„Вземи кръста си“ (Марк 8:34) е израз, определящ за християнина, който се е задължил да следва Христос, защото е повярвал в Него. Да носим кръста си означава да понасяме трудностите в борбата за себеочистването, себепросвещаването и себеосвещаването. Всеки от нас води борба за това и ако откаже да носи кръста, ще се отдалечи от осъществяването на истинската човешка природа, чието великолепие видяхме в Иисус Христос.
Преди да понесе Своя кръст и да се издигне на него, Христос е предсказал, че ще привлече всички към Себе си (Иоан 12:32) и ще ги научи на Своя път, за да ги въздигне при Себе си – не само на Кръста, но и за да им даде възможност да споделят Неговата слава.
Св. Йоан Кръстител ни запозна със Спасителя по един забележителен начин, който разкрива тази Негова тайна: „Ето Агнеца Божий, Който взима върху Си греха на света“ (Иоан 1:29).
Тази тайна ние разбираме на фона на съществуващата между човеците връзка чрез единството на човешката природа: когато Един Човек се издигна нагоре, Той заедно със Себе си въздигна и цялото човечество – така, както, когато един човек падна (духовно), той заедно със себе си повлече и цялото човечество надолу. Ще рече, че когато Адам е паднал, той е повлякъл и цялото човечество със себе си в своето падение, а когато Христос е понесъл нашето човешко естество, Той го е въздигнал и ни въздигна заедно със Себе си там, където е Той.
Оттук всеки, който понася кръста си и следва Христос, живее в голяма отговорност не само спрямо себе си, но и спрямо Бога и спрямо братята си по вяра и човечество. Иисус също така ни научи как да понесем кръста, който Той е понесъл. Защото кръстоносецът свещенодейства за себе си, учи се да отдава себе си в жертва на Бога, благоприятна и благоуханна жертва. Няма нищо чудно, че ап. Павел ни заповядва това: „живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание“ (Еф. 5:2); „и тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу“ (Рим. 12:1).
Това себеотдавана Църквата нарича „царско свещенство“ – свещенството, което всеки християнин носи от своето кръщение. Защото понасянето на царското свещенство и носенето на кръста са две взаимно обясняващи се неща. Както свещеникът понася божествената жертва и я въздига на свещената трапеза, също така и всеки вярващ е свещеник на самия себе си и е призван да въздигне собствената си жертва пред Бога. Той е длъжен да въздигне своята молитва като благоприятно живо жертвоприношение, като молитва, която излива за себе си или за тези, за които се моли, и по специално за тези, към които се е задължил с някакъв дълг или завет, или служение, или отговорност, независимо от нейната степен. Той трябва да се научи да понася своя грях и греха на тези, за които се моли. И по този начин тези „теготи“ (Гал. 6:2) се превръщат в дар, принесен пред Божия амвон, и така вярващият се завръща в света, носейки със себе си кръстното послание (или евангелското послание), задължавайки се да изпълнява нуждите на своите братя.
Така ние се научаваме на тайната на Христос-Агнеца, Който понася греха на света, и се учим да понасяме своя кръст с усърдие, както и да понасяме заедно с Христос част от недъзите на човечеството и недъзите на тялото, към което Той принадлежи. Това ни навежда към същността на личното свещенство и по-специално към свещенството на осветените да бъдат йереи и архиереи, на тези, които са се задължили в своето служение пряко да носят теготите на тялото, което обгрижват, било то в енорията или епархията и съборната Църква. В това се състои великото призвание за последването на Иисус Христос, което е невъзможно без благодатта на Светия Дух, усъвършенстваща несъвършенните. Това е призив за носене на кръста, чийто страни се разпростират, за да достигнат целия свят и заблудените овци, които Христос търси.
Всеки от нас е задължен да носи кръста в това тяло. Не всички разбират тази тайна в съвършенство, както и не всички постоянстват и успяват да го понесат. Някои от носителите на царското или личното свещенство изнемощяват по пътя по най-различни причини. Тялото Христово трябва да обгрижва особено тези хора и така да понесе слабостите на слабите, за да станат те отново силни. Това единство в едното Тяло несравнимо изгражда тези драгоценни в Божиите очи членове, които Той изкупи със собствената Си Кръв, както вярно отбелязва ап. Павел (1 Кор. 12:22-27).
Дано Господ ни сподоби да се укрепваме един другиго с разбирателство, търпение и любов и така да бъдем кръстоносци било като царско или лично свещенство, побеждавайки чрез Кръста нашите слабости по Божията благодат, която в немощ се проявява.
Превод от арабски: Виткор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 13, 2019 г. نشرة "رعيَّتي"، عدد13، 2019م.
