Мобилно меню

4.9791666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (48 Votes)
1_106.jpgКогато обидиш своя приятел, кой може да отмени обидата: ти или твоят приятел? Ясно е, че ти не можеш вместо твоя приятел да си простиш. Не само, че не можеш сам да отмениш обидата, нанесена на приятел, но това не могат да направят нито всички хора на земята, нито цялата природа. Защото твоя приятел е приел обидата от тебе и я е отнесъл със себе си. Обидата е вече в него и с него. И само той единствен може да я отмени и обезсили.

Всеки грях е в последна сметка обида към Бога. Всички обиди и грехове на земята са насочени към Бога, викат срещу Него. Той ги приема и държи всички грехове. Кой може да им отговори, кой, освен Него, може да ги опрости?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

1_12.jpgПродължение от първа част: „Човекът, който не обича, е противоестествен човек

Спомнете си, как по средата на Великия пост Църквата ни показва Христовия Кръст. Той ни разкрива две поразителни неща: първото е любовта на Бога, колко Бог е възлюбил човека – до смърт! И каква смърт? Кръстна смърт! Значи, ако искаш да разбереш колко Бог те е възлюбил, погледни Неговия Кръст. Показвайки ни го, Той ни казва:

- Изморихте се от поста? Изморихте се от подвига?

Погледнете докъде отиде Бог и ще получите дръзновение и сила. Съществува обаче и другата страна на Кръста. Какво показва той? Размерът на човешката злоба. Той показва, че човек може да стане толкова зъл, че дори Бога да разпъне на Кръст! И от това трябва да се ужасим. Тук всички трябва да се замислим. Носим своя кръст. Но въпросът е, имаме ли съзнание за Кръста в нашия живот? Носим Кръста си, но защо го носим? Какво показва Кръстът? Степента на нашата любов или степента на нашата злоба? Възможно ли е Кръстът, който имаме, да показва степента на нашето озлобление? Да! Когато в живота си разпъваме другите. Това разпъване показва колко сме зли. Може и да носим кръст, но да разпъваме другите. С думите си, с поведението си, с каквото и да е. Ама, човеци сме. Да, затова има покаяние, но искрено, истинско покаяние, което в крайна сметка не се задоволява с едно фалшиво „Извинявай!“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (118 Votes)
1_85.jpgНаближава Пасха. Страстната седмица е вече към кулминацията си. Обичайният кръг на богослуженията. В някакви минути – най-малкото за да сме честни пред себе си – ще ни се удаде поне с крайчеца на съзнанието да уловим случващото се. Или онова, което се е случило.

Без екзалтация и неофитски плам обаче ни е трудно да се усетим причастни към Страстната седмица. Не че в сърцето ни е лед, не че трезвомислието ни е било някак си особено. Просто през цялото време като фон пред нас преминава обичайният живот – работата, децата, тенджерите, пролетта, мръсните автомобили, износените ни обувки, а за особено напредналите юзъри отпечатък оставя и животът във виртуалните светове. Настъпва раздвоение, дори разтроение. Чувстваш се като играчка, събрана от различни пластове картон – тук един, там друг и нито един истински. Нито един жив. Дръпваш едно конче – играчката поклаща крака си, дръпваш друго – помръдва глава, от третото плясва с ръце. Машиналността става по-поносима с помощта на установените порядки – козунаците, боядисването на яйцата.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (120 Votes)

2_4.jpgНай-строгият и най-продължителен пост в Църквата е Великият пост. Трябва да отбележим, че днес очевидното противоречие, което съществува между дължината на поста – седем седмици (48 дни) и другото название на Великия пост – Св. Четиридесетница  (гр.  Τεσσαρακοστή,  лат. Quadragesima), затруднява понякога дори и духовниците. Всъщност, противоречие няма, защото Великият пост (Св. Четиридесетница) и Страстната седмица са два различни поста, които Църквата в един период от съществуването си е съединила. При това обединяване на двата поста, в постния период са били включени и празниците Лазаровата събота и Вход Господен в Йерусалим, които формално не принадлежат нито към Св. Четиридесетница, нито към Страстната седмица. Св. Четиридесетница е пост, установен преди всичко като възпоменание на 40 дневния пост на Христос в пустинята. В древната църква това е бил постът най-вече на езичниците, на оглашените, които са се готвили да приемат тайнството Кръщение. В първите векове след Петдесетница тайнството Кръщение се е извършвало на няколко от най-големите църковни празници като преди всичко на Богоявление и Възкресение.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

Пътят на постаПродължение на статията „Ако имаш сърце – ще се спасиш

Още едно много важно нещо, което първите християни са правили и е хубаво да го имаме предвид е това, че постът е свързан и с даване на милостиня. Човек си казва „Ако не постех, щях да харча 1200 лири на седмица за меса, сирена, вино и т. н., а като постя, харча 30-40 лири. Следователно това, което остава, го давам на бедните, на братята, които имат нужда”. Постът е бил обвързан с милостинята. И той, разбира се, не е само въздържание от храните. Започваме от това, то е необходимо и важно, защото човек не е само дух, да кажеш: аз ще постя духовно. Не сме духове, а тяло и дух заедно – едно неразделно и неразривно единство. Затова добродетелите засягат целия човек – и душата, и тялото, и както постим телесно, така постим и духовно. Следователно, въздържаме се от злоба, от осъждане, от гордост, от словопрения, от хиляди неща, които за съжаление ни измъчват. Въздържаме се и в употребата на материалните неща. Ако искам да купя три чифта обувки, от които нямам нужда, ще закупя един чифт или изобщо няма да купя. Минавам с тези, които имам.

Постът е отчуждение от злото. С други думи, трябва да станеш чужд на пороците, които са около тебе. Колко важно нещо е човек да пости и с езика си, да спре да говори, да съди, да клюкарства, да коментира, да се въздържа от цигарите...

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари