Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”
(Йоан. 1:4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Векове наред в тази пресветла, тиха и свята нощ над творението се разлива вестта за Христовото Рождество. Христос се роди! Дойде в света сред човеците, за да озари живота на всеки от нас с божествената Си светлина, за да ни даде надежда, да въдвори мир, да ни каже по най-категоричен начин, че нищо не ни е повече необходимо от любовта. Че се свършиха дните на тъмнината и в света на хората се въдвори светлината на Божието присъствие в изтерзания от страсти и грехове свят. “Защото - както пише светият евангелист, - Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

4.7837837837838 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (37 Votes)
Боголюбиви чеда на св. ни църква,
Драги сънародници,

С огромна душевна печал посрещаме трагичните събития в с. Катуница и други места. През последните дни непрекъснато, от сърце и вседушевно, призоваваме Всеподателя Бога да прояви и сега безкрайната Си милост и дари разум и успокоение в душите на нашите духовни чада и на всички български граждани. Народът ни е мъдър и сме сигурни, че няма да допусне да бъде въвлечен в изкушенията на необуздана ярост, предизвикваща насилие. Етническо напрежение в България не е имало, няма и не бива да има. Православната църква ще направи всичко по силите си, с молитва и проповед, това да не се случва.

Същевременно мащабът на разразилите се събития свидетелства за огромно натрупване на гняв и омраза сред народа. Така става винаги, когато системно се пренебрегва и се допуска да бъде погазван Божият закон. Бог иска на земята да има справедливост. Справедливост има тогава, когато всекиму се въздава според делата, а нарушенията и престъпленията бъдат наказвани. Когато държавата търпи безучастно отделни лица не просто да извършват, но даже да парадират с престъпната си дейност, то тогава народът е принуден да се съпротивлява.

4.68 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (25 Votes)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Благодатна и благословена е годишнината, която днес светата Българска православна църква тържествено чества. Радостен трепет и дълбока синовна благодарност изпълват душите и сърцата ни в този празничен ден, който завинаги ще остане паметен за църковната ни летопис. Изпълниха се четири десетилетия от момента, когато – съгласно Божията повеля и волята на православното българско изпълнение – на древния и славен престол на българските първойерарси бе интронизиран Светейшият патриарх Български и митрополит Софийски Максим. Четири десетилетия, в които корабът на родната ни Църква се движеше в житейското море, направляван от мъдър и достоен архиерей, спечелил си заслужено и любовта, и уважението не само на родния си клир и народ, но и на целия православен свят!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_40.jpg"Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ." (Лука. 2:10-11)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Днес е ден на радост! На онази неизказана радост, за която някога Ангелът Господен благовести на витлеемските пастири, а чрез тях и на цялото човечество: "Роди ни се Спасител, Който е Христос Господ" (срв. Лука 2:17). До край земя отекват днес думите на божествения евангелист: "Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16). И радостта ни е светла и възвишена, когато цялата вселена се оглася от неземната, нечувана новина: ­ Бог се роди! Днес Църквата тържествува и в радостта си призовава всички: "Христос се ражда -­ славете Го! Христос слиза от небесата -­ посрещнете Го! Христос е на земята -­ възнесете се!" (Катавасии на Рождество Христово).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неизброими са добрините, с които всемилостивият Бог е дарявал народа ни в неговия хилядолетен и изпълнен с превратности исторически път. А най-голямата от тях е принадлежността ни към Неговата св. Църква, към обществото на онези, които се спасяват. По Божий промисъл още в далечни векове нашият народ беше приобщен към Христовата вяра и към Църквата, за да стане и той “народ Божий” (срв. 1 Петр. 2:10). В благоприятен момент дойде и църковната ни самостоятелност в институционално отношение ­- свидетелство за духовно израстване и укрепване в добродетелта. И всичко това -­ придружено от обилни плодове на светост и църковна просвета.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен