Днес светото Евангелие от Лука ни разказва как Господ Иисус Христос възкресява починалия син на една вдовица (Лука 7:11-16).
Вдовицата няма други роднини, освен единствения си син. И този юноша умира. Господ среща погребалната процесия, когато тя излиза от града, за да се отправи към гробището. Той изпитва жалост към бедната жена, спира хората, които носят носилката с мъртвото тяло, и й казва: „Не плачи“.
„Не плачи“ – в устата на Господ – не са думи на обичайното човешко утешение. В тях проличава могъществото на Владиката на живота. След думите на утешение незабавно следва и действие.
„Момко, тебе думам, стани!“ – се обръща Господ към безжизненото тяло; и мъртвият оживява, повдига се, сяда на носилката си и започва да говори. А Господ предава възкръсналия младеж на майка му.
Бог утешава самотната вдовица с думи и с действия. И нас Той утешава чрез думите и действията Си.
Как Бог ни утешава с думи?
Той ни благовести за вечния живот: „... Който вярва в Мене – казва Господ – има живот вечен” (Иоан 6:47). Христос ни разкрива, че вечният живот е воля на Небесния Отец: „Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен...“ (Иоан 6:40).
Той ни утешава в случаи на скърби: „... Блажени плачещите, защото те ще се утешат” (Мат. 5:4).
В тези думи се усеща обещанието за щастливата вечност след временната скръб. Това обещание на Господ Иисус Христос достига особена сила за онези, които страдат за Него: „Радвайте се – казва Той – и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:12).
Как Господ ни утешава чрез дела?
Чрез делата Си Господ Иисус Христос показва, че е Победител.
Господнята победа ни спасява. Отначало Той побеждава причината за смъртта – греха. Иисус Христос приковава нашите грехове към Кръста, и сега Кръстът сияе пред нас като славно оръдие на победата.
Чрез покаянието всеки може да унищожи своите грехове, защото Господ ги умъртвява на Своя Кръст.
След като Господ побеждава причината за смъртта, Той побеждава и самата смърт.
Той възкръсва от мъртвите. Чрез това Бог доказва, че Неговите думи не са празен звук и не са мечта.
Както в малкото случаи, когато Той връща към тленния живот сина на вдовицата, така и в делото на вечното спасение Бог е истински, а не призрачен Утешител.
Той призовава всички да се възползват от това утешение чрез вяра и покаяние. А ние можем да бъдем уверени в това, че нашите усилия да дойдем при Бога няма да останат без награда, защото Бог възкръсва от мъртвите. Амин.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
