Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)
ALIM3932.JPG"Прости ме и веч прощавай!"
Христо Ботев, „На прощаване”

Тази сутрин в кварталния супермаркет цареше необичайна за средата на февруари суматоха. Всички пазаруваха като за последно и, сякаш оправдавайки се при срещата на погледите, съседи си продумваха: "Та нали утре е празник!?" Всъщност, какъв празник е утре? Неделя сиропустна или неделя на Всеопрощението. За по-старите хора, които по начало са забравени от децата и внуците си, това наистина е празник – може би ще ги посетят децата, дори и да не поискат прошка. Опитвам се някак си да схвана „празничността” на утрешния ден. Днес човекът е толкова самотен, че и от началото на поста би направил празник, стига някой да го потърси, да му се обади, да го поздрави... Но тези наши естетически построения за празника и прошката, за формалната среща и лицемерната доброжелателност дали имат нещо общо с реалната трагичност на поста?

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
1_42.jpgСъществуват много обичаи и традиции, свързани с Великден, които са общи в целия свят, но без съмнение сред тях се откроява боядисването на яйцата. Независимо дали живеете в Лондон, Йерусалим или Москва ще видите, че този обичай е универсален.

Яйца са били боядисвани и украсявани още в езическите времена. Запазени са свидетелства за боядисването им в древни Египет, Галия, Китай, Рим и Персия. Яйцето се възприема като символ на Вселената и живота, представени като кръг, какъвто кръг е и вечният живот. Златният жълтък символизирал бога-слънце, бялата черупка – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането. Затова като символ яйцето било свързано с пролетта, времето на възраждането на земята след дългата студена зима. За древните земята се възраждала по същия начин, както яйцето ражда живота. Организирали са се специални „ловувания за диви яйца”, които след това са били оцветяване в цветовете на пролетта. Нашарените яйца са се използвали като талисмани или в обредната храна, а също са се раздавали като подаръци.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Постът на ХристосОще апостолите и първите християнски общини започнали да отбелязват в деня на еврейската Пасха спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт било тъжен помен, повод за скръб, но тъй като събитието трябвало да бъде почетено, то християните го отбелязвали с пост. Така първата християнска Пасха започнала съществуването си като пост.  Това бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост претърпял едно поетапно развитие в годините, за да достигне днешния си вид на 40 дневен пост – св. Четиридесетница.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

1_66.jpgДнес е Неделята на прошката. Който е бил през този ден в църква, помни умилителния чин на опрощението. В средата на храма изнасят иконата на Христос Спасителя, на Божията майка и светците и след кратко вечерно богослужение свещеникът застава на колене и измолва прошка от своите енориаши, а те минават пред него и на свой ред го молят да им прости.

В това просто и безискусно действие се усеща духът на древното християнство, всепрощаващата любов и състрадание, с които то победило хладния и равнодушен езически свят.

Всичко е започнало в египетските пустини. Там монасите са се събирали през последната неделя преди Поста, молели са се заедно, молели са един от друг за прошка и са се разотивали, а после са пребивавали в уединение и молитва, постили са и са се трудили през целия Велик пост. Манастирските врати са се затваряли чак до празника на Входа Господен в Йерусалим, или, както го наричат у нас, Връбница. Тогава подвижниците са се връщали в манастира, за да посрещнат заедно Пасха.

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (39 Votes)

1_64.jpgТази неделя е ден за прошка. В храмовете евангелското четиво по време на светата Литургия е от т. нар. Проповед на планината (Мат. 6:14-21). В нея Сам Господ Иисус Христос ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесно съкровище, за това, че, ако искаме Небесният наш Отец да прости греховете ни, първо ние трябва да простим на нашите ближни.

Във връзка с това евангелско четиво християните имаме древния обичай в този ден да молим, да искаме и да даваме един на друг прошка за всички волни и неволни обиди и прегрешения, които сме извършили или са били извършени спрямо нас. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво или на постната практика са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна. На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят във Великия пост с чисти сърца и души, примирени с ближните си.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)