Роден на 12 септември 1880 г. в Тамбовска губерния. Завършва Тамбовската духовна семинария и Санкт-Петербургската духовна академия. През 1907 г. приема монашески постриг и е ръкоположен за йеромонах. От 1908 до 1910 г. е личен секретар на Финландския архиепископ Сергий (по-късно Московски патриарх). От 1910 г. е доцент в катедрата по Пастирско богословие, Омилетика и Аскетика на Санкт-Петербургската духовна академия. От 1911 г. е ректор на Таврическата духовна семинария. От 1913 г. до 1917 г. е ректор на Тверската духовна семинария. На 10 февруари 1919 г. е хиротонисан за епископ с титлата Севастополски.
През 1917-1918 г. участва в работата на Поместния събор на Руската православна църква. През 1920 г. става епископ на армията и флота на ген. Врангел. През 1920 г. е в съвета на министрите на ген. Врангел.
През 1920 г. напуска Русия заедно с остатъка от Бялата армия. Живее в Константинопол, България, Сърбия и други европейски страни. Председател е на Предсъборното съвещание в Константинопол преди Карловацкия съобр. Един от инициаторите и организаторите на Всезадграничния църковен събор, проведен през 1921 г. в Сремски Карловци, Сърбия. По-късно се разграничава от идеите на участниците в събора и се оттегля в основания от него манастир „Петковица“ в сръбския град Шабац.
През 1922 г. е посредник в преговорите между Българската екзархия и Константинополската патриаршия.
През 1925-1927 г. е преподавател в Богословския институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж.
През декември 1927 г. напълно се разграничава от клира на Руската православна задгранична църква и е включен в клира на Московската патриаршия. През април 1932 г. е възведен в сан архиепископ. От 1933 г. управлява епархията на РПЦ в САЩ. От ноември 1933 г. е екзарх на РПЦ в САЩ и архиепископ Алеутски и Северноамерикански.
От юли 1938 г. е със сан митрополит. По време на Втората световна война работи усърдно в полза на Русия, изпращайки в родината си храна, медикаменти и други хуманитарни помощи.
През 1945 г. участва в патриаршеския поместен събор в Москва, на който е избран Московският и на цяла Русия патриарх Алексий І.
На 21 август 1947 г. е назначен в Рижката епархия в Латвия. От 1951 г. е митрополит Ростовски и Новочеркаски. През 1955 г. е назначен за митрополит Саратовски и Балашовски, а от декември 1957 г. титлата му е Саратовски и Волски митрополит.
От 20 февруари 1958 г. се оттегля на покой в Псковско-Печорския манастир, където умира на 4 октомври 1961 г.
Митр. Вениамин живее в бурно време, но по спомените на негови съвременници завинаги остава верен на Църквата, опитвайки се да не се влияе от политиката и силните на деня. Автор е на множество духовни книги, вдъхновени проповеди и ценни мемоари.