Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Patriarh_medal2.jpg“Е­то, Де­ви­ца­та ще за­че­не и ще ро­ди Син, и ще Му на­ре­кат име­то Ема­ну­ил, Ко­е­то ще ре­че: с нас е Бог.” (Ис. 7:14; Мат. 1:23)


Въз­лю­бе­ни в Гос­по­да че­да на
Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва,

В ти­ха­та рож­дес­т­вен­с­ка нощ от­но­во сме удос­то­е­ни с ра­дост­та да пос­рещ­нем с ли­ку­ва­не ид­ва­щия Спа­си­тел на све­та Гос­под Ии­сус Хрис­тос. За нас, ко­и­то жи­ве­ем и се спа­ся­ва­ме в Не­го­ва­та Цър­к­ва, то­ва не­пов­то­ри­мо по ро­да си съ­би­тие е пре­ди всич­ко по­вод за не­из­ка­за­на ра­дост, за от­да­ва­не на бла­го­дар­ност и пок­лон пред Ве­ли­кия Бог, Кой­то не ос­та­ви не­из­пъл­не­на ни­то ед­на Своя ду­ма и от ро­да Да­ви­дов “по обе­ща­ние въз­диг­на Из­ра­и­лю Спа­си­те­ля Ии­су­са” (Де­ян. 13:23). В съ­що­то вре­ме Хрис­то­во­то Рож­дес­т­во е и изя­ва на най-не­пос­ти­жи­ма­та тай­на: тай­на­та на Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то. “Ве­ли­ка е ­ пи­ше св. ап. Па­вел ­ тай­на­та на бла­го­чес­ти­е­то: Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16).
Бог, Тво­ре­цът на све­та, на всич­ко ви­ди­мо и не­ви­ди­мо, То­зи, Кой­то стои над всич­ки и над всич­ко, прие доб­ро­вол­но пъл­но­та­та на чо­веш­ка­та при­ро­да и вле­зе във вре­ме­то, за да въз­диг­не об­рат­но при Се­бе Си нас, ко­и­то гре­хът на съм­не­ни­е­то и гор­дост­та бе­ше от­де­лил от Не­го. “За­що­то Бог тол­коз обик­на све­та, че от­да­де Своя Еди­но­ро­ден Син, та вся­кой, кой­то вяр­ва в Не­го, да не по­ги­не, а да има жи­вот ве­чен”, сви­де­тел­с­т­ва св. апос­тол и еван­ге­лист Йо­ан Бо­гос­лов (Йо­ан. 3:16). “Син Бо­жи за­то­ва ста­на Син Чо­ве­чес­ки, за да ста­нат си­но­ве­те чо­ве­чес­ки си­но­ве Бо­жи­и”, каз­ва св. Ата­на­сий Ве­ли­ки. За­що­то спа­се­ни­е­то е не­въз­мож­но из­вън еди­не­ни­е­то с Не­го, Кой­то е “пъ­тят и ис­ти­на­та и жи­во­тът” (Йо­ан. 14:6). “То­ва, ко­е­то се съ­е­ди­ня­ва с Бо­га ­ пи­ше св. Гри­го­рий Бо­гос­лов, ­ то се и спа­ся­ва”. В та­зи, пре­чуд­на, яве­на на всич­ки, тай­на на Бо­жи­е­то до­мос­т­ро­и­тел­с­т­во е и за­ло­гът за на­ше­то спа­се­ние (бл. Те­о­фи­лакт Ох­рид­с­ки). 

За нас, въз­лю­бе­ни в Гос­по­да, зем­ни­ят жи­вот на Бо­го­чо­ве­ка не е са­мо ин­те­ре­сен факт от ис­то­ри­я­та, пък бил той и най-уни­кал­ни­ят сам по се­бе си. От­как­то Хрис­тос се ро­ди, жи­вя сред нас, ум­ря и въз­к­ръс­на, те­зи, ко­и­то “в Не­го­ва­та смърт се кръс­тих­ме” (1 Кор. 6:3), сме приз­ва­ни да взи­ма­ме при­мер от Не­го. От нас се очак­ва пре­ди всич­ко да по­ла­га­ме уси­лия да се упо­до­бя­ва­ме док­рай на Не­го­во­то сми­ре­ние и на Не­го­во­то пос­лу­ша­ние, ко­е­то бе­ше пос­лу­ша­ние “до­ри до смърт, и то смърт кръс­т­на” (Фил. 2:8). А пъ­тят към то­ва е бла­гос­ло­ве­ни­ят път на лю­бов­та, ко­я­то ви­дях­ме и виж­да­ме оде­лот­во­ре­на до съ­вър­шен­с­т­во в жи­во­та на Ии­су­са Хрис­та и на Не­го­ви­те свет­ци ­ те­зи съ­вър­ше­ни Не­го­ви под­ра­жа­те­ли. 

