Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

080190170260988e3e1a55a34b259e68Господ възлиза Сам към Йерусалим, защото тези, които са с Него, учениците Му, не са на Негова страна, въпреки че Го придружават. Това ли е естеството на чашата, за която Христос говори на Своите ученици в евангелието от петата неделя на Великия пост? Дали това, което Христос изразявава, когато съзерцава отдалече Йерусалим, когато гледа нашите градове и цивилизация, а оттук – нашия дом, енория и църква, не е Неговият плач за тях, защото чедата ѝ не искат Той да ги събере така, „както кокошка събира пилците си под крилете“ (Мат. 23:27)? Това изразява естестеството на тази чаша, която е също жребие на всеки свещеник, пастир или наставник в Църквата.

В отговора на Христос на искането на Яков и Йоан да седнат от дясната и от лявата Му страна в славата Му, думата „чаша“ е синоним на „кръщение“. Това ни навежда на мисълта, че Христос иска от Своите ученици, а и от нас да поставим спасението на душата си и начина, по който то ще се осъществи, на първо място пред всяко друго наше стремление. В ума на двамата ученици са се развивали планове за „проекти“, „програми“ и „дейности“ за осъществяването на благовестието, в които те намират значителна, видна, почетна и заслужена роля при следването си на Христос. Но Христос насочва в правилна посока компаса на тези, които очакват от Него други неща или противоположни приоритети, поощрявайки Го по някакъв начин да ги въплъти и осъществи в Своята евангелска проповедническа линия и Го подтикват да ги разкрие на света (Иоан 7:4).

Отговорът на Христос цели да излекува вътрешното напрежение между учениците, избрани да носят Евангелието на света. Душите и сърцата им са били сковани от страх, а молбата на Яков и Йоан е била повод Господ да настави всички по пътя на изповядването на греха, смирението и покаянието, учейки ги с личния Си пример да приемат чашата и кръщението със саможертва, обяснил им е смисъла на първенствуването: самоотвержено служение на другите и на Бога.

Заобикалящата Го реалност, колкото и болезнена и смущаваща да е тя, изобщо не пречи на Христос, не Му пречи дори фактът, че Неговите ученици не разбират истината за това, което предстои. Тази малобройна група от ученици е започнала препирните помежду си още от началото, което едва не довежда до разпускането ѝ. Може би те са били в правото си и са имали основателни причини, чрез които да оправдаят своите емоции, мечти и начина, по който са смятали да осъществят благовестието, като например да защитават правата на Христос и да работят за Неговата слава, и оттук, несъзнателно, да си подсигурят да седнат отдясно и отляво на Него в онази слава, която те си представят.

Пред тази духовна немощ, която ни разкрива евангелското събитие, в нашия разум се изправя упрекът на Христос, насочен към Неговите ученици: „между вас няма да бъде тъй!“. И си припомняме грижата на Църквата и настояването, изразявано в литургийната ектения: да бъдем единни, като „себе си и един другиго, и целия си живот предадем на Христос Бог“. Ако не се търси това единение, неговото въплъщаване в църковната практика и осъществяването му чрез любовта, събранието на апостолската църква ще се разпадне и всеки ученик ще започне да работи за себе си, по свой начин и по собствени принципи, и тогава чашата и кръщението ще се падат единствено на Учителя! Като се отхвърлят един други и ропотът в цъквата се засилва, а може би и разколът, Христовите ученици всъщност се отричат от Учителя си без да съзнават това и без да са го очаквали.

Яков и Йоан са дали обет да изпият чашата, да се кръстят с кръщението, за което говори Христос, и да подражават на примера, който Той им е оставил; и това е, което се е случило с тях и с братята им, роптаещи срещу тях. Сега идва нашият ред – ние, Христовите ученици, да дадем обет да вървим по Неговите стъпки в духовния живот, които Той ни е посочил: в дома, в енорията, в манастира, в епархията и Вселенската църква, така че да изкореним от себе си „нашите планове“ въпреки тяхното право и закономерност, както и „нашата слава“, въпреки нейния благороден вид, извисеност и нашето достойнство. Да направим това в името на делото на нашето служение на Неговата църква и градежа на нейните членове, за да станат те свят храм, за да не се окажем, по невнимание и небрежност, извън „добрата част“ (Лука 10:42), която Христос е приготвил за тези, които служат на Неговото евангелие според приоритета и духа на служението, които Той е положил на нашата църковна дейност

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 15, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد15، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udrw4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.