От 22 до 28 септември се проведе поредният Зографски поклоннически път на група българи, които тръгнаха с благослов от параклиса на св. Козма Зографски в Старозагорски минерални бани (там е единственият параклис у нас в чест на светеца). В комбинирания си маршрут те минаха през Германския манастир „Св. Иван Рилски” край София, през Рилския манастир, през планината до с. Добърско, Разложко, после през Банско и оттам – направо в Урануполи, откъдето влязоха в Света Гора.
Г-н Димо Узунов от Стара Загора, редовен читател на „Двери” и инициатор на възстановения и установяващ се като добра традиция Зографски поклоннически път, ни изпрати свои снимки от „върховата точка” на поклонническия път (в буквален и преносен смисъл) – върхът Атон, който се извисява на 2033 м над морското равнище.
Поглед от вр. Атон към съседния ръкав на Халкидическия полуостров – Ситония и залязващото слънце; на тази височина вече планината е гола, а пътеката – доста стръмна, но поддържана и на опасните места оградена с парапет; вляво долу на снимката се вижда заслонът „Св. Богородица” на границата между растителността и скалистия връх:
Поглед надлъж по ръкава Атон в посока на северозапад по залез време; някъде там в планинските пазви е и нашият Зографски манастир (самият манастир не се вижда от върха):
Минута покой при красивото Божие творение:
Нежни есенни цветя по пътеката към върха:
Там горе е върхът с параклиса „Преображение Господне”, а планината не е заснежена, тя блести от следобедните слънчеви лъчи:
Най-високо на връх Атон е забит кръст, а в далечината на изток върху морската шир вече е легнала сянката на Атон:
