Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
Митр. ВениаминРоден на 12 септември 1880 г. в Тамбовска губерния. Завършва Тамбовската духовна семинария и Санкт-Петербургската духовна академия. През 1907 г. приема монашески постриг и е ръкоположен за йеромонах. От 1908 до 1910 г. е личен секретар на Финландския архиепископ Сергий (по-късно Руски патриарх). От 1910 г. е доцент в катедрата по Постирско богословие, Омилетика и Аскетика на Санкт-Петербургската духовна академия. От 1911 г. е ректор на Таврическата духовна семинария. От 1913 г. до 1917 г. е ректор на Тверската духовна семинария. На 10 февруари 1919 г. е хиротонисан за епископ с титлата Севастополски.

През 1917-1918 г. участва в работата на Поместния събор на Руска православна църква. През 1920 г. става епископ на армията и флота на ген. Врангел. През 1920 г. е в съвета на министрите на ген. Врангел.

През 1920 г. напуска Русия заедно с остатъка от Бялата армия. Живее в Константинопол, България, Сърбия и други европейски страни. Председател е на Предсъборното съвещание в Константинопол преди Карловацкия съобр. Един от инициаторите и организаторите на Всезадграничния църковен събор, проведен през 1921 г. в Сремски Карловац, Сърбия. По-късно той се разграничава от идеите на участниците в събора и се оттегля в основания от него манастир Петковица в сръбския град Шабац.
През 1922 г.  е посредник в преговорите между Българската църква и Цариградската патриаршия.

През 1925 -1927 г. е преподавател в Богословския институт „Св. Сергий Радонежски” в Париж.

През декември 1927 г. напълно се разграничава от клира на Руската православна задгранична църква и е включен в клира на Московската патриаршия. През април 1932 г. е възведен в сан на архиепископ. От 1933 г. управлява епархията на Руската православна църква в САЩ. От ноември 1933 г. е екзарх на Руската православна църква в САЩ и архиепископ Алеутски и Северноамерикански.

От юли 1938 г. е със сан на митрополит. По време на Втората световна война работи усърдно в полза на Русия, изпращайки в родината си храна, медикаменти и други хуманитарни помощи.

През 1945 г. участва в патриаршески поместен събор в Москва, на който е избран руския патриарх Алексий І.

На 21 август 1947 г. е назначен в Рижската епархия в Латвия. От 1951 г. е митрополит Ростовски и Новочеркаски. През 1955 г. е назначен за митрополит Саратовски и Балашовски, а от декември 1957 г. титлата му е Саратовски и Волски митрополит.

От 20 февруари 1958 г. се оттегля на покой в Псковско-Печерския манастир, където умира на 4 октомври 1961 г.

Митрополит Вениамин живее в бурно време, но по спомените на неговите съвременници, той завинаги остава верен на Църквата, опитвайки се да не се влияе от политиката и силните на деня. Той е автор на множество духовни книги, вдъхновени проповеди, ценни мемоари.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/cqdy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.