„В средата на празника напой жадната ми душа с водата на благочестието, защото си призовал всички: жадният да дойде при Мене и да пие; Христе Боже наш, извор на нашия живот, слава на Тебе“
(Тропар на празника)
В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата между два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпомимнанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.
Наименованието на празника Преполовение Църквата е заимствала от евангелския разказ, който благовести за Иисус Христос – как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на старозаветния празник Разпъване на шатри, е влязъл в храма и е поучавал. Празникът е бил въведен в християнското богослужение в първата половина на 4 в.
Важността на празника Преполовение, в който Христос се празнува като Премъдрост Божия, е видна също от това, че всички катедрални храмове, носещи името „Света Софѝя“, са били осветени не в чест на някоя светица, носеща името Софѝя, а в чест на Премъдростта Божия, Която е Иисус Христос.
Показателно е, че на празника Преполовение всички песнопения на Триода са посветени само на Иисус Христос и в много песнопения на Преполовение Христос ясно се назовава Премъдрост: „В светилището си дошъл, Премъдросте Божия, в средата на празника…“ (втора стиховна стиховна стихира); „Ти си Премъдростта, сътворила света, слава на Тебе“ (слава на стиховните); „Премъдрост и сила, сияние на Отца, Слово вечно съществуващо и Син Божи, в светилището дойде в плът…“ (първа хвалитна стихира). Към това може да се добави още и третата паримия на празника, където се говори за Премъдростта, създала за Себе Си дом.
Вярата в това, че Христос е Премъдрост и Сила, допринася за придобиването на добродетели. Този, който съзира Христос като Сила, придобива голяма сила в своя вътрешен свят и който призовава Божията Премъдрост, става мъдър.
Христос е истинската Премъдрост Божия. С въчовечаването, кръстната смърт, възкресението и възнесението Иисус е дал на всеки човек възможност да се съедини с Него и да придобие духовна мъдрост. Според св. апостол Яков, брат Господен, съществуват две мъдрости: „мъдрост, която иде отгоре“ – чиста, мирна, скромна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна, а също мъдрост „земна, душевна, бесовска“ (Иак. 3:15-18). Св. Григорий Паламà в своите трудове разглежда тези две мъдрости и казва, че те олицетворяват богословието – познанието, предлагано от Бога, и философията – познание човешко и тварно.
Истинска мъдрост и истински знания ще получат тези, които пият ненаситно живата вода, предлагана от Господ Иисус Христос. Древните християни са разсъждавали така за ценността на знанието: който е изучил цялата земна мъдрост, а не познава Бога, той е най-нещастен от всички, а ако някой нищо не знае от земната мъдрост, напълно неук и необразован, но с цялото си сърце познава Бога, благословен е, защото той е носител на истинското и скъпоценно знание.
На Преполовение чуваме призива на нашия Господ: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие“ (Иоан 7:37). Водата, която Той ни дава, това е благодатта на Светия Дух, съединяваща човека с Бога. Това е и истинската небесна вода, която единствена е способна да утоли жаждата на човешката душа, да ѝ даде пълна насита. И в придобиването на тази благодат, в съединението с Бога се крие висшата цел и смисъл на християнския живот. Амин.
