Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

Христос

Патриаршеско и синодално пасхално послание

“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан 1:4).

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени във Възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,
В утрото на свещената Пасха до всички краища на вселената отново се разнася радостната вест за Възкръсналия Богочовек, за победата и тържеството на живота. И радостта ни е пълна, а надеждата ни - светозарна, защото “ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).

С тази непомрачена надежда и с неизменна вяра във Възкръсналия от мъртвите Христос Господ живеем и се спасяваме, чрез тях свидетелстваме пред света, че “Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син” (1 Йоан. 5:11); че по Божия милост ни е дарувано “възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век” (Символ на вярата, 11-12). Залогът пък и начатъкът на това наше възкресение е Възкресението Христово. Приели Кръщението, участници в светотайнствения живот на Църквата, ние се превръщаме и в свидетели Христови, в очевидци на Неговото славно и всепобедно Възкресение. Макар подвластни на човешки немощи, пред нас е спасителната надежда на възкресението и вечния живот в Царството на Отца. Макар все още в плен на “поднебесните сили на злобата”, живеем свободни от властта на злото и смъртта. С чисти сърца и помисли изповядваме пред света, че, ето, възкръсна Христос, “Алфата и Омегата... начало неизяснимо и край непостижим” (св. Мелитон Сардийски, Слово за Пасха); че “възкръсна Христос и живот се въдвори!” (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (9 Votes)
Като неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател – нашия Господ Иисус Христос, и която се направлява от живеещия в нея Свети Дух, Българската православна църква – Българска Патриаршия отстоява и проповядва неизменното духовно-нравствено учение на Евангелието и подпомага своите членове в съблюдаването на достоен начин на живот, съответстващ на възвишените духовни ценности на светото Православие.
    
В този смисъл Българската православна църква е пазителка на фундаменталните битийни, духовно-нравствени и семейни закони, вложени в света и в човека от Триединния Бог – Създателя на всичко видимо и невидимо. Тяхното осъзнаване и съблюдаване е признак за богообразността на човека и едновременно с това е път на богоуподобяване на личността и път на спасение за човешкия род. Затова Българската православна църква смята за свой дълг да изрази позицията си относно методите на асистирана репродукция („Ин витро оплождане” / „In vitro fertilization”-IVF; „Ин виво оплождане” / „Intracytoplasmic sperm injection”-ICSI) и заместващото (сурогатното) майчинство. Това са съвременни явления и биоетични проблеми, които имат една и съща пресечна точка – въпроса за произхода, достойнството, смисъла и предназначението на човешкия живот във всичките му фази. Това е не само философски и научен въпрос. Това е в най-висша степен богословски и екзистенциален въпрос, тъй като той прескача границите на философското и емпиричното познание и надхвърля временния характер на земното ни съществуване като навлиза в сферата на надсетивното духовно познание и непреходните измерения на човешкото битие.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
“В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”
(Йоан. 1:4)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Векове наред в тази пресветла, тиха и свята нощ над творението се разлива вестта за Христовото Рождество. Христос се роди! Дойде в света сред човеците, за да озари живота на всеки от нас с божествената Си светлина, за да ни даде надежда, да въдвори мир, да ни каже по най-категоричен начин, че нищо не ни е повече необходимо от любовта. Че се свършиха дните на тъмнината и в света на хората се въдвори светлината на Божието присъствие в изтерзания от страсти и грехове свят. “Защото - както пише светият евангелист, - Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан. 3:16).

4.7837837837838 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (37 Votes)
Боголюбиви чеда на св. ни църква,
Драги сънародници,

С огромна душевна печал посрещаме трагичните събития в с. Катуница и други места. През последните дни непрекъснато, от сърце и вседушевно, призоваваме Всеподателя Бога да прояви и сега безкрайната Си милост и дари разум и успокоение в душите на нашите духовни чада и на всички български граждани. Народът ни е мъдър и сме сигурни, че няма да допусне да бъде въвлечен в изкушенията на необуздана ярост, предизвикваща насилие. Етническо напрежение в България не е имало, няма и не бива да има. Православната църква ще направи всичко по силите си, с молитва и проповед, това да не се случва.

Същевременно мащабът на разразилите се събития свидетелства за огромно натрупване на гняв и омраза сред народа. Така става винаги, когато системно се пренебрегва и се допуска да бъде погазван Божият закон. Бог иска на земята да има справедливост. Справедливост има тогава, когато всекиму се въздава според делата, а нарушенията и престъпленията бъдат наказвани. Когато държавата търпи безучастно отделни лица не просто да извършват, но даже да парадират с престъпната си дейност, то тогава народът е принуден да се съпротивлява.

4.68 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (25 Votes)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Благодатна и благословена е годишнината, която днес светата Българска православна църква тържествено чества. Радостен трепет и дълбока синовна благодарност изпълват душите и сърцата ни в този празничен ден, който завинаги ще остане паметен за църковната ни летопис. Изпълниха се четири десетилетия от момента, когато – съгласно Божията повеля и волята на православното българско изпълнение – на древния и славен престол на българските първойерарси бе интронизиран Светейшият патриарх Български и митрополит Софийски Максим. Четири десетилетия, в които корабът на родната ни Църква се движеше в житейското море, направляван от мъдър и достоен архиерей, спечелил си заслужено и любовта, и уважението не само на родния си клир и народ, но и на целия православен свят!

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари