В деня на празника Рождество Христово пеем: „Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“. С тези думи Църквата ни обявява осъществяването на благоволението на Бога Отца към човеците чрез въплъщаването на Единородния Божи Син, на Словото Божие, Който беше „в началото... у Бога“ (Иоан 1:1), както и Неговото явяване между хората за възстановяването на падналия Адам и целия негов род. Евангелията наблягат върху това явяване и тази изява на благоволението на Бога Отца не само чрез рождественското събитие, но и чрез Кръщението на Господ Иисус: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение...“ (Мат. 3:30; Марк 1:11; Лука 3:22), както и в събитието на Неговото преображение на планина Тавор (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).
Нашите св. отци учат на основния богословски принцип, че всички неща в божественото домостроителство започват и завършват при Бога Отца. Отец е Този, Който произволява в Светата Троица, Той е Този, Който благоволи, Той е Този, Който слага начало на всичко, Той е първопричината. Отец е Този, Който е поискал спасението на човека и неговото освещаване чрез съединението му с Божията благодат.
Отец благоволи тварният човек да се съедини с нетварния Бог, да съедини света със Самия Себе си, но не по какъвто и да е начин, а чрез Единородния Син – това е благоволението на Отца. Благоволението на Отца е да се приведе светът към вечно общение с Него, за да може светът да живее. Инициативата за спасението на човека е на Отца.
Синът и Светият Дух са съучастници на Отца в Неговата воля. Ние обаче правим разлика между съучастието и това Отец да бъде инициатор на божественото домостроителство. Съществува вътрешен диалог в Светата Троица, изречено е едно „да“ – Синът предоставя Себе си в услуга на Отца и Той също благоволи. Той благоволи да бъде Онзи, чрез Когото се осъществява благоволението на Отца, т. е. осъществяването на съединението на сътворения с Несътворения.
Характерната черта на съучастието на Сина в божественото домостроителство, Неговата роля, се състои в това да се подчини на благоволението на Отца: Той да стане средството, чрез което се осъществява съединението на сътворения с Несътворения. Отец не е център на съединението на сътворения с Несътворения, нито чрез Отец се осъществява това съединение. Творението не се спасява единствено чрез Отца. Спасението на творението се осъществява чрез отдаването му на Отца, чрез неговото привеждане до Отца чрез Сина.
Светият Дух също има собствена характерна черта и особена роля в божественото домостроителство. Той е Този, Който въплъщава Христа в творението, придавайки чрез слизането Си възможността творението да се отвори към Христос, за да може да обхване в себе си въплъщението на Христа. По своята ограниченост творението е неспособно да влезе в общение с Бога. Това не се дължи на падението, а на тварността. Заради това творението трябва да надхвърли своите граници. Архангел Гавриил казва на св. Дева при благовещението: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:26-35).
На Рождество ние пеем: „Отец благоволи и Словото стана плът, и Девата роди въчовечилия се Бог...“. Творението чрез собствените си възможности е неспособно да се вмести в Неограничения. Ограниченият не може да поеме Неограничения, освен ако не надхвърли своите граници. В това се състои ролята на Светия Дух, Който прави човека способен да надхвърли своите вечни граници. Светият Дух сътрудничи със Сина, за да се осъществи възможността за съединяване на творението с Несътворения Бог в Сина, а не в Светия Дух, защото Светият Дух съединява творението със Сина, а не със Себе си.
Синът не действа без да присъстват Отец и Светият Дух, а и Светият Дух не действа без да присъстват Отец и Синът, но ние не можем да смесваме ролите на трите ипостаси в божественото домостроителство.
Нашите християнски вяра и живот се основават върху това домостроителство, в което Отец благоволи, Синът принася Себе си, за да може творението да се вмести в общението на Несътворения и така Той да го свърже с Отца, а Светият Дух освобождава човека и цялото творение от ограничението на тварността. Всички тези неща се случват в Църквата, а нейният център е Синът. Затова Църквата се нарича „тяло Христово“, а не се нарича тяло на Отца или тяло на Светия Дух.
Целта на сътворението е това единение с Отца – „от Отца чрез Сина в Духа“, както поясняват нашите св. отци. Това се случва в Църквата – тялото Христово. Затова абсолютното единение на човека с Бога образува тялото Христово, Църквата. Следователно Църквата е целта на сътворението.
Бог Отец, като сътворява вселената, е поискал да я направи църква. И за да се случи това, е било нужно съгласието на човека, защото чрез човека цялото творение се отдава на Бога. Човекът обаче, като венец на творението, вместо да отдаде себе си на Бога, се е отклонил от божествената заповед и от целта на своето сътворяване. Той се отклонил от Божия план за преобразяването на света в църква, когато е отказал да бъде послушен на Бога. Св. Максим Изповедник казва: „Наложило се да се намери друг начин за спасението на света и неговото съединяване с Бога“.
Този друг начин е съединяването на Сина с падналото творение. Било е необходимо Единородният Син, както и човекът и цялото творение, да преминат и да изпитат смъртта, за да достигнат до единението. Бил е необходим Кръстът като средство, защото „Господу биде угодно да Го съкруши“ (Ис. 53:10).
Затова Божието благоволение за Църквата и за нас не може да се осъществи без преминаване през Кръста и Голгота. С това се обновяваме и преобразяваме, възприемаме нов образ, който е в пряка връзка с благоволението на Отца. Христос, „новият Адам“, чрез Своето смирение и съвършено себеотрицание и послушание „до смърт и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8) се превърна в наш път към Възкресението, живота и благоволението. Както Сам Той казва, „никой не дохожда при Отца освен чрез Мене“ (Иоан 14:6).
Божественото домостроителство и Църквата поеха по един път, който преминава през Кръста. Краят обаче на пътешествието и крайната цел на нашия живот в Църквата и в обществото си остава в това, което Бог е приготвил отначало за любещите Го: единението на Бога с Неговите светци там, където „праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си“ (Мат. 13:43).
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 52, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد 52، 2018م (бел. прев.).
