Мобилно меню

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (39 Votes)

16SВ деня на празника Рождество Христово пеем: "Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отец; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!". С тези думи Църквата ни обявява осъществяването на благоволението на Бог Отец към човеците чрез въплъщаването на Единородния Божи Син, на Словото Божие, Който беше "в началото... у Бога" (Йоан 1:1), както и Неговото явяване между хората за възстановяването на падналия Адам и целия негов род. Евангелията наблягат върху това явяване и тази изява на благоволението на Бог Отец не само чрез рождественското събитие, но и чрез Кръщението на Господ Иисус: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение..." (Мат. 3:30; Марк 1:11; Лука 3:22), както и в събитието на Неговото преображение на планина Тавор (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).

Нашите свети отци учат на основния богословски принцип, че всички неща в Божественото домостроителство започват и завършват при Бог Отец. Отец е Този, Който произволява в Светата Троица, Той е Този, Който благоволи, Той е Този, Който слага начало на всичко, Той е първопричината. Отец е Този, Който е поискал спасението на човека и неговото освещаване чрез съединението му с Божията благодат.

Отец благоволи тварният човек да се съедини с нетварния Бог, да съедини света със Самия Себе Си, но не по какъвто и да е начин, а чрез Единородния Син - това е благоволението на Отец. Благоволението на Отец е да се приведе светът към вечно общение с Него, за да може светът да живее. Инициативата за спасението на човека е на Отец.

Синът и Светият Дух са съучастници на Отец в Неговата воля. Но ние правим разлика между съучастието и това Отец да бъде инициатор на Божественото домостроителство. Съществува вътрешен диалог в Светата Троица, изречено е едно "да" - Синът предоставя Себе Си в услуга на Отец и Той също благоволи. Той благоволи да бъде Онзи, чрез Когото се осъществява благоволението на Отец, т. е. осъществяването на съединението на сътворения с Несътворения.

Характерна черта на съучастието на Сина в Божественото домостроителство, Неговата роля, се състои в това да се подчини на благоволението на Отец: Той да стане средството, чрез което се осъществява съединението на сътворения с Несътворения. Отец не е център на съединението на сътворения с Несътворения, нито чрез Отец се осъществява това съединение. Творението не се спасява единствено чрез Отец. Спасението на творението се осъществява чрез отдаването му на Отец, чрез неговото привеждане до Отец чрез Сина.

Светият Дух пък притежава собствена характерна черта и особена роля в Божественото домостроителство. Той е Този, Който въплъщава Христос в творението, придавайки чрез слизането Си възможността творението да се отвори към Христос, за да може да обхване в себе си въплъщението на Христос. По своята ограниченост творението е неспособно да влезе в общение с Бога. Това не се дължи на падението, а се дължи на тварността. Заради това творението трябва да надхвърли своите граници. Архангел Гавриил казва на св. Дева при благовещението: "Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени" (Лука 1:26-35).

На Рождество ние пеем: "Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въчовечилия се Бог..." Творението чрез собствените си възможности е неспособно да се вмести в Неограничения. Ограниченият не може да поеме Неограничения, освен ако не надхвърли своите граници. В това се състои ролята на Светия Дух, Който прави човека способен да надхвърли своите вечни граници. Светият Дух сътрудничи със Сина, за да се осъществи възможността за съединяването на творението с Несътворения Бог в Сина, а не в Светия Дух, защото Светият Дух съединява творението със Сина, а не със Себе Си.

Синът не действа без да присъстват Отец и Светият Дух, а и Светият Дух не действа без да присъстват Отец и Син, но ние не можем да смесваме ролите на трите ипостаса в Божественото домостроителство.

Нашите християнски вяра и живот се основават върху това домостроителство, в което Отецът благоволи, Синът принася Себе Си, за да може творението да се вмести в общението на Несътворения и така Той да го свърже с Отец, а Светият Дух освобождава човека и цялото творение от ограничението на тварността. Всички тези неща се случват в Църквата, а нейният център е Синът. Затова Църквата се нарича "тяло Христово", а не се нарича тяло на Отец или тяло на Светия Дух.

Целта на сътворението е това единение с Отец - "от Отец чрез Сина в Духа", както поясняват нашите свети отци. Това се случва в Църквата - тялото Христово. Затова абсолютното единение на човека с Бога образува тялото Христово, Църквата. Следователно Църквата е целта на сътворението.

Бог Отец, като сътворява вселената, е поискал да я направи църква. И за да се случи това, е било нужно съгласието на човека, защото чрез човека цялото творение се отдава на Бог. Но човекът, като венец на творението, вместо да отдаде себе си на Бог, се е отклонил от божествената заповед и от целта на своето сътворяване. Той се отклонил от Божия план за преобразяването на света в църква, когато отказал да бъде послушен на Бога. Св. Максим Изповедник казва: “Наложило се да се намери друг начин за спасението на света и неговото съединяване с Бога".

Този друг начин е съединяването на Сина с падналото творение. Било необходимо Единородният Син, както и човекът и цялото творение да преминат и изпитат смъртта, за да достигнат до единението. Бил необходим кръстът като средство, защото "Господу биде угодно да Го съкруши" (Ис. 53:10).

Затова Божието благоволение за Църквата и за нас не може да се осъществи без преминаване през кръста и Голгота. С това се обновяваме и преобразяваме, възприемаме нов образ, който е в пряка връзка с благоволението на Отец. Христос, "новият Адам", чрез Своето смирение и съвършено себеотрицание и послушание "до смърт и то смърт кръстна" (Фил. 2:8) се превърна в наш път към Възкресението, живота и благоволението. Както Сам Той казва, "никой не дохожда при Отца освен чрез Мене" (Йоан 14:6).

Божественото домостроителство и Църквата поеха по един път, който преминава през кръста. Но краят на пътешествието и крайната цел на нашия живот в Църквата и обществото си остава в това, което Бог е приготвил отначало за любещите Го - единението на Бога с Неговите светии там, където "праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си" (Мат. 13:43).

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр. 52/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد 52، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8fw3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.