Мобилно меню

4.8536585365854 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (82 Votes)
МолитваПостът, както и всеки подвиг, вършим заради себе си, а не заради Бога – в смисъл, че Бог не се ползва по никакъв начин от тези неща, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек  Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.

Много хора и особено младите имат няколко възражения относно поста -  каква е ползата от него, защото да постим и какво означава това нещо, към което сега сме призовани да пристъпим?

Разбира се, отците на Църквата са дали многобройни и хубави тълкувания по този въпрос и особено по отношение на Великия пост, който се смята за парекселанс поста на Църквата. Той е утвърден в свещените правила на поместни и Вселенски събори и изобщо се смята за най-строгия пост от всички други в Църквата. За поста са казани много тълкувания – и богословски, и практически, които обясняват защо човек пости. Съществувт еретици, които поставят поста под съмнение и казват, че никъде в Евангелието и Писанието няма заповед от Бога, в която се казва да постим. По този начин те отменят поста и упрекват православните християни, че спазват човешки предания и заповеди, които не присъстват в Писанието.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (36 Votes)

1_148.jpgИстина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40)

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41)

Днешното евангелско четиво ни припомня една голяма истина. Миналата неделя светото Евангелие говореше за благостта на Бога Отец, който чака Своето създание да се върне. Това обаче не бива да ни кара да забравяме за Неговото правосъдие. Бог не е само нежен Отец. Той е и праведен Съдия. „Нито милостта Му е безкритична, нито съдът Му безмилостен“, казва св. Василий Велики. Ще съди света, ни казва Евангелието, и то не произволно, а според нашите дела. Така че днешният текст от Евангелието ни изправя пред факта на съда. И казваме „факта“, защото съдът над света е за нашата вяра есхатологична увереност и реалност, която изповядваме в Символа на нашата църковна вяра: „И пак ще дойде да съди живи и мъртви...“.

4.9253731343284 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (67 Votes)
1_10.jpgМоже би ще прозвучи нетрадиционно, дори объркано, но точно това смятам за поста – това е време, в което ти става по-леко. Преди две години започнах една „Хроника на един Рождественски пост“, започваше като есе, после имах намерение да я завърша като литературна творба, още не съм се отказал от плановете си. Та тогава наблягах на другата страна на поста – на стоенето на пост, на военната терминология. Че сме войници, войници сме. Но няма никакво противоречие да кажа, че постът е време, в което благодарение на внимателността психиката, тоест душата, и тялото олекват и се успокояват.

Тялото несъмнено олеква. И се укротява. И се радва на лекотата. Сърцето бие по-спокойно, не го натоварват разните трудни за преработване вещества, сънят става по-дълбок, всички клетки на организма си отпочиват.

Но е по-леко и на душата. В тези дни, когато взорът се обръща навътре по-често, когато преосмисляш и осъзнаваш за пореден път Истината – ти си тук долу, пространството и времето са необятни за малкото ти съзнание, невидимият свят е също толкова наличен колкото и видимият, радваш се на отредените си дни, тъгуваш за изгубените си близки и приятели, не ти остава нищо от суетата, защото те изпълва само надеждата за Божията Милост, защото на нищо друго не може да се надяваш и нищо друго не е сигурно. Тогава ти става леко и просто. Животът, взаимоотношенията, създанията сме безкрайно сложни, ужасно сложни механизми и системи, съставени сме от милиарди малки части, молекули, взаимовръзки и изведнъж забелязваш другата страна на битието – всичко е толкова просто. Родил си се и живееш. Присъстваш в този свят. Няма да е завинаги. В миговете на пост оставате ти, човекът и Той, победилият най-страшното във вселената.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (152 Votes)

_2Като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника (Лука 18:13)

Бихте ли се гостили с печено месце на Разпети петък? С филе миньон например, увито в бекон, залято със сос от най-доброто бордо и най-превъзходната сметана? Никак не е постно, нали? И то навръх Разпети петък – денят на най-строг пост в целия православен календар. Такава една пържолка в сос от винце и сметана... не бихте могли да нарушите поста повече от това, нали? А какво ли бихте си навлекли с нарушаването му? Има свещеници, които няма да ви допуснат до причастие и заради една маслинка на Разпети петък. Та ние на Разпети петък не ядем и не пием нищо. Не пише ли точно така в упътването – в онова ръководство с всички правила? И всички истинно православни спазват правилата – как иначе ще си заработиш билета за рая? Нали не си като всички останали днес, в това самоугаждащо си общество? Та ти си православен. Не псуваш, не мамиш, не крадеш. Не пиеш, не пушиш и не гледаш порно. Нито пък спиш с гаджето си. Постиш всяка сряда и петък. Идваш на църква всяка неделя. Изчиташ всички молитви от молитвеника всяка сутрин и всяка вечер. Нали това е, което те прави православен – спазването на всички правила? Така че, когато вечер заставаш пред иконите си, да можеш да благодариш на Бога с „Не съм като грешниците“. Пържола през Великия пост? „По-скоро ще умра от глад“. А би ли по-скоро уморил от глад някого другиго?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
1_51.jpgВъзлюби нищетата Христова, за да те обогати Христовата Божественост. Възлюби прекрасния пост – дело почтително и благоугодно. Постът, това е колесница, възнасяща те на небето. Постът ражда пророци, умъдрява законотворците. Постът – добра защита за душата, надежден съжител на тялото. Постът – оръжие на доблестните, училище за подвижниците. Постът отблъсква изкушенията, помазва подвига на благочестието, съжител на трезвеността, виновник за целомъдрието. Постът – доблест в боя. Постът – тушител на огнената сила. Постът затваря пастта на лъвовете. Постът въздига молитвата до небето. Постът – майка на благото. Постът – наставник на младостта, украшение на старците, добър спътник на пътешествениците. У постещите тялото е честно и душата драгоценна. Постът упокои Лазар в лоното Аврамово. Да го възлюбим и ние, за да приеме и нас Аврамовото лоно. Да избягваме разкоша и съпътстващия го шумен смях на пиянството, тази майка на блудта. Господ няма да приема пиянството. Пиянството отблъсква от нас Светия Дух. Постът – благоустройство на града, благочинност на тържището. Постът – мир в дома. Постът – попечител и защитник на девството. Постът – път към покаянието. Постът – причина на сълзите. Постът не обича света, нито това, което е в света. Затова да не изпадаме в униние като постим, защото Ангели във всяка църква записват постещите. Постът не допуска злопаметство. А трупащите в паметта си огорченията и злото, което им е сторено, независимо, че постят и се молят, са подобни на хора, които черпят вода и я изливат в бъчва без дъно. Не приема Господ молитви от този, който помни злото, сторено му от брата му.

Господу слава и господство во веки веков! Амин.

Превод: В. Каравълчев

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики