Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (20 Votes)
apostoli_1.jpgСлед известен брой години съзнателно практикуване на вярата, един от най-чаканите периоди за повечето вярващи става този на Великия пост. Към него гледаме с нетърпение като възможност за още по-трезво вглеждане в съвестта и освещението си, както и като период на още по-стегната борба за заместване на явните си и скрити пороци със съответните добродетели по пътя на израстването си в Господа.

Постът не е индивидуално начинание или упражнение - цялата църква пости заедно с нас и цялата църква се моли всички да издържим изпитанията и да понесем трудностите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
razpiatie_1.jpgВсички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)
Adam.jpgБо­гос­лу­жеб­но­то пос­ле­до­ва­ние по вре­ме на пос­та има сво­е­то ос­но­ва­ние и из­точ­ник в глъ­бин­ни­те дви­же­ния на чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­га. Ней­ни­ят коп­неж не е па­сив­но очак­ва­не, не е мо­но­ло­гът на пи­та­щия се “да бъ­да или да не бъда”, а е нас­той­чи­во тър­се­не на сми­съ­ла на чо­веш­кия жи­вот в ди­а­лог с Бо­жия глас в чо­ве­ка – съ­вест­та. В по­кай­ния ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки, не­от­мен­на част от пос­ле­до­ва­ни­е­то на  пос­т­ния пе­ри­од, се раз­к­ри­ва пъ­тят на об­но­вя­ва­ща­та се ду­ша, пре­бо­ле­ду­ва­ща ста­рия Адам и коп­не­е­ща да се об­ле­че в Но­вия Адам – Иисус Хрис­тос.

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
DSCI0060.JPGПродължение от "Постът като Обучение"

Чувството на общност, което Великият пост се стреми да установи, не се ограничава само с нашите отношения с обкръжаващите ни хора. То се простира в значително по-широки рамки. Великият пост е времето, в което ние възстановяваме отношенията си с веществения свят: първо, с нашето физическо тяло и след това с природата - с животните и растенията, със земята, въздуха, огъня и водата, с които имаме физически контакт. Великият пост възобновява нашето членство не само в човешкото общество, но и буквално в космическата koinonia. «Този, който не обича дърветата, не обича Христа», както е казал старецът Амфилохий от о. Патмос. Това също е едно от значенията на Великия пост.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (98 Votes)

Прошката – от „чуждата страна“ тръгваме на път към страната на славата, на среща с Живия Бог, като деца на Неговото царство.

Между Египет и пустинята, между робството и свободата, лежи разделителна линия – моментът, в които изявяваме съгласието си да станем съвършено нови в нравствено отношение.

В географските понятия на Стария Завет това е Червено море, а за нас – думите на Господнята молитва: „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. „Както и ние прощаваме…“ – ето момента, в който вземаме спасението си в свои ръце, защото каквото и да прави Бог, то зависи в края на краищата от онова, което правим ние – и последното има огромно значение за всекидневния ни живот.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски