Наскоро ме помолиха да говоря за двата празника – на Въплъщението и на Богоявлението, както и за тяхната връзка с нашия живот и живота на Христос. Тогава реших да разсъждавам върху смисъла на „образа“, за това, че сме създадени по Божи образ, който е библейската основа на нашата среща с Бога.
Съвременната цивилизация обръща голямо внимание на образите, на това, което може да се види, а не на това, което може да се чуе. Оставам с впечатлението, че днешният човек постоянно си прави снимки или разглежда изображения. Не зная какъв е образът, който всеки от нас иска да създаде за себе си, или каква е представата, която има той за себе си. Разбира се, ние чувстваме необходимост от истинското себепознание, но това е потребност на вярващия, който иска да живее чист и автентичен духовен живот, когато изгражда връзка с Бога и човека.
Св. Писание ни говори за „образа“, по който Бог ни вижда от началото. Защото ние по Неговия образ сме сътворени (Бит. 1:27). Затова е важно да се грижим не как ни виждат хората или как ние се виждаме, а какви сме в очите на Бога. Ако се концентрираме върху това и то стане една от целите на духовния ни живот, пред нас ще се разкрие нова посока за развитите – да се научим да виждаме себе си през погледа на Бога-Творец. По този начин ще се промени целият ни живот, ще постигнем жадуваното състояние на радост, когато осъзнаваме, че сме възлюбени от Бога, Който ни е дал да надраснем себе си в много по-голяма мяра от нашия ръст, да се уподобим на Него по благодат. Това е последният „образ“ на човека.
За да не се уморим прекалено много в нашето търсене и да сгрешим в употребата на неподходящи или несъответстващи на нас образи, Бог ни е сподобил да „съзрем“ истинския си образ – въплътения Му Син. В Него ние видяхме съвършеното съединение на образа с подобието, видяхме образа на съвършения човек и на съвършения Бог. На Рождество видяхме как Той възприе нашата плът, възприе образа, който е създал. А на празника Богоявление виждаме, как Отец обявява, че Този, Който „преуспяваше в мъдрост и възраст, и в любов пред Бога и човеците“ (Лука 2:52) и Който сега е кръщаващият се в р. Йордан, Самият Той е „Неговият възлюблен Син“ (Мат. 3:17). Бог ни показа това съединение в личността на Иисус Христос.
При това положение „образът“, по който съм сътворен, се превърна в среща между мене и моя Творец, образ, който съществува в мене и по който аз съм бил сътворен. Но това е образ, който е призван да се явява в пълната красота, която Бог му е дарил. „Образът“ е моята връзка, която ме свързва с моя Творец и Господ и който аз нося в глинен съд. Той е това съществуване, което стене и изпитва родилни болки, за да се изяви в него и чрез него славата, т. е. подобието, което се осъществява, колкото повече се стремим към поучаване в Божието Слово и да Го родим в нас чрез нашето поведение, живот и помисъл, подобен на Христовия помисъл. Това е „пространството“, в което се срещаме с Бога, ако наистина повярваме в Него. Това е повратната точка, от която започва нашата нескончаема промяна, за която ни говори Писанието и ѝ е дало множество наименования, едно от които „вечен живот“.
Във времето, намиращо се между Рождество и Богоявление, ние се изправяме пред разкрилите се пред нас образ и подобие, затова и се устремяваме към „възлюбения Син“ като наш възлюбен, Когото нашите души търсят. Тогава ще постигнем целта на нашето съществуване – като постигнем красотата, която видяхме в носителите на Бога и на светлината, които са станали християни на думи и на дела, превръщайки се един след друг в един Христос, подобен на Христос-Господ и Спасител.
Това е, което пожелаваме на себе си, едни на други и на всички, които са сътворени по Божия образ.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 1, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد1، 2019م (бел. прев.).