Нес­лу­чай­но, раз­съж­да­вай­ки за Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то, св. Гри­го­рий Бо­гос­лов на­ри­ча то­зи Бо­жи акт “вто­ро тво­ре­ни­е”. Въ­чо­ве­ча­вай­ки се, Бог ка­то че ли от­но­во сът­во­ри чо­ве­ка: от вет­хия Адам на Вет­хия За­вет Той сът­во­ри но­вия Адам на Но­вия За­вет, ка­то пос­та­ви по то­зи на­чин на­ча­ло­то на “бла­гопри­ят­на­та Гос­под­ня го­ди­на” (Лу­ка. 4:19). Ис­то­ри­я­та на Ада­мо­во­то гре­хо­па­де­ние е ис­то­ри­я­та на все­ки един от нас. За­що­то всич­ки ние, ко­га­то се от­да­ле­ча­ва­ме от Бо­га, пов­та­ря­ме то­зи грях на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли и всич­ки ние има­ме нуж­да Хрис­тос да се въп­лъ­ща­ва и раж­да за нас. В Хрис­та
Ии­су­са, в об­ще­ни­е­то с Не­го и с Не­го­ви­те свет­ци на всич­ки нас е въз­вър­на­та да­ром та­зи сво­бо­да на бо­го­по­до­би­е­то, ко­я­то бе­ше за­гу­бе­на от Адам. Рож­дес­т­во­то на на­шия Гос­под и Спа­си­тел ста­на “във Вит­ле­ем Иу­дейс­ки” пре­ди поч­ти две хи­ля­до­ле­тия, но то се пов­та­ря мно­гок­рат­но, ко­га­то от­но­во и от­но­во, ти­хо и не­за­бе­ля­за­но за ос­та­на­ли­те Хрис­тос се раж­да и гра­ди Свой храм във все­ки от нас. Как­то “в дни­те на цар Ирод” (Мат. 2:1) със Сво­е­то слав­но Рож­дес­т­во Бог вле­зе в чо­веш­ка­та ис­то­рия по плът, за да из­ме­ни на­пъл­но ней­ния ход, та­ка от­но­во и от­но­во Той вли­за в жи­во­та на все­ки от нас, за да пре­об­ра­зи с при­със­т­ви­е­то Си съд­би­ни­те ни, за да нап­ра­ви от греш­ни­ци­те свет­ци и от по­ги­ва­щи­те ­ та­ки­ва, ко­и­то се спа­ся­ват. 

Бра­тя и сес­т­ри, 
Днес е Рож­дес­т­во Хрис­то­во, днес от­но­во мо­жем да пре­жи­ве­ем та­зи не­из­ка­за­на ра­дост, ко­я­то би­ла очак­ва­на от ста­ро­за­вет­ни­те пра­вед­ни­ци и ко­я­то пър­ви би­ли удос­то­е­ни да из­пи­тат вит­ле­ем­с­ки­те пас­ти­ри: “днес ви се ро­ди... Спа­си­тел, Кой­то е Хрис­тос Гос­под” (Лу­ка. 2:11). Не­ка се стре­мим да сме дос­той­ни за сре­ща­та с Не­го; да бър­за­ме и да се въз­пол­з­ва­ме от да­ру­ва­но­то ни в Не­го­ва­та Цър­к­ва спа­се­ние и ос­во­бож­де­ние от ве­ри­ги­те на гре­ха; не­ка все­ки ден пос­то­ян­с­т­ва­ме в уси­ли­я­та за при­до­би­ва­не на “плод за ве­чен жи­вот” (Йо­ан. 4:36), за­що­то, как­то каз­ва и св. ап. Па­вел: “ва­ши­ят плод е све­тост, а кра­ят ­ жи­вот ве­чен” (Рим. 6:22).  

Ка­то съ­рад­ва­ме с всич­ки вас, вер­ни че­да на све­та­та ни Цър­к­ва, в пре­де­ли­те на Ро­ди­на­та и из­вън нея, сре­ща­та с Мла­де­не­ца Хрис­тос, от­п­ра­вя­ме оте­чес­ки мо­лит­вос­лов за здра­ве, за ду­хов­на бод­рост и за­паз­ва­не “е­дин­с­т­во­то на ду­ха чрез връз­ки­те на ми­ра” (Еф. 4:3). 

“Сла­ва във ви­си­ни­те Бо­гу, и на зе­мя­та мир, меж­ду чо­ве­ци­те бла­го­во­ле­ни­е!” (Лу­ка. 2:14). 

Бла­го­дат­та и ми­рът на ро­ди­лия се във Вит­ле­ем Спа­си­тел Ии­сус Хрис­тос да бъ­дат с всич­ки вас! Амин. 
 
Председател на Св. Синод 

МАК­СИМ  
Патриарх Български и Митрополит Софийски 
 
Членове на Св. Синод

Врачански митрополит КАЛИНИК 

Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ 

Пловдивски митрополит АРСЕНИЙ 

Видински митрополит ДОМЕТИАН 

Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ 

На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ 

Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН 

Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ 

Русенски митрополит НЕОФИТ 

Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ 

Плевенски митрополит ИГНАТИЙ 

Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН 

Ловчански митрополит ГАВРИИЛ 

Доростолски митрополит ИЛАРИОН 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33u9x 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари