Христовият тържествен вход в Йерусалим започнал като „забулен в тайнственост“, но по-късно тържествеността, която съпровождала входа на Този Цар, изчезнала. Вместо традиционния възглас, който народите отправят към своите царе: „Да живее!“, от гърлата на евреите се надигнал възгласът: „Разпни Го!“.
Този Цар избрал необичаен начин да влезе в Своето царство, тъй като липсвали традиционните при такива случаи демонстрации на мощ, сила, величие и царско превъзходство. Този Цар не водел със Себе си поданици, над които да се възцари, защото издигнал като условие на Своето царуване изискването: „Ако някой иска да върви след Мене...“ (Мат. 16:24). Това е много необичайно! Ако разсъждаваме по човешки, това може да ни изглежда нелепо, но Този Цар знае „що има в човека“ (Иоан 2:25) и Той „дойде, за да спаси погиналото“ (Мат. 11:18). Неговото царство се състои от погиналите, които са намерили в Негово лице Спасител и са повярвали в Него.
Вижте как ролите в този вход внезапно се преобръщат и в един миг ние се оказваме чужди на Божието дело. Когато фарисеите искат от Господа да забрани на учениците Си да викат: „Благословен е Идващият Цар в името Господне! На небето мир и слава във висините!“, Той им отвръща с поразителния отговор: „ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ (Лука 19:38, 40)!
Какво се е случило, че да се провикне Този кротък Цар с такъв разтърсващ до дълбините на сърцето отговор? Това са думи, които стигат до дълбините на страха, невежеството, лекомислието, егоизма, игнорирането и високомерието, за да смекчи смразеното и ожесточено сърце и да събере при Себе си разпиления и заблуден човешки разум. Входът на Този Цар ще бъде тържествен при едно условие: ако тържествува с нас! Но как ще осъществи това? Ние искаме Той първо да ни покаже визитката си, да познаем Неговата самоличност и тогава ще приемем входа Му. Ако ние Му поставяме такива стандарти, които удовлетворяват нас, за да Го изпитаме чрез тях, то Той ще ни отговори: „Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте“ (Марк 14:49); и ще добави: „учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Иоан 7:16-17).
Христос прави всичко необходимо, за да приобщи еврейския народ към Себе си, пребивава три години сред тях в храма и по пътищата, и между хората: „ходеше, ... поучаваше, ... проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа“ (Мат. 4:23). А тяхната съпричастност към Него се ограничава до принципи и абсурди, смесени с опасения и изчисления, основани на невежество. При това те не Го приеха, а се възползваха от Него и после Го отхвърлиха, а заедно с Него отхвърлиха и това, което Той е дошъл да даде: властта на опрощаване на греховете (Мат. 9:6), способността да се съберат разпилените чеда наедно (Иоан 11:52) и да имат съкровище на небето (Мат. 6:19; 19:21), което съкровище е Неговият Отец.
В днешното литургийно евангелие слушаме Господа да казва: „А Мене не всякога имате“ (Иоан 12:8). Това е предупреждение, което Той прави на вечерята, предшестваща входа в Йерусалим. Това е една неповторима възможност! Или я приемаме, или я губим и по този начин загубваме най-драгоценното, което притежаваме, т. е. душите си и преди всичко – най-драгоценния за нас, Христос. Как трябва да разбираме Неговите думи „сиромасите винаги имате при себе си“, освен така: когато услужваме на нуждаещите се, не трябва да пренебрегваме вечната наша нужда от Христос! Под претекст, че се грижим за тези, които са в нужда, защото сравняваме тяхната немотия с нашето благосъстояние, ние изпадаме в опасността да пренебрегнем нашето истинско богатство – Христос.
Как да влезем в Йерусалим заедно с Христос? Няма как иначе, освен да Му отдадем най-доброто, което имаме: нашата душа такава, каквато е, с целия копнеж и любов, които имаме, колкото и малко да са те. За да оцени Той този наш дар и наше идване при Него. За да види в благоуханния мирис на нашето покаяние пред Него една жива проповед на Неговото евангелие и едно уникално откриване на Неговото царство.
Излизането от тъмните сенки на мрака към ярките лъчи на Възкресната светлина започва още в пръвите дни на великата Страстна седмица. Това е възможно дори в навечерието на тържествения вход. Подобно на жената, помазала Спасителя с длагоценно миро (Мат. 26:13), и ние можем да бъдем Негови последователи, които Той спечели и на които Той разчита, за да спечели други за Своето царство.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 16, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد16، 2019م.
