Официални публикации на Руската задгранична църква изрично я определят като „пряко продължение“ на чудото на Монреалската икона. В историята на двете икони има интересни съвпадения и връзка – според официалната й история, Хавайската е закупена и подарена на собственика си през 1997 г., която е годината, когато изчезва Монреалската икона след убийството на нейния собственик Йосиф Муньос в атински хотел. Хавайската икона започва да мироточи в края на 2007г., няколко месеца след обединението на Руската задгранична църква с Московска патриаршия. Задграничната църква не позволяваше Монреалската икона да бъде носена за поклонение в храмове на каноничната Православна църква, независимо в коя страна. Затова тя не е посещавала и Русия. Иконата беше донесена у нас от Йосиф Муньос през есента на 1995 г., за да подкрепи събирането на средства за храма на старостилната църква у нас с център в Княжево. Тогава пред нея се поклониха десетки хиляди вярващи, в това число и от БПЦ.
И двете икони имат символично значение в историята на Руската задгранична църква преди и след обединението й с Московска патриаршия. Те се тълкуват от нея като доказателство за нейната благодатност както по времето, когато е в схизма с каноничната Църква, така и след възстановяването на каноничното общение с РПЦ, което в Задграничната църква е възприемано от нейни членове като „отпадане от истинското православие“.